Расистка ли работи Сюела Брейвърман?
Пламенните думи за провала на мултикултурализма, взриви британски министър
Британската министърка на вътрешните работи Сюела Брейвърман търпи жестоки критики заради последните си изказвания за провала на мултикултурализма във Великобритания. Дори нейният началник премиера Риши Сунак я изостави и се отрече от нея и от думите и. В разгара на нападението срещу нея, политическата активистка Мос Шогбамимо я нападна остро като каза, че министърът от индийски произход Брейвърман - "се крие зад цвета си, за да разпространява своята отрова и расизъм".
В действителност, думите на Шогбамимо, са чист расизъм, защото те предполагат, че цветът на кожата на министърката изисква от нея да изразява определени идеи и представи, за да се хареса на избирателите. В случая обаче, министърката говори като британски гражданин и служи на интересите на страната си изразявайки това, което смята за правилно .
Чувствителен и експлозивен термин?
Какво има предвид министърката под "културен плурализъм"? Защо това е чувствителен и експлозивен термин? Наистина ли се провали? В интерес на емигрантите ли е да живеят изолирани или да се интегрират в обществото и да носят една култура и да уважават ценностите и?
Всъщност тя не е първият висш европейски държавник, който прави тези пламенни изявления. Разликата е, че тя го прави по-ясно и категорично. Преди нея, бившия канцлер Ангела Меркел също говореше за провала на идеята за мултикултурализъм. Тогава това беше изтълкувано като политическа маневра за облекчаване на натиска върху нея. Той се беше повишил заради подкрепата й за утвърждаване на политика за приемане на по-голям брой имигранти. Бившият премиер на Англия Дейвид Камерън също призна този провал публично.
Това, което има предвид британската министърка на вътрешните работи Брейвърман под "мултикултурализъм", е съществуването на общества, които поддържат различни ценности и концепции и дори говорят различен език. Живеят в паралелни изолирани общества. Именно в тази доброволна изолация и самодостатъчност, се корени неуспеха на интеграцията. Причинява вътрешни конфликти, които застрашават сигурността и бъдещето на цялата страна.
Религиозна догма
Говоренето замултикултурализъм се превърна в "религиозна догма", в която трябва да се вярва, без да се поставя под съмнение. Всеки дебат по тази тема е миниран от двусмислие и в този смисъл е опасн. Тези, които поставят на дневен ред обсъждането на този провал биват обвинявани в шовинизъм и расизъм. Това отчасти е вярно, тъй като се използва от екстремистки и расисти групи и партии, за да попречат на бежанци от определени култури и религии да достигнат до Европа. Това, което министърката имаше предвид, е нещо съвсем различно.
Тя призовава, за създаване на различни общества със сходни и хармонични ценности, които да допринасят за техния икономически и социален напредък. Така те да помагат на хората да се интегрират в едно общество, вместо да живеят изолирани и контролирани от идеи за потисничество и чувство за преследване.
Неотдавнашните сблъсъци във Франция са ясен пример за това, от което се страхува министърката. Тогава видяхме как Париж гори. Магазини и молове, библиотеки и обществени сгради в цялата страна бяха вандализирани и опожарени. Бяхме свидетели на вътрешна война между част от обществото - емигранти трето и четвърто поколение и силите за сигурност.
Защо се случи това? Заради "културния плурализъм", за който предупреждава СюелаБрейвърман. Той позволи на общностите да живеят паралелен живот и да оцеляват с илюзията за конспирации и полицейско насилие. И така, докато не избухнат конфронтации сякаш е запален кибрит в стая, пълна с газ.
Симпатичен политически израз
"Мултикултурализъм" е симпатичен политически израз, но много вреден и токсичен. Той включва в себе си всички бариери и препятствия, които пречат на по-младите от трето и четвърто поколения мигрантите да се интегрират по-добре в обществото и да изградят по-перспективно бъдеще за себе си. Те продължават да се чувстват маргинализирани и обвиняват приемащите ги общества, че са настроени срещу тях. Има различни организации - салафитски и ислямистки, които провокират екстремизъм и отказ от интеграция. Правителствата на арабските държави и медиите в тези страни подхранват тези чувства и подтикват мигрантите към отказ от интеграция и бунтове. Затова днес те виждат западните общества, в които са родени, като свои врагове и ги обвиняват за всичките им провали и недъзи.
Това дава обяснения защо млади момчета и момичета родени в Лондон, Амстердам и Мадрид, Брюксел, Берлин и Амстердам да се присъденияват към ИДИЛ и да се превръщат в жестоки убийци. Истината е, че те страдат психически, защото си внушават, че са накарани да живеят в културна изолация. Въпреки, че на практика са получили всички права и блага на европейските общества, все неща, от които са били лишени в собствените си страни. Ако бяха интегрирани от самото начало в средата, в която са избрали да живеят, те биха станали част от нея, вместо да смятат, че тя е враждебна към тях. Социологическо изследване, направено преди няколко години в Австрия, сред 500 емигранти, което търси отговор на въпроса - Как възприемате държавата, в която живеете? - 79% от запитаните, отговарят че я приемат враждебно.
Горчивото лекарство
Речта на британската министърка на вътрешните работи СюелаБрейвърман, макар и остра, е като горчивото лекарство, което пациентът приема, за да оздравее. "Мултикултурализмът" беше опитван в продължение на много десетилетия, но се провали и навреди повече на бежанците и мигрантите. Той ги изолира и ги лиши от успех в обществата, в които са родени и израснали или в които са пристигнали. Блестящият успех на отделните хора от тези общества не отразява успеха на групите, от които произлизат. Но трябва да си признаем, че има хора и организации създадени от различни държави и партии, особено тези от така нареченият политически ислям, които се стремят да засилят изолацията и неинтеграцията.Арабските държави също се стремят да ги затворят психологически и да им попречат да се интегрират в по-голямата общност, под предлог, че така запазват идентичността си, което е цивилизационен избор. Целта на подобно внушение, да могат да бъдат контролирани и използвани за различни политически цели отправителствата на собствените си страни, въпреки, че са избрали да ги напуснат. И в двата случая, на осъществен или провален мултикултурализъм, имаме разочароващи резултати. Министър Брейвърман, обаче беше смела и реши да се доближи до мината с риск да се взриви в лицето си и открито посочи провала на политиката на мултикултурализма.
Ураган от милиони мигранти
В разпалена реч по време на годишния конгрес на Консервативната партия Брейвърман обеща да затвори хотелите, използвани за настаняване на търсещите убежище и предупреди, че ако лейбъриститe дойдат на власт ще "отворят границите".
СюелаБрейвърман заяви, че "вятърът на промяната, който е носел нейните родители по цял свят през 20-ти век, е просто порив в сравнение с урагана, който идва, защото милиони мигранти от цял свят се стягат да дойдат в Обединеното кралство".
Вътрешният министър отбеляза, че Великобритания "се е оплела в гъста мрежа от международни правила, създадени в друга епоха" и че Законът за правата на човека трябва да бъде преименуван на "Закон за наказателните права". Кое не е вярно в нейните думи?