Илия Лазаров за събитията на 4 февруари 1997 г.: Петър Стоянов накара Европа да спре да ни вижда като безнадежден съветски сателит
На 4 февруари 1997 г., преди 27 години се случва едно драматично събитие, което променя хода на най-новата българска история. На тази дата новоизбраният президент Петър Стоянов отказва да даде на БСП мандат за гласуване на ново правителство, след като предишното правителство на тази партия, начело с Жан Виденов, е подало оставка. Всичко това се случва на фона на ежедневни протести срещу управлението на БСП почти навсякъде в страната. Центърът на София е окупиран от студенти и гневни граждани. На Орлов мост се палят гуми. В страната има хиперинфлация и недостиг на хранителни продукти. Именно това е причината президентът Стоянов да откаже мандата за съставянето на второ правителство от БСП и да свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който от социалистическата партия окончателно се отказват от идеята си за второ правителство. Така се отваря пътят за нови избори, спечелени през лятото на същата година от СДС, начело с Иван Костов. И тогава, и сега буди интерес въпросът какво точно се случи на 4 февруари.
Питаме за това г-н Илия Лазаров, бивш началник кабинет на тогавашния държавен глава.
- Г-н Лазаров, Вие бяхте ли непосредствен свидетел на тези събития?
- Да, разбира се. Бях зад гърба на президента, когато той отвори папката, поднесена от г-н Добрев и г-н Първанов - единствената папка, която те носеха, лъжата за „втора папка" се появи доста по-късно. В папката беше предложението за втори кабинет на БСП, начело с Николай Добрев като министър-председател и министри за всички ресори. Президентът върна папката и заяви, че не може да допусне съставяне на втори кабинет на БСП. Това се случи пред очите на всички журналисти, а непосредствено до него бяхме аз, Нери Терзиева и Константин Тодоров. За нас този акт не беше голяма изненада, тъй като президентът няколко пъти бе призовал публично БСП да се откаже от мандата в името на гражданския мир. Два дни преди това беше направил специално изявление и всички вестници го отразиха със заглавие „Г-н Добрев, в името на България, откажете се от мандата!" Има и още нещо, което малцина знаят – след встъпването му в длъжност, Петър Стоянов бе поканен на частна вечеря в резиденцията на холандския посланик. Там бяха всички посланици от ЕС и НАТО и на вечерята те изразиха доста ясно мнението си, че президентът трябва да даде мандата за второ правителство на БСП, защото такава е конституцията на България. Стоянов категорично заяви, че ако това се случи, в България може да започне гражданска война и беше непоколебим в своята позиция. И когато днес внушават за „Посолството", винаги се сещам за този случай. Един новоизбран президент не послуша мнението на всички западни посолства, взети заедно, а пое отговорността върху себе си. Решението му беше историческо.
- В колко часа на 4 февруари се случи това и каза ли Ви нещо президентът, след като върна мандата на БСП?
- Случи се около 11,30 ч преди обяд и всички около него бяхме силно разтревожени. Както казах, очаквахме този ход, но не знаехме какво ще последва.
Съгласно Конституцията, когато най-голямата парламентарна група изпълни мандата за съставяне на правителство, както бе в случая, Президентът е длъжен да внесе проектокабинет в НС за гласуване. А там БСП имаше абсолютно мнозинство. Големият страх на президента беше, че при гласуването на нов кабинет на БСП, гражданските протести можеха да прераснат в гражданска война – достатъчно беше някой да запали умишлено една кола, толкова драматична бе ситуацията. А една гражданска война щеше категорично да ни отдалечи от неговата главна цел – членство в НАТО и ЕС.
- Какво се случи след това?
- След като отказа мандата, Президентът ни събра веднага в неговия кабинет и нареди по най-бърз начин да свикаме КСНС. А това значи представителите на всички парламентарни сили и ключовите министри от кабинета в оставка. Помня, че за нас това беше голямо усилие, защото те трябваше да бъдат в президентството в 2 следобед. Сега разбирам колко важно е било това да се случи още в същия ден, защото иначе Петър Стоянов щеше да бъде обвинен в нарушаване на Конституцията.
- Какво се случи по време на КСНС?
- Президентът даде най-напред думата на главния секретар на МВР, Ламбов, който беше от БСП, но съвсем честно каза, че ситуацията в страната е непредвидима.
Достатъчна е една искра, за да се стигне до най-лошото. Спомням си, че тогава президентът каза, че не може да позволи да се играе с огъня. Каза им още, че страната няма парламент, няма кабинет и цялата отговорност за съдбата на България е в неговите ръце. Кой ще понесе отговорността, ако започне гражданска война? Спомням си, че беше необичайно рязък и това обърна настроенията сред членовете на Консултативния съвет. Те подкрепиха Стоянов и също поискаха БСП да се откаже от съставянето на второ правителство. Така, към 6 часа следобед БСП се отказа и България навлезе в нова фаза. До съставянето на новото правителство на Иван Костов президентът и назначеният от него служебен кабинет свършиха още 2 неща, за които се искаше категорична политическа воля – подадохме молбата за членство в НАТО и започнахме преговорите за въвеждане на валутен борд, благодарение на което получихме и първия заем. Иначе нямахме пари дори за заплати. По онова време само президентът можеше
да поеме подобен ангажимент, защото беше единственият авторитет в държавата - рейтингът му беше 90%.
- Как оценявате от днешна гледна точка случилото се тогава?
- Може и да съм пристрастен – все пак аз бях негов началник кабинет по това време, но ако не бяха енергичните и решителни действия на Петър Стоянов, днес можехме да сме в съвсем различна ситуация. Всъщност, той еднолично, за няколко месеца промени посоката на развитие на България: реши политическата криза на 4 февруари, подадохме молбата за НАТО, започнахме процеса за въвеждане на валутния борд и отворихме пътя на страната ни към Европа. България изведнъж стана интересна, започнаха да ни посещават държавни глави и ръководители на най-големите западни демокрации - нещо, което не е било дотогава, а и след това. Спомнете си Бил Клинтън, днешният британски крал - тогава принц Чарлз, британският премиер Тони Блеър, кралят на Швеция, кралиците на Дания и Нидерландия и други. Мисля, че това е и голямата историческа заслуга на Петър Стоянов - че успя да промени представата за България. От безнадежден съветски сателит, Европа започна да гледа на нас като на народ с европейски традиции и европейско бъдеще, на който може да се има доверие.
Разбира се, правителството на СДС след това направи много за реализирането на промяната, но Петър Стоянов остана до края на мандата си европейското лице на тази промяна.
Спомням си какво написа италианският вестник „Авенире" тогава: „И бившите комунисти понякога се предават...Главен герой на неочакваната развръзка в България е президентът Петър Стоянов."