70 хиляди украинци трайно живеят в страната, а ние си чешем езиците с демография и липса на работна ръка
Докато новините за изсипване на десетки руски, ирански и севернокорейски дронове и ракети върху главите на украинците не спират, има тема, по която можем да сме полезни тук и сега на онези украински граждани, които са избрали България за своя втора родина.
Покрай предстоящо събитие, което Паневропа организира по темата демография в четвъртък в Софийския университет, се натъкнах на следната информация, която ви предлагам в обобщен вид:
От 165 000 украинци, получили "временна закрила" в България от началото на войната, само 70 000 реално продължават да живеят в страната. Тези хора вече работят тук, отглеждат децата си, говорят езика ни, някои от тях са срещнали любовта си в България, т.е. те много вероятно ще останат задълго с нас. България трябва да направи и невъзможното, за да може те да водят пълноценен втори живот тук.
Затова, най-напред, е изненадващо, че въпреки че ЕС взе решение още през септември за удължаване на "временната закрила" до март 2025 г., тук все още няма национално решение в тази посока и голяма част от "българските" украинци вече се безпокоят какво ще правят след 4- ти март, когато изтича "закрилата" им в България.
Нещо повече, онези деца, които завършват средно образование у нас и искат да продължат в български университети, се натъкват на множество бюрократични формалности, като напр. допълнителни изпити за владеене на български език (вместо за такъв да се признава успешно издържана матура по БЕЛ) и пр. Това се решава с лека промяна в Закона за висшето образование, която да им позволи да кандидатстват по реда, по който тази възможност се дава на българчетата.
И най-вече - дайте проактивно и трайно да привлечем тези хора, по начина, по който го правят по-умните от нас. Като им предложим ускорено придобиване на статут на постоянно пребиваващи след 3 години "временна закрила". Така ще им позволим да планират - работата си, образованието на децата, осигуряването на постоянен дом и пр.
Иначе, току виж, след още 3 години от тези 70 000 украинци - не останали и 100. Докато ние си чешем езиците с демография, обезлюдяване и липса на работна ръка...