Австрийски бизнесмен: България е пример за подражание

10.08.2023 09:06 Александър Андреев, Дойче веле
Гюнтер Фелингер

Гюнтер Фелингер не крие въодушевлението си от България. Австрийският предприемач често посещава страната. Ангажира се също с помощ за приемането на България в Шенген. Пред "Дойче веле" той сподели впечатленията си от българите.

- Г-н Фелингер, в социалната мрежа Х (бивша Туитър) Вие написахте: „България е чудесна! Обичам България!“ Това от сърце ли е – или малко преувеличавате?

- Това е искреното ми възхищение от напредъка на България, която е една чудно красива страна с прекрасни хора и супер климат. Направо съм въодушевен!

- А в политическо отношение?

- В политическо отношение в момента в София управлява истински прозападно правителство, което желае да проведе истински реформи. Възхищавам се от подкрепата на това правителство за Украйна.

- Колко дълго бяхте в България, какво видяхте?

- Бях само два дни, в Русе и в Пловдив, но това е вече четвъртото ми пътуване до България. Аз съм бизнес-консултант и търся инвеститори в България в областта на стоманената промишленост и на енергетиката. А във връзка с моите политически ангажименти в момента се опитвам да помогна на България за приемането в Шенген. В същото време за мен е много важно България да подкрепи Австрия за членство в НАТО, за което аз силно се застъпвам.

- Вие писахте в социалните мрежи, че остро протестирате срещу австрийската блокада за приемането на България в Шенген. Бяхте го формулирали така: „България е проевропейска държава. Австрия е проруска. Австрия блокира приемането на България в Шенген. Чии интереси обслужва Австрия?“

- Във войната, която Русия води срещу Украйна, България ясно застана на страната на Запада и оказва сериозна подкрепа на Украйна – с боеприпаси, с оръжие и горива. Смятам, че това е много добра кауза. В същото време Австрия се крие зад своя неутралитет и продължава масивно да купува руски газ. Смятам, че тази политика на Австрия е неправилна, страната всъщност би трябвало веднага да прекрати газовите сделки с Русия. България го направи. Тя е най-бедната страна в ЕС, а постигна най-големия напредък за тези година и половина от началото на войната. България е пример за подражание.

- Специално внимание отделяте на Дунава. Смятате ли, че страните по източното поречие на тази голяма европейска река не получават достатъчно внимание от ЕС и от НАТО, особено сега, на фона на войната?

- Абсолютно, точно това мисля. България и Румъния влязоха в ЕС през 2007 година, а в НАТО още през 2004. Ние обаче през тези десетилетия доста сме занемарили грижата си за държавите по източното поречие на Дунав. А сега, по време на тази война, изведнъж установяваме, че пътищата за комуникация с Украйна са много трудни, лоши са както железопътните връзки, така и връзките по Дунава – цялата тази инфраструктура е трябвало да я изградим по солиден начин през тези десетилетия. А не го направихме, макар че от 2014 година вече знаем колко опасно е положението на изток. Това беше гигантски пропуск! Крайно време е сега масивно да се инвестира в инфраструктурата в цялото дунавско пространство, така че на Украйна да могат да се доставят оръжия, а, естествено, в обратна посока да идват доставките с украинско зърно. На Дунав трябва да се гледа и като на военно-стратегическа река, важно е също така Русия да бъде изключена от Дунавската комисия и Дунав да бъде подсигурен като снабдителен път за и от Украйна, военно и логистично.

- Вие пледирате за повече европейски инвестиции в Северна и в Източна България. Явно смятате, че тези региони изостават икономически.

- Според Евростат тези региони са сред най-бедните в ЕС. И те наистина за доста изостанали. София се развива много добре през последните 10-15 години, но тези региони изостават. На европейско равнище е необходимо преразпределяне, за да получат тези региони повече помощ, защото през последните години Европа инвестира твърде малко в инфраструктурата, в енергетиката и в дунавското корабоплаване. За съжаление и Австрия, и Германия проспаха много възможности. Те бяха доста сдържани още за приемането на България и Румъния в ЕС, а после многократно блокираха инвестиционни пакети. Сега най-после нещата постепенно се променят, но има страшно много за наваксване. А нападателната война на Русия срещу Украйна ясно показва колко важно е да се разширят инфраструктурата и транспортните връзки по източното течение на Дунав. Виждаме го във връзка със зърнената криза, с кризата около логистиката. Американски експерти като Бен Ходжис го повтарят вече от десет години, но ние не предприехме нищо. В Румъния нещата са по-добре, но България изостава. В България транспортните връзки запад-изток са добри, но връзките север-юг наистина са много лоши. Пътуването от Пловдив до Русе е както преди 30 години – това не е ОК.

- Г-н Фелингер, знам, че се занимавате с тази тема: в България в момента се води разгорещена дискусия за паметниците на Съветската армия. Следите ли я? Каква е практиката в други държави от бившия Източен блок?

- Моето мнение е еднозначно: всички съветски паметници трябва да отидат в музея. Да се демонтират и да бъдат инсталирани в специални музейни пространства, посветени на престъпленията на комунизма в Източна Европа. На тези паметници мястото не им е в центъра на градовете. (Това важи и за Виена, впрочем.) Разбира се, в България има и много паметници от времето на руската освободителна война през 1877-1878 година, които трябва да бъдат запазени. Важно е да се направи тази разлика между Освобождението през 1878 и съветската окупация след 1944-1945. На съветските паметници мястото им е в музея, където на младите хора да се обяснява както защо СССР спечели войната, така и какви престъпления извърши след това. Трябват истински обяснения, различни от някогашния съветски наратив. Сега ние имаме нужда от един общоевропейски наратив, който да обяснява, че наистина тогава е бил победен фашизмът, но после в продължение на повече от 40 години тези държави са били плячка на Съветския съюз. Под съветска окупация две поколения българи бяха лишени от възможността да работят и живеят в благоденствие, да пътуват, да водят нормален живот. Всичко това трябва ясно да се документира и представи на всички нови поколения. Ще го кажа пак: време е да се надживее съветския и сталинисткия разказ за онези времена.

Други от Интервюта

Доц. Николай Димитров: Обществото харесва хората в униформа - тя е символ на статус, власт и увереност при кризи

Политикът трябва да убеждава хората, че е компетентен – човекът с пагон вече е с такъв сертификат и избирателят го търси, особено в моменти на несигурност По света вярват най-много на армията

Жени Живкова: Внучката Елеонор ми дава страхотна емоция и енергия

На 1 юни отново правим асамблея "Знаме на мира" На 1 юни Жени Живкова отново ще направи детска асамблея "Знаме на мира". Инициативата е създадена през 1979 г

Йоанна Елми: Живеем в най-голямата революция от Просвещението насам

Днес с активност или с апатия градим нов свят, казва българката, номинирана за голяма литературна награда в Русия Йоанна Елми е писател и журналист, а дебютният й роман "Направени от вина" е

Крум Зарков: Ще се вдигне нов бунт на онеправданите, ако ПБ запази тези данъци

Опасна илюзия е, че без демонтаж на икономическия модел ще се преодолеят неравенствата, казва председателят на БСП Крум Зарков Още акценти от интервюто: С бюджета трябва да се предприемат мерки за

Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа

На гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев, но това го изправя пред два риска, казва медийният експерт Никога не допускам като преподавател директни

>