Жестоките купони по Нова година и кой как ги разбира
Къде е границата между простотията и гурмето
Чуеш ли от българин: "Жесток купон беше на Нова година!", не можеш да си сигурен какво точно има предвид. Повечето понятия, с които описваме емоциите и преживяванията си, са неясни и абстрактни, тълкуват се според житейския опит. Единни критерии за долче вита нямаме.
Напил се като прасе, цяла нощ ревал на сръбска музика, сам отупал половин прасе, без да изпуска и едно хоро, до съмване тъпкал с банкноти деколтето на фолкпевица, а после
се били като побеснели маймуни
със съседната маса, до припадък вилнели по "алеята на здравето", в де що има нощни клубове обръщали коктейли, до пръсване се смяли на автърпарти в тузарски апартамент... всичко минава за "жесток купон".
Отразяването на заобикалящата среда също е обтекаемо: "пълен буламач", "да си оближеш пръстите", "издух се от ядене, чуек", "тая беше по-страшна от крокодил", "бахти парчето"... Иди, че разбери къде свършва простотията и къде започва гурмето.
През соца нещата бяха ясни и подредени. Простолюдието си устройва домашни тържества, в полунощ отваря "Искрата", пали бенгалски огън, мята пиратки, вие хоро около блока и ляга. Богоизбраните от партийния елит посрещат Новата година в резиденции с хайвер и "Кристал", никой не вижда отрупаните с френски сирена и отбрани блюда трапези, децата им заспиват преяли с шоколадови яйца, най-прочути бардове им пеят на ухо, а на сутринта дежурни шофьори откарват морните им тела, както превозват мумията на Тутанкамон от Кайро до Лувъра на гостуващо изложение.
Както казва Корнелия Нинова, "демокрацията ни отне" простите представи, страхотно объркване настана. Не се знае вече кое е сватба и кое е брадва. Само безумните пакети във Велинград ти стигат да се изгубиш като таралеж в тръстика из дебрите на лингвистиката. Посрещането на Рождество и Нова година на Малдивите вече също не е ориентир, разни едрогърдести грации изглеждат доста сковано в инстаграм, позирайки боси пред бутафорни елхи с изглед към Индийския океан или, разопаковайки с вцепенен инфлуенсърски блясък в очите чанта "Версаче" от любимия, който в същото време стои като изтукан с опъната до краен предел ризка след Коледното угощение, бузите му червенеят, а
изражението му е обвито в мистерия
Българинът, ако иска да добие все пак космополитна представа за посрещането на светлите празници, трябва да се смеси с другите нации, а един от най-добрите начини за постигането на такава цел е пътешествие с круизен кораб. Кеф ти апартамент на 11-а палуба с две спални и хол, джакузи на балкона, баня колкото премиерски кабинет, гардеробни и личен бътлър, който изпълнява всяка прищявка. Кеф ти каюта с илюминатор на долните декове, пълен достъп до казината, без право да вечеряш във френските и италиански ресторанти, но пък храната и пиенето са на корем, а развлеченията са за всички.
Докато вдигаш наздравици и слушаш на живо световно известна група, се носиш по сините вълни, откриваш нови хоризонти и непознати земи. Истинско вълшебство, обвито точно в толкова лукс, колкото ти позволява портфейлът, без да се чувстваш жертва на преекспонирана празнична оферта или да ти пука по-хубава ли е певачката с новия си нос.
Круизният кораб е великолепна представителна извадка на света – от китаец до руснак и от австралиец до норвежец. Както може да се очаква,
американците и англичаните са най-масовата
и най-претенциозната публика. Испанците и португалците също са сред върлите фенове на круиза - не случайно са наследници на най-великите мореплаватели.
На гигантските кораби, пресичащи далечни морета и окаени, се забавляват едновременно представителите на заможните и бедните прослойки, високо интелигентните и простоватите. Всички спазват дрескода, както го разбират и усещат, няма значение дали си в костюм за 10 хил. долара или за 200 лв. Възможността да се миксират непринудено е изключително рядко, почти невъзможно изживяване в днешния прогресивен свят.
Мъж с прескъп "Ролекс" и друг с евтин "Суоч" чукват чаши, честитят си Новата година, смеят се на еднакви смешки, тупат се по гърбовете и екзалтирано отброяват минутите до настъпването на Новата година. Сред тях е и самият капитан в блестяща униформа със съпругата и двете си дечица. И разбираш, че макар с различен ум и житейски статус, мечти и въжделения, хората гледаме с едни и същи очи на света.
Пороците също сближават. Пушенето е забранено, естествено, но затова пък на малкото разрешени за димене места се срещат каймакът на обществото с по-ниските слоеве, обменят мисли и опит, запалки, цигари и електронни устройства. Американец от Сантафе, Калифорния, отказал пушенето преди два месеца, отново запалва от радост, че за първи път в живота си среща българи, които говорят свободно английски. Нашенски тийнейджъри показват на свои австрийски връстници как се гледат филми в пиратски сайтове, как се теглят безплатни игри и къде на кораба се хваща най-бързия уайфай – ООН пасти да яде!
Не само споменът остава, но и душата се отваря. Границите падат, бризът прояснява, нови вкусове и усещания изпълват съзнанието. И на сутринта, дори и да понаболва главата, животът изглежда по-хубав, а Новата година наистина няма нищо общо със старата.