Малки общини край икономически центрове в Севера движат тренда за повече раждания

03.11.2023 15:50 Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Клъстери от населени места с по-висока раждаемост се оформят около Велико Търново, Търговище, Пазарджик и край Пловдив

Проучване на Института за пазарна икономика по данни на НСИ показа, че 2022 година бележи най-значителното подобрение на женската плодовитост от края на социализма у нас, а за последните 10 г. няма област в страната, в която тя да не е нараснала. Ето по-подробен анализ на данните.

Очаквано повечето раждания са съсредоточени в големите градски общини – от общо 56,6 хил. деца, родени през 2022 г., 12,8 хил. са в София, други 3,3 хил. в Пловдив, 2,9 хил. – във Варна.

С над хиляда деца през годината са и Стара Загора, Сливен и Бургас, а с над 500 – други 11 общини, всички областни центрове.

От друга страна, общините с много малък брой родени през 2022 г. деца – под 50 – са цели 85.

През цялата 2022 г. според данните, публикувани от НСИ,
в Бойница е

родено едва едно дете, в Трекляно – 2, в Грамада – 4.
При относителната раждаемост, измерена през средния брой родени деца на 1000 души население, има значителни разлики между регионите. В горния край на класацията са относително малки общини – в Твърдица през 2022 г. се раждат 18,4 деца на 1000 души, в Ябланица – 17,9, в Николаево – 17,2. Толкова висока раждаемост обаче е относително рядка, като повечето общини в страната се разполагат в диапазона между 7 и 10 деца средно на 1000 души.

Сред големите градове в София има точно 10 деца на 1000 души,

в Пловдив са били 10,3, а във Варна – 9,2. Видими клъстери от общини с по-висока относителна раждаемост се оформят и около Велико Търново, Търговище, Пазарджик и малките общини край Пловдив.
    В сравнение с 2018 г.
    в 135 общини се наблюдава задържане или повишение на раждаемостта,

а в други 130 има спад, но спад от над 2 деца на хиляда души е отчетен едва в 18 общини. Очаквано в големите общини подобрението на показателя е по-бавно, като в Столичната община през 2022 г. има 0,2 деца повече на 1000 души в сравнение с 2018 г., в Пловдив – с 0,4, а Варна е сред общините без промяна.

Районите с най-сериозни подобрения са най-вече в икономически по-развитите части на Северна България, а на юг има видимо струпване на общини със спад на раждаемостта най-вече в Родопите.

Разбира се, тези видими подобрения на национално ниво и в немалка част от регионите по никакъв начин не означават, че проблемите с естествения прираст ще бъдат разрешени в близко бъдеще, а негативната демографски динамика ще се обърне. Демографските процеси – и особено естествените – променят интензивността и посоката си бавно, а на този етап е прекалено рано да твърдим, че наблюдаваните позитивни промени са трайни.

Други от Анализи

Борисов и Пеевски умно прескочиха зимата

Реалистичен анализ на текущата революция Правителството падна и народът пак победи, но като гледам как ликуват лидерите на ПП-ДБ, страх ме е пак да не останат с пръст в устата

Докъде ще ескалира конфликтът между САЩ и Венецуела?

Доналд Тръмп твърди, че акциите му срещу Венецуела са насочени срещу трафика на наркотици. Но големите запаси от петрол и дългогодишните проблеми с демокрацията в страната допринасят за ескалиращия

Гръцкият дух на Зорбас води страната към лидерство в ЕС

"Добре де, Зорбас – казах, за да го разпаля, – добре де, ама Господ не те пита какво си ял, а те пита какво си сторил!". Тази житейска мъдрост на гръцки писател и философ Никос Казандзакис е морален

Андрей Райчев: "Разграждане" е новата модерна дума след "изчегъртване", ще гласуват над 3 млн.

Трудно ще е съгласието по позитивния дневен ред, защото проблемите на съдената система не се решават бързо, смята Боряна Димитрова Над 3 млн. ще са хората, които ще гласуват, вярвам, че даже ще са 3

Преди 3 г. ГЕРБ предложи проф. Габровски за премиер, но не събра кворум. Сега няма да прави такива опити

На 12 декември 2022 г. в дневния ред на България точка първа е проектокабинет начело с неврохирурга проф. д-р Николай Габровски, излъчен с мандата на ГЕРБ

>