Геополитиката стигматизира сръбския музикален стил и така го направи желан
Чалгата е погасена - вече не възпява белия мерцедес, а градски драми от типа "Сексът и градът"
Освен музикален стил чалгата всъщност е социален феномен и като такъв отразява определен етап от обществените взаимоотношения. Ако по време на социалистическия режим е била табу, веднага след 10 ноември по улиците започват да се продават касетки с вулгарна и кръчмарска музика, а будките за вестници започват да се пълнят със списания с порнографско съдържание. Именно като компенсаторен механизъм заради забраната и стигмата преди 1989 г. обяснява възхода на чалгата през 90-те години социологът Първан Симеонов пред “24 часа”.
И обръща внимание, че именно чалгата, а не например рокендролът е бил стигматизиран преди промените. Тя така избуява.
Поне в началото чалгата беше сублимация на нещо забранено. А за да е забранено, то беше разжалвано. И то се появи именно с едно мазохистично опиянение. Много често в масовата култура е така -
като са те забранявали и са ти казвали, че си гад, после излизаш точно като гад
Доста често в такива случаи избиват точно крайностите, обяснява социологът.
И дава интересно сравнение - с кукерските празници или с известните драг куин шоута (събития, в които мъже дефилират облечени като жени - б.р.). По думите му този тип събития показват най-грозното, за да избягат от грозното - съзнателна гротеска на стил на живот, която е опит да се утвърди същият този стил на живот.
В този смисъл може да се каже, че в началото си чалгата се явява като антипод на пропагандираните социалистически нрави. Но тук следва и логичният въпрос какво е чалгата - бунт, контра- или антикултурно явление? Според Първан Симеонов тя не е бунт, а е резултат от разпад.
За да бъде контра-, антикултура, или някакъв осъзнат протест, тя трябваше да съдържа нещо повече от купона. А
тя представлява желанието на балканския човек да купонясва,
споделя социологът.
Според него стигмата срещу чалгата се корени и в необичайно за музиката място - геополитиката. Типичният балкански и ориенталски звук на чалгата могат да се чуят у всички наши съседки - Сърбия, Гърция и Турция. Но за съществуващата тогава Народна република България това са вражески страни - от едната страна е Югославия, а от другата - членките на НАТО Гърция и Турция. Следователно и слушането на гръцко и сръбско също е било разжалвано и стигматизирано от тогавашната социнтелигенция.
След падането на режима и соц-, и новоизградената интелигенция и елит надават вой срещу настъпващия разгул. А критиките срещу пошлостта, безнравствеността и упадъка на обществото се чуват и до ден днешен.
Последният голям рев срещу чалгата бе именно по повод трите национални телевизии, които едновременно бяха заложили на ретрото, чалгата и попфолка в новогодишните си програми. Какво е общото обаче между реакциите на тогавашния елит и съвременната интелигенция срещу чалгата? Според Първан Симеонов възмущението се дължи не на идеологически съображения, а на вечния български комплекс за малоценност и на догонващия човек.
Нашата система преди 1989 г. отглежда и окултурява човека. А като всеки прогресивистки и модернизационен проект той не просто освобождава човека, а създава по-добър човек. И като всеки по-добър човек, се предполага, че той трябва да бъде съзнателен, интелигентен, чувствителен и
няма начин да мисли за под кръста си, а ще мисли само за мозъка си
Затова се взимат и западни образци - модернизацията в балканския контекст винаги тече като вестернизация (позападняване). И това го виждаме до ден днешен - прогресивното корелира със западното. И обратно - консервативните, емоционалните и не толкова рационални модели винаги клонят към Изток. Това е класическото и вечно разделение в България. Така и днес интелигенцията продължава да бичува чалгата - не защото чалгата се е социализирала, а защото се срамува от собствения си народ. Представители на интелигенцията се
опитват да облекат едни самоненавистни щампи с национални етикети, а те са чисто социални
- това е пазарен феномен и се нарича капитализъм. Лесното се продава по-лесно, високото - по-трудно, обяснява социологът. Според него по този начин се изпада в ситуация, в която демократичната вече интелигенция иска да забрани демокрацията и се гнуси от резултата на свободата след 10 ноември - когато свободният човек е свободен да потребява най-лесното, най-евтиното, най-шареното и най-голямото удоволствие.
Въпреки циничния старт като всяко нещо чалгата еволюира с годините - от някогашните щения за белия мерцедес, долара зелен, марките, “евала полиция, евала бе, митница” се премина към добре познатите текстове, характерни за почти всеки музикален стил. Ако човек се абстрахира от ориенталските тоналности, той просто ще чуе текстове. Те пресъздават някакви градски драми от типа на “Сексът и градът”, споделя Симеонов.
Така с времето чалгата като всяка попмузика се комерсиализира и стандартизира. Тя не е умряла, но е погасена - не е интересно явление, а фон. И това е нормално, защото е е съвсем естествено на Балканите да се слуша балканска музика. А в общество с нашата икономическа и демографска картина - с голямо социално неравенство, и фактът, че не малка част от децата на практика се раждат в гета, трудно може да очакваме да се слуша Бетовен, Моцарт или Шостакович.