Защо отнемането на коли да е несправедливо? Никой не пие с опрян пистолет в главата!
Още през 2006 г. като апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов издаде заповед, с която се изземваха колите на пияни шофьори. Резултатът - катастрофите в областта намаляха драстично. После съдилищата написаха становище, че няма да подкрепят тази практика с присъдите си. Заповедта му беше отменена, но оттогава той не е променил мнението си, че колите на пияните и дрогираните трябва да се конфискуват:
Поздравявам парламента за тази решителна стъпка и премиера за твърдата позиция. Сегашните спорове можеше да бъдат избегнати, като се отложи влизането на закона в сила. Няколко месеца са нужни, за да се подреди цялата система, да се издадат подзаконовите нормативни актове, методическите указания, правилниците, които да регламентират процедурата. Парламентът не го направи, но не е трагедия. Винаги се намират недоволни хора.
Какви са основните възражения в момента? За алкохола няма никакъв проблем. Кръвните проби са ясни. Който иска, дава кръвна проба, който не - също има законов текст. Спорът е около наркотиците - дали тестовете, които се ползват, са надеждни и дали не реагират на някои лекарства. Това го има и в съдебната практика. Както каза премиерът, ще се създаде организация, ще има лаборатории, ще се купят хроматографи и в един сравнително бърз срок ще дойде отговор за това дали е наркотик, или лекарство.
На никого не е сложен пистолет на главата, за да пие или да употребява наркотици, а после да шофира. Това е решение на индивида, с което той приема всички негативи.
Другият спорен въпрос е с колите, които са семейна собственост. Съпрузите имат по 50%. Когато се оцени стойността на колата и се стигне до изпълнение на съдебното решение за конфискация, единият може да купи половината или както решат. Съпругата или съсобственикът, ако е друг, да се сърдят на пияния шофьор. Защо да мислим за това, че единият съпруг е пил и смъркал, а после шофирал?
Третият спор е за фирмените коли. Няма никаква заплаха за тях, нито за товарите на въпросните автомобили, защото в закона е записано, че се отнема собствеността или равностойността на въпросната вещ. В случая - на автомобила. Да, скъпи са камионите и ремаркетата, но някой да го е карал шофьора да пие и да кара? Малко ли катастрофи станаха с пияни шофьори на тирове?
Четвъртият въпрос е дали МВР, когато се образува бързо производство или досъдебно производство, може да задържи колата до произнасянето на съда. За това също има технология. Има задържани като веществено доказателство, има като обезпечителна мярка, има като възбрана за покупкопродажба. Това се налага, за да не изчезне въпросната вещ и после държавата да няма какво да взема.
Има аргументи, че един шофьор може да кара кола за 200 хил. лв. например, друг - за 1000 лв., и първият ще бъде наказан по-тежко за същото престъпление. Но той си е купил скъп автомобил, а другият има евтин, защото това са му възможностите. Каквато собственост имат или управляват, тя се отнема или равностойността по оценка. Къде е несправедливостта? Има богати и бедни хора. Това е реалността.
А пък шофьор на тир и на автобус да употребява алкохол и да кара, е просто немислимо. Нека да си правят сметката. Идеята не е конфискацията, а заплахата от такава, за да се спре войната по пътищата. Няма друг начин.
Направи се нещо радикално - и веднага се появяват хора, които реагират. И преди съм казвал: ако това се приеме, ще излезе веднага едни хора, които са страшно недоволни и ще търсят под вола теле. Грешката на парламента е, че трябваше да даде срок и да каже примерно: след 5 месеца влиза в сила, и през това време да си решим въпроса с тестовете, текстовете, местата за съхранение, които, между другото, са налични.
Въпросът на изпълнителната власт е максимално бързо да се организира и да даде отговор и решение на тези въпроси.