Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София - как градът получава името си

17.09.2023 11:17 Георги Милков
Базиликата "Света София" е свързана с името и с историята на града.

Едиктът, с който се слага крайна гоненията на християните, се приема тук - на Сердикийския събор. А пет века преди покръстването на българите бъдещата столица е сред първите градове в света с официална християнска власт

Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София... През хилядолетната си история днешната българска столица е имала различни имена. Всяко със своето значение. Селище, наречено на първооснователите си. Град, взел името на римски император - благодетел. Средище между река и три морета.

Място, наложило учението за Светата Троица

Апотеоз на Божията премъдрост! Най-ранното име на античното селище Сердика вероятно идва от първите му обитатели - тракийското племе серди.

През I век градът е включен в обхвата на Римската империя и заради стратегическото си положение се превръща в един от важните центрове на Балканския полуостров. Името му е променено на Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян. На него градът дължи правото си на автономно управление.

Разрастването и укрепването продължава по време на императорите Марк Аврелий и Комод, а при Диоклециан в Сердика е построен

амфитеатър, който е сред най-внушителните за времето си след римския Колизеум

В началото на IV век от обикновен главен град на римска провинция в периферията Сердика придобива статута на любимо място на владетеля на света - Константин Велики.

“Сердика е моят Рим”, обича да казва императорът, който властва над най-голямата, най-могъщата и най-дълго просъществувалата империя в историята на класическата западна цивилизация. Макар покръстването на българите да се отбелязва на по-късна дата, бъдещата столица на България е един от първите градове в света с официална християнска власт.

На Сердикийския събор през 311 г. е издаден едикт, с който се слага край на гоненията на християните. Този документ е известен като едикт на толерантността. След още три десетилетия Сердика отново ще е духовен и културен център на целия християнски свят!

Годината е 343-а и ще остане записана в историята. 318 епископи идват от всички краища на Стария свят, за да възстановят мира в църквата след разкола от Никея. Това невиждано никога повече по нашите земи стълпотворение на хора с патриаршески мантии остава в историята под името Сердикийски събор. Разделението не е преборено и остава до ден днешен, но съборът утвърждава православното учение за Светата троица и Символа на вярата. Седем от епископите, присъствали на този форум, по-късно ще бъдат обявени за светци.

Сердика ще има ново име през Средновековието. През IX век наричат града Средец, защото се намира по средата между Дунав и Бяло море и между Черноморието и Адриатика. С това име е познат и когато за първи път става столица на България, след като Византия завладява Преслав.

Константинополските хроникьори от XI век обаче споменават града с друго име - Триадица. Казват, че това било в памет на тържеството на православното учение за Светата Троица. Или Агиа Триада, както звучи на гръцки. За да не бъде забравено за Сердикийския събор от 343 г. и утвърдено тогава православното учение за Светата Троица. От там и името Триадица.

Но името на днешната българска столица е свързано и с храма “Света София”, който придобива внушителен вид по времето на император Юстиниан Велики.

Мнозина погрешно смятат, че градът, както и храмът носят името на една вярваща християнка - светата мъченица София,

която през 126 г. умряла за вярата заедно с трите си дъщери.

Истината за името и на града, и на църквата обаче и до днес може да се види на иконостаса на “Света София”.

Според канона вдясно от царските двери винаги е иконата на Исус Христос. Вляво е на Богородица, а до нея трябва да бъде изографисан този светец, на когото е посветен храмът.

И точно там, на това място не е иконата на мъченицата София, убита от римляните, а е ликът на младия Исус Христос - превъплъщението на Словото Божие.

Или София - на гръцки - Светата премъдрост божия.

София е град Христов. Вероятно затова и турците не променят името, 

защото в исляма Исус е почитан също като божествен вестител.

Името на храма и името на града се запазват по време на цялото петвековно османско владичество. Стремежът към закрилата на стария величествен храм, благословен от Божията премъдрост, остава все така силен в напрегнатите времена на чужда власт и религия.

Хората на София със сигурност са имали нужда от тази мъдрост и вяра, за да оцелеят.

Много са градовете, пожелали да бъдат озарени от Божията премъдрост. Някои като Константинопол са останали в историята със спомена за отминалото си имперско величие. Други отдавна са забравени напълно под пепелта на времето. Но само един е градът, запазил се чрез името си чак до съвременността - Божията премъдрост. София!

Други от От страната и света

Втори козметичен салон в Бургас снимал голи жени със скрита камера (Обзор)

От прокуратурата и полицията в града са поискали помощ от ФБР и Интерпол за премахване на кадрите от порносайтовете Втори козметичен салон, който е снимал клиенти със скрита камера по време на

10 месеца преди изборите за президент в БСП категорични: издигат Илияна Йотова (Обзор)

Тя стартира консултациите с партиите, преди да назначи служебния премиер БСП ще издигне Илияна Йотова за президент на предстоящите през ноември избори

Река Чепеларска е замърсена с оборски тор и слама, изследват проби от водите й

Лабораторни анализи предстоят за водите на река Чепеларска, след като контролни органи установиха замърсяване със слама и оборски тор в района след село Хвойна

Транспортното министерство ще управлява пристанищната зона на остров "Св. св. Кирик и Юлита"

С оглед обезпечаването на туристическата дейност на остров „Св. св. Кирик и Юлита" и в целия район Министерският съвет взе решение за прехвърлянето на пристанищната зона на острова за управление от

България е успяла да задържи дефицита до 6,8 млрд. лв.

Първите данни за изпълнението на бюджета през миналата година показват, че България е успяла да задържи дефицита до 6,8 млрд. лева, което е 3,1% от БВП

>