Цанко Арабаджиев: Следващият фонд по инициативата “Три морета” е българско предложение

14.09.2023 16:04 Виктория Бочевска
Цанко Арабаджиев СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ

Страната ни е привлякла съществена част от инвестициите по първия фонд, който е за 1 млрд. евро, казва изпълнителният директор на Българската банка за развитие и член на Надзорния съвет на инвестиционния фонд 3SIIF.

- Господин Арабаджиев, как работи инвестиционният фонд “Три морета”?

- Фондът е инвестиционен инструмент, който финансира ключови инфраструктурни проекти в страните от региона на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Най-общо целта е да се преодолее разликата в развитието на държавите от Централна и Източна Европа спрямо тези от Западна. За да стане това “догонване”, само в инфраструктурата на региона трябва да се инвестират 600 млрд. евро. Затова и беше създадена политическата инициатива от президентите на участващите държави. Идеята на инвестиционния фонд е да се покаже, че може на пазарен принцип инвеститори - институционални или частни, да вложат парите си и това да бъде печеливша инвестиция. Фондът стартира с малко над 1 млрд. евро, от които останаха свободни още около 100-130 млн. евро. Това е първата стъпка, която вече обсъждаме как да надградим. Много хора не знаят какво представлява инициативата “Три морета”, а тук вече имаме два мащабни проекта, финансирани от фонда към нея – Порт Бургас и соларния парк на “Енери” в Караджалово. Добрата новина е, че в България идват международни инвеститори, ние имаме качествени проекти, които да предложим, и това има потенциал да бъде много печелившо - и за банката като инвеститор във фонда, и за обществото.

- Водещите сектори за финансиране по инициативата са транспорт, енергетика и дигитализация. Остават ли те като приоритети?

- Това са основните направления на текущия фонд, тук няма промяна. Следващият фонд от инициативата ще бъде за иновации, той ще бъде учреден до края на годината или най-късно до първите няколко месеца на следващата. Третият се обсъжда да бъде за инфраструктура и свързаност.

- Всъщност какви трябва да бъдат проектите, кандидатстващи за капитал през фондовете?

- Проектите може да бъдат най-различни – в тези направления, които изброих, като в случая е важен мащабът, защото минималната инвестиция, която фондът би инвестирал, започва от 50 млн. евро. Така че кандидатите трябва да са компании със сериозен капацитет. Има и примери от текущите инвестиции на фонда - например една от компаниите, в които е инвестирал, е производител на електрически локомотиви в Полша, друга изгражда иновативeн data center в Талин. България също е на картата за един евентуален нов data center, което е възможност за привличане на компании като “Гугъл”, “Амазон” и “Епъл”. Защото първото нещо, от което те имат нужда, е такъв център за всичките им операции. Така че всяка една инвестиция ни слага една стъпка по-напред на картата на Европа. “Енери” е едната от инвестициите в България, които се занимават с възобновяема енергия. Те до момента имат 60 мегавата соларни мощности, а до 2 години ще имаме 500 мегавата енергия от слънце в България, което е 1/4 от мощностите на АЕЦ “Козлодуй”. Компанията е 100% собственост на фонда. При другата инициатива в България - Порт Бургас, идеята е да се модернизират терминалите, така че скоро да бъде алтернатива на пристанището на Констанца в Румъния. Това е източната граница на Европейския съюз, така че се очаква голяма част от стоките да могат да се разтоварват там.

- Към днешна дата има ли още одобрени за финансиране от инвестиционния фонд на “Три морета” у нас инициативи, пък и изобщо?

- Това, с което съм горд като член на Надзорния съвет на Инвестиционния фонд 3SIIF, е, че България е един много успешен партньор в инициативата и се ползва в пълна степен от ползите, които подобно участие дава. България е инвестирала 20 млн. евро, а е привлякла обратно като инвестиции съществена част от средствата във фонда - от 1,2 млрд. евро над 150 млн. евро са при нас, което е огромен успех. Другото позитивно развитие е, че новият фонд “Иновации” е създаден по наша идея и предложение.

- Кой извършва селекцията на проектите и каква е ролята на ББР?

- Средствата на 12-те държави се управляват от независима компания - фонд-мениджър и инвестиционен съветник – Amber Infrastructure Group, базирани в Люксембург и Лондон. Те имат солиден опит в управлението на подобен тип инвестиции. Надзорният съвет на фонда има координационна роля, но не може да влияе на инвестициите – дали да са в Полша, България или в Хърватия. Търсят се качествени проекти, които имат добра възвръщаемост.

- Какъв е пътят българските фирми да могат да си партнират с фонда?

- Всяка компания, която има проекти с подобен мащаб, може да се свърже с Amber Infrastructure, а ББР може да помогне, като улесни комуникацията. На този етап подобни инвестиции в България все още са малко на брой.  

Други от Интервюта

Доц. Николай Димитров: Обществото харесва хората в униформа - тя е символ на статус, власт и увереност при кризи

Политикът трябва да убеждава хората, че е компетентен – човекът с пагон вече е с такъв сертификат и избирателят го търси, особено в моменти на несигурност По света вярват най-много на армията

Жени Живкова: Внучката Елеонор ми дава страхотна емоция и енергия

На 1 юни отново правим асамблея "Знаме на мира" На 1 юни Жени Живкова отново ще направи детска асамблея "Знаме на мира". Инициативата е създадена през 1979 г

Йоанна Елми: Живеем в най-голямата революция от Просвещението насам

Днес с активност или с апатия градим нов свят, казва българката, номинирана за голяма литературна награда в Русия Йоанна Елми е писател и журналист, а дебютният й роман "Направени от вина" е

Крум Зарков: Ще се вдигне нов бунт на онеправданите, ако ПБ запази тези данъци

Опасна илюзия е, че без демонтаж на икономическия модел ще се преодолеят неравенствата, казва председателят на БСП Крум Зарков Още акценти от интервюто: С бюджета трябва да се предприемат мерки за

Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа

На гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев, но това го изправя пред два риска, казва медийният експерт Никога не допускам като преподавател директни

>