Господарят на мълчанието Христо Бисеров победи борците срещу корупцията
Точно преди 10 г. Сивия кардинал слезе от политическата сцена и въпреки че е оправдан, не се завърна
Сивия кардинал и господар на мълчанието. Така беше известен Христо Бисеров, докато още беше в политиката. И никога не изневери на стила си - без значение дали е обвиняем, подсъдим, или оправдан на три инстанции.
Точно 10 години и 1 месец изминаха от 3 ноември 2013 г., когато Бисеров внезапно слезе от политическата сцена. За това време името му рядко попадаше в публичното пространство - основно около обвиненията на прокуратурата, съдебното дело и претенциите на КПКОНПИ към имуществото му (виж карето). Тази седмица Софийският градски съд отхвърли и тях. Вероятно делото ще бъде обжалвано, но изходът му е ясен.
Христо Бисеров победи всички институции, които преследват корупцията по високите етажи на властта. Позабравеният Бисеров е един от малкото политици от А групата, които попаднаха в тази въртележка, подобна на барабана на пералнята. За разлика от другите мина през нея с мълчание и повече не се завърна в голямата игра.
Политическият възход на Христо Бисеров е впечатляващ. Свалиха го точно когато стигна своя връх. Зам.-шеф на парламента при правителството “Орешарски”, срещу което всеки ден имаше протести. Беше и зам.-председател на парламентарната група на ДПС и втори - след Доган, в движението.
Напуска по свое желание - това бе официалната версия
За разлика от Лютви Местан, който 2 г. по-късно беше изключен също толкова изненадващо и скоропостижно. Много по-късно нещо подобно се случи и с Мустафа Карадайъ, но в далеч по-мек вариант. И това не са единствените политици от върховете на ДПС, които си тръгват от голямата политика. Но за разлика от всички тях Христо Бисеров никога не коментира публично какво се е случило. И не се оплакваше. Депутатите дори създадоха временна анкетна комисия, която да изясни причините за напускането на държавните му постове, но, както обикновено, резултат нямаше.
От правото към политиката
Известен с нюха си към бизнеса, всъщност Бисеров е юрист по образование. Още при комунизма е адвокат в родния си град Хасково. На територията на областния център е прословутата митница на ГКПП “Капитан Андреево”, с влияние върху която го свързваха цели две десетилетия.
След демократичните промени през 1989 г. става член на Зелената партия, която тогава е част от СДС. Когато малката формация напуска синята коалиция, Бисеров прави хитър ход. Основава “демократичната” ѝ алтернатива - Консервативна екологична партия, която се влива в СДС. За първи път е избран за депутат през 1991 г. 3 г. по-късно става и главен секретар на СДС и остава на поста до 2000 г. Известен бе като ковчежника, ръководеше сините структури и лидерите им в страната. Трупа власт и влияние - по онова време не толкова мълчаливо, но все пак деликатно. Когато всички медии дебнеха “богатите” седесари и търсеха откъде са парите им, откриха луксозната му къща в центъра на София. А след време откриха, че даже са две.
Краят на кариерата му в СДС идва с конфликта между тогавашния премиер Иван Костов и хората около Сивия кардинал в СДС. Годината е 2000, а Симеон Сакскобургготски загрява на тъча, за да влезе в управлението. Бисеров и обкръжението му от СДС искат оставката на Костов, но си тръгват те. На изборите през 2001 г. Христо Бисеров не е кандидат за депутат и следващите 4 г. е извън Народното събрание. Връща се там през 2005 г. вече като член на ДПС заедно с бившите седесари Йордан Цонев и вече покойния Камен Костадинов. Остава в три парламента, където е член на ключови комисии, а накрая и в ръководството на събранието. През това време
съпругата и синовете му влизат в бизнеса с производство и търговия на ток
Собственици са на няколко фотоволтаични централи.
Обвиненията на прокуратурата към Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков съвпадат с напускането на политиката. Справката на ДАНС е за парични преводи на Христо Бисеров от негова сметка в Швейцария към тази на сина му Ивайло Главинков в Македония. Бяха обвинени
за пране на пари, неплатени данъци в особено големи размери и недеклариране на сделки с валута
пред Сметната палата. Прокуратурата се отказа от прането на пари и делото беше само за последните две престъпления. Бисеров и Главинков бяха оправдани на три инстанции. А Швейцария така и не изпрати исканата от българските власти информация за банковите преводи на Христо Бисеров. Прокуратурата приложи по делото само т.нар. суифт съобщения между банките. В тях имаше данни за различни суми, превеждани от баща на син - 315 хил. долара и 82 хил. евро през 2012 г. и 35 хил. евро през 2013 г. Тези суми са далеч по-скромни от възможностите, с които Христо Бисеров винаги е бил свързван в градските легенди.
Делото срещу Христо Бисеров мина рекордно бързо през трите инстанции и приключи окончателно през 2016 г. През цялото време членството му в ДПС беше замразено. След оправдаването му от партията декларираха, че ще върнат Бисеров в редиците си, но това така и не се случи. Той никога повече не се появи в публичното пространство.
Няма доказателства, че политикът имал банкови сметки в Швейцария
1,98 милиона лева искаше да отнеме КПКОНПИ от Христо Бисеров, съпругата му Мария и доведения му син Ивайло Главинков. Това е стойността на къща в София, автомобили, пари по банкови сметки.
Комисията започва проверка на фамилията през април 2015 г., след като прокуратурата ги уведомява, че срещу Бисеров и Главинков са повдигнати обвинения. Ревизията за доходите и разходите им е от 2003 г. От нея става ясно, че прословутата къща на фамилията в центъра на София е построена с кредит от 300 хил. лв., а парцелът е купен за 145 хил. лв.
Така и не става ясно обаче кой е превеждал пари на Ивайло Главинков по сметката му в македонската банка. В производството Христо Бисеров твърди, че няма сметки в Швейцария. От извлеченията излизат само сумите, които са му превеждани.
360 хил. лв. е превела Мария Бисерова на сина си Ивайло Главинков с основание “заем”. КПКОНППИ е претендирало отнемането и на тази сума.
Крайните изводи на комисията са, че приходите на семейството са 2,26 млн. лв. за 10-те проверявани години, разходите им са 1,33 млн. лв., придобитото имущество е за 1,65 млн. лв., а несъотвествието в доходите е над 700 хил. лв.
Христо Бисеров е представил допълнителни доказателства - доходите му от заплати като депутат през всички години.
Съдът отхвърля исковете на КПКОНПИ по няколко причини. Първо - обвинението му за пране на пари е свалено от прокуратурата, а то е основание за ревизията. Второ - няма доказателства, че Христо Бисеров е бил титуляр на швейцарските сметки, от които са превеждани пари на сина му. Трето - парите от заемите вече не са налични. Четвърто - строежът на къщата е със заем от банка, който е върнат.
В крайна сметка КПКОНПИ е осъдена да плати общо 132 хил. лв. държавна такса заради иска си и разноски за адвокати на Бисеров, съпругата му и сина им.