Писалката, с която ген. Георги Попов разписва картата с новата граница между Румъния и България, влиза в НС
Реликви, свързани с посрещането на българската армия в град Добрич на 25 септември 1940 г. – българско национално знаме, копринена кърпичка с лика на Стефан Караджа, извезан пешкир, с какъвто са били окичвани всички български войници и офицери, печатни издания, свързани с възвръщането на Южна Добруджа – първодневни пощенски картички и пликове, книги, посветени на събитието, вестници и списания от периода септември – октомври 1940 г., броят на „Държавен вестник“ от 12 септември 1940 г., където е публикуван пълният текст на Крайовския договор показва в Народното събрание Регионалният исторически музей-Добрич, в изложбата „Граници и съдби. Добруджа 1940 г.“. Тя ще бъде открита на 27 септември в Мраморното фоайе. Показани са и лични вещи на генерал-лейтенант Георги Попов – член на българската делегация в Крайова, назначен за генерал-управител на Южна Добруджа след подписването на договора. Сред тях са писалката, с която генералът разписва картата с новата граница между Румъния и България, личния му печат, дипломатически документи.
Експозицията се организира от народните представители от Добричкия регион - Деница Сачева, Ертен Анисова, Ивайло Мирчев, Мая Димитрова и Константина Петрова. Изложбата е посветена на подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. и възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България.. Богатият снимков материал проследява работата на българската делегация при воденето на преговорите и подписването на договора от 7 септември 1940 г., навлизането на българската армия в Южна Добруджа, което става в периода 21 септември – 1 октомври 1940 г. Фотосите са запечатали огромната радост и въодушевление на добруджанци при посрещането на българските войници и офицери в Балчик и Тутракан на 21 септември, Добрич, Каварна и Тервел на 25 септември, Силистра и Генерал Тошево на 1 октомври. Показана е и трагедията на българите от Северна Добруджа, които по силата на Крайовския договор трябва да напуснат родните си места и да се преселят на юг. Близо 70 хиляди севернодобруджанци са настанени в градовете и селата на Южна Добруджа.