6 града имат периферия от общини спални. На юг са свързани, на север - не

29.08.2023 17:25 Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Село Скутаре е сред предпочитаните от пловдивчани места за живеене.
Работници запълват с асфалт дупка в пътното платно. СНИМКА: 24 ЧАСА

Потърсихме автора на публикацията Адриан Николов за коментар на данните.

Големите градове, които са центрове на услугите, и по-малките индустриални общини създават много повече работни места, отколкото трудоспособни има в тях. Те обаче предоставят значително по-добри възнаграждения и условия на труд и естествено, стават привлекателни за работници от други населени места, които са склонни да пътуват всеки ден.

От една страна, тези работници получават достъп до по-добрите работни места, но и не жертват условията на живот, които предоставя малкият град или село. Това, естествено, се случва най-активно около най-големите градове – София, да речем, привлича активна ежедневна трудова миграция

от Дупница на юг до Мездра на север,

Пловдив – от всичките си околни общини. Практически няма голям град или силен индустриален център, който да може да задоволява нуждите си от труд само със собственото си население. Това е особено видно в Средногорието или в енергийния комплекс в Гълъбово и Раднево, където повечето работници са приходящи.

За съжаление, данните за трудовата миграция се публикуват веднъж на десет години, с преброяването. Очевидно сравняването със състоянието ѝ отпреди 10 години не е особено смислено, тъй като много условия са се променили – както в търсенето на труд, така и във възможностите на хората да пътуват, а и в самата инфраструктура, която позволява лесната ежедневна миграция. По тази причина разполагаме най-вече с моментна снимка, която много ясно очертава водещите икономически центрове и общините, които ги захранват с работници.

Разбира се, тези процеси не са еднопосочни – големите градове също често изпращат работна сила към по-малки общини, особено тези със силна индустрия или пък селско стопанство, но тази миграция далеч не е със същите мащаби.

Ако все пак си позволим сравнение с десетилетие по-рано, има видимо засилване на трудовата миграция – почти всички големи градове

са успели да си “пришият” по още 1-2 общини

в сравнение с преди десетилетие, най-големите – по няколко.

Много ясно се виждат лидерите – най-голяма периферия от общиниспални имат София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Във всичките тези случаи има и “вторични”, по-малки привлекателни за труд общини – такива са да речем Марица и Родопи край Пловдив, Девня край Варна или Несебър край Бургас.

Голямото разграничение идва между Северна и Южна България – докато на юг всички силни икономически райони са добре свързани помежду си по магистрала “Тракия”, то

на север силните общини са по-скоро отделни,

несвързани помежду си. Можем само да се надяваме, че с инвестициите за развитие на инфраструктурата – както в рамките на самата Северна България, така и за подобряването на връзките ѝ с юга – това положение ще се подобрява. Самата ежедневна трудова миграция е добро мерило са силата на една местна икономика и трудовия ѝ пазар – колкото повече работници привлича и колкото по-отдалеч идват те, толкова по-развита е дадена община или обвързана група общини.

За мен ежедневната миграция е по-скоро положително явление, тъй като осигурява достъп до по-добри работни места и по-високо заплащане и стандарт на живот за работниците, които са склонни да пътуват.

Едновременно с това обаче тези работници не се местят да живеят в големите градове, а напротив – остават в малките населени места, което предотвратява пренаселването, претоварването на публичните услуги и облекчава натиска върху жилищния пазар в градовете. А и за самите работници най-вероятно това е за предпочитане – малките населени места често предлагат по-спокоен и екологичен начин на живот, но комбиниран с ежедневна миграция, той не идва на цената на по-нисък доход, или в най-лошия случай безработица.

Ежедневната миграция, от една страна, следва да е основа за планирането на транспорта между общините.

Докато там, където пътуват стотици дневно, изглежда логично да има просто добре поддържан автомобилен път, там, където пътуват хиляди – или десетки хиляди – е много по-подходящо

да има редовен и удобен влак,

да речем.

Обратно, създаването на добри връзки между местата, където има хронични дефицити на труд, и районите с по-висока безработица има потенциал да реши едновременно два проблема и да донесе ускорено икономическо развитие на по-изостанали части от страната. Разбира се, то далеч не е достатъчно и няма как да замени образованието и подобряването на уменията на тези, които днес са извън пазара на труда и извън заетост, но е добро и необходимо начало.

Други от Анализи

Иран - раздиран от вътрешни конфликти

Иран е многонационална държава. А режимът така и не се справя с исканията на малцинствата, кризите и постоянните протести  Мащабът на насилието, което силите за сигурност използваха срещу

Коментар на седмицата №1: Западна и Северна Европа се събуждат в 7,20-­7,50 ч, Южна и Източна ­в 8-­8,25 ч (Графика)

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е под №1 с близо 311 552 прочитания. Ранобуден ли е европеецът? Този, който живее в Западна и Северна Европа

Коментар на седмицата №2: Край на имотния бум - плато и спад на цените (Инфографика)

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е под №2 с близо 242 324 прочитания Експерти прогнозират период на стабилизация и корекция на пазара с до 8% Ще се повтори ли

Коментар на седмицата №3: Тайният план на Радев

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е под №3 с близо 115 720 прочитания. На Тръмп му трябва поне още един Орбан. Дали България ще го излъчи

Глобалната нестабилност кара Швеция да флиртува с еврото

Заплахата от война има способността да променя мнението на хората — дори и на онези, които се противопоставят на еврото. Управляващата класа в Швеция се заиграва с идеята да приеме единната валута на

>