Как депутатският спектакъл с ютюбъра Цанов отключва нови рискове за изборите
Проблемът със сигурността на машините не е в техническите параметри. Има други технологии да се върне доверието - с публични тестове на софтуера и ясни процедури кой има достъп до тях
В Народното събрание започна работа временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване.
Второто ѝ заседание като че ли наля повече вода в мелницата, която движи политизирането на метода за гласуване, което води до намаляване на общественото доверие в изборите. В известна степен подведени от предложението и идеите на ютюбъра Цанов,
депутатите са на път да създадат сериозен спектакъл
около машинното гласуване, като поканят чужди експерти за публично тестване на машините. Но всъщност има и по-сериозен риск - депутатите да се отклонят в посока, която няма да доведе до нищо полезно.
Публичното тестване на машини от специалисти по киберсигурност не може да ни даде много повече от това, което вече знаем за машините.
В света има консенсус, че технологиите в гласуването не могат да дадат 100% сигурност. Но нито една технология в нито един сектор или процес не дава 0% риск. Това е така и с хартиеното гласуване. Истината е, че с машинното гласуване ние имаме абсолютно същия тип проблем като с хартиеното: липса на капацитет, процедури и ред. Ние нямаме сериозен проблем с технологията на машинното гласуване. Имаме огромен проблем с неговото прилагане и с политическото доверие в него.
Mашината за гласуване е т.нар. черна кутия
- никой не знае какво се случва в нея, с изключение на много малък кръг хора, повечето от които са участвали в нейното създаване. И това е така за всяка машина, без значение дали с нея се гласува, или се прави дийпфейк с помощта на изкуствен интелект. Особеността на гласуването като суперпубличен процес, основан на доверие, който обаче трябва да запази тайната на нашия вот, усложнява сериозно нещата.
Как да се доверим, че онова, което става в машината, е това, което трябва? А откъде знаем какво трябва да става? Дали това е зададено правилно?
Всички тези и други въпроси няма да намерят отговор в едно публично тестване на машини просто защото тези въпроси са най-малко технически. Още повече, че въпросите с общественото доверие не може да имат чисто технически отговори. Затова в света са изработени механизми, с които да се създава доверие у избирателите, политическите партии, наблюдателите, когато се използва технология в този толкова особено публичен процес на изборите.
И това е нещо, което в никакъв случай не е ново. Различни видове машини за гласуване се използват в САЩ и други места по света поне от средата на миналия век. С други думи, механизмите, които създават доверие, не са нови, нито са тайна. Те включват проверка на това, което слагаме в черната кутия – софтуера. Има различни видове тестване, които доказват, че софтуерът прави това, което се очаква от него.
Това е нормален процес за всеки софтуер, който се създава. Освен това ясно се разписват всички процедури, по които става неговото инсталиране, подготовката и транспортирането на машините, кой и кога има достъп до тях, като се описват всички детайли и стъпки. И всичко това се прави пред цялото общество. Накрая, след приключване на гласуването просто се сравнява резултатът с хартиените разпечатки, така че всички да сме сигурни още веднъж, че черната кутия работи по очаквания от обществото начин.
Както се вижда, повечето от тези мерки не са технически процеси. Напротив, целта им е да са прости, разбираеми за всички, за да създават доверие не само у софтуерния инженер, а и у този, който работи например в библиотека. И тук трябва да признаем, че
в България не направихме почти нищо от това
както трябва. И очаквано се отвори огромно пространство за недоверие, манипулации и внушения.
Но по-важното в случая е, че временната комисия за сигурността на машинното гласуване може да изиграе положителна роля не ако влезе в безкрайния, безплоден и тотално неразбираем технически разговор, а ако обърне внимание на тези правила и процедури, които реално подсигуряват сигурността на почти всяка една технология, в която има нужда да се запази цяла и сигурна определена информация. Нямаме нужда от показни представления с чужди експерти, които да правят чудеса с машините.
За голяма част от наблюдателите вече е ясно, че след серия изявления - като например това за кодовете на председателя на същата комисия (г-н Свиленски от парламентарната трибуна), както и след появата на съмненията за намеса на хора, които не трябва да имат нищо общо с изборите, доверието в този тип машини много трудно може да бъде възстановено.
Ако комисията иска да направи нещо положително, тя може да потърси причините защо всички онези елементи, споменати по-горе, които са нужни за изграждане на доверието в машинните избори, не бяха изградени.
Защото, ако наистина отиваме към приемането на друг вид технологично решение в изборния процес, същите тези мерки ще са нужни отново. А както казва Айнщайн, лудост е да правиш едно и също и да очакваш различен резултат.