Проф. Казимир Попконстантинов: Днес почти се е сгромолясал масовият устрем към грамотност
- Ние не сме разделени единствено на 24 май
- Няма как да имаме два национални празника
- 3 март или 24 май да бъде национален празник на България, г-н Попконстантинов?
- Дискусията за националния празник на България е на приливи и отливи в продължение на дълги години.
Сега направеното предложение 24 май да е националният ни празник поставя отново “пръст в раната на национално достойнство”, което не ни липсва и затова трябва да си го устояваме.
Тази дискусия ме връща в годините назад, когато чрез редицата международни конференции, симпозиуми, посветени на българистиката, се осъзнаваше и приносът на България в световната славистика.
В тези международни прояви участваха светила, авторитети в областта на кирилометодиевистиката, които убедително илюстрираха приноса на владетелите св. цар Борис, царете Симеон и Петър, царете от Второто българско царство, на възрожденските будители.
Благодарение на това “щафетно” съхраняване на достойнствата и постиженията на собствената нация, която е съхранила писмовната култура и вяра в продължение на близо 1150 г., която е дарила на Киевска Рус писменост и я въвела в християнската вяра.
Благодарение на средновековна България, опазила делото на светите. братя Кирил и Методий, благодарение на св. цар Борис и съхранената до днес КИРИЛИЦА, ползвана от близо 250 милиона души.
Именно това е осъзнато от нашите предци и ние трябва да го съхраним чрез устояване 24 май да е националният ни празник, празник на достойнствата и постиженията на България, допринесли за културата и грамотността на народите западно и североизточно от нас.
- И все пак - 3 март или 24 май?
- Започнах с 24 май, защото в продължение на над 50 години изследвам средновековната българска култура, проучвам няколко старобългарски манастира, чийто ктитор е бил св. цар Борис.
През ръцете и очите ми са преминали над 1500 епиграфски паметника с руническо, гръцко, глаголическо и кирилско писмо, които са свидетелство за културата и грамотността на нашите предци, които са били на завидно ниво.
Грамотността и книжовността е просъществувала благодарение, както вече отбелязах, на КИРИЛИЦАТА!
Трети март е дата през 1878 г., на която е подписан Санстефанският предварителен договор и дебело е подчертан васалитетът на България. Той надхвърля границите на Екзархията и територии, които не са населени с българи.
Това предизвиква недоволство в редица европейски държави, като ни се приписва присвояване на територии.
По този въпрос има достатъчно дискусии. Нямам намерение да се включвам в тях. Редно е този празник да бъде редом с другите официални празници, защото характерните му особености определят неговото място сред тях.
За разлика от него 24 май е символ на цялото ни народностно-национално-държавно единство през вековете - съхраненото дело на светите братя.
Принос за отбелязване на тяхното дело е предложението на Найден Геров на 11 май 1851 г. Тогава той организира официално първия празник в чест на светите братя Кирил и Методий. Така той е съхранен и до днес като промяната от 11 май на 24 май дължим на държавния акт от 1916 г., когато се въвежда Григорианският календар.
Единственият празник, който еднакво е тачен от всички българи, независимо от техните политически, религиозни и др. убеждения. Празник, който през 1985 г. е отбелязан в Мурманск и след това утвърден в Русия.
Празникът поставя на пиедестал образованието, културата и просвещението, завещани ни от нашите предци в продължение на 1160 г., което дава основание да възвърнем онзи масов устрем към просвещение, вкоренен от възрожденците и неугаснал и при комунизма, който днес почти се е сгромолясал, и който единствен може да ни въздигне.
- Тоест вашата симпатия е към 24 май?
- Не само симпатия, а и дълбоко убеждение.
- Някои вече лансират идеята да имаме два национални празника. Възможно ли е това?
- Има една хубава национална поговорка: “И вълкът сит, и агнето цяло”. Не знам някоя друга държава до този момент да има два национални празника.
Не е възможно от логична гледна точка, защото съвсем нормално е в държавнически план да има един национален празник и официални по избор. Който се съмнява, нека да провери в Google.
- А може ли да се стигне до референдум, който да реши проблема?
- Референдумите не решават проблемите. Това е излишно харчене на средства. Свидетели сме на това - референдум за ковид, за лева, за джендър проблемите, за чистия въздух и т.н.
Важно е убеждението ни - националният празник да ни обединява всички, видно от отбелязването на 24 май, празник, на който присъстват от децата в детската количка до възрастните с цветя, усмивки и поклон пред завещаното от светите братя Кирил и Методий.
- При толкова много проблеми за решаване в страната уместно ли е сега да се повдига и проблемът за националния празник, за който от години се знае, че разделя нацията?
- Нацията не е разделена единствено на празника 24 май. Принос за разделянето имат политиците, които трябва да се поучат от извървения жизнен път на св. цар Борис, благодарение на когото, ще подчертая още веднъж, че днес сме българи, грамотни, просветени и че нашата КИРИЛИЦА се ползва от над 250 милиона души.
- Политизира ли се дебатът на коя дата да бъде националният празник на страната?
- Ненужно се политизира, защото някои не осъзнават, че 3 март има своето място сред официалните празници и в това няма нищо “фобско”.
- Вие сте дългогодишен преподавател във Великотърновския университет. Според вас интересуват ли се младите хора от този важен дебат за националния празник на България?
- Да! Интересуват се, защото нашите студенти доста задълбочено познават историята на България, делото на светите братя и завещаното ни както от владетелите на Първото и Второто българско царство, така и великите ни възрожденци, просветители, писатели, поети и плеядата радетели за свободата на България - Г. С. Раковски, Левски, Ботев, Бенковски...
В разговор колегите студенти споделят, че 24 май е най-запомнящият се празник, като се започне от детската градина и се премине през средното образование и до края на живота ни.
CV
Проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов е роден е на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София. Следва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател във ВТУ, с големи приноси в старобългарската епиграфика.
Бил е зам.-ректор по учебната дейност, декан на Исторически факултет, ръководител на катедра “Археология”, основоположник на Православен богословски факултет, специалност “Балканистика”, “Археология”, директор на Центъра по балканистика, декан на Православния богословски факултет, два мандата. Носител на много наши и чуждестранни награди. Автор е на 7 книги и над 120 статии.