Михаил Мутафов влязъл в психиатрия, за да изиграе Индианеца в "Полет над кукувиче гнездо"
За ролята на боксьора пандизчия в “Дзифт” отслабнах с 10 кг, специално ходих на фитнес, казва актьорът, който стана на 76
Популярният и обичан актьор Михаил Мутафов преди години влязъл в психиатрия, за да се подготви по-добре за ролята на Индианеца от “Полет над кукувиче гнездо”. Помага му познат лекар.
“Незабравими усещания ме свързват с тази творба от Кен Киси, поставена от режисьора Станчо Станчев. Ролята ми на Индианеца, макар и малка, не бих заменил за никоя друга”, споделя той.
“Наблюдавах пациентите, характерните им пози, цялостното им поведение и това ми беше нужно, за да направя образа убедителен”, спомня си Мутафов, който наскоро навърши 76 години.
Роден е в Харманли в семейство на фармацевти, бежанци от Беломорска Тракия, а детството му преминава в Ивайловград. Преди да се посвети на театъра, учи 3 години за инженер. Животът обаче като че ли завинаги го свързва с Варна и с театъра в морската столица. “Дойдох уж
за малко, за 2-3 години, но морето не ме пусна”,
обича да казва актьорът.
Мутафов завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев с асистент Крикор Азарян през 1972 г., а от 1975 г. е един от най-изявените актьори в състава на Варненския драматичен театър “Стоян Бъчваров”.
Идва във Варна заедно с други по-млади колеги от класа на проф. Гриша Островски, сред които Дафинка Данаилова, с която по-късно създават семейство, Пенка Божкова, Веселин Цанев и др. Заедно оформят голяма младежка група със силна конкуренция, репетират паралелно по две постановки, играят нонстоп на две сцени.
Мутафов е участвал в над 100 театрални представления, в повече от 40 филма и около 10 телевизионни постановки.
Любимец е на култовия режисьор Явор Гърдев,
който намира специално място за него във всичките си варненски продукции, понякога и в други свои спектакли.
“Харесва ми да играя под неговата режисура, за 10 години участвах във всичките му постановки. Той ме привлича с познанията си, със своеобразното си светоусещане. Изненадва ме с неочаквания си подход към пиесата и това ме кара и аз да бъда неочакван, да бъда интересен на самия себе си”, обяснява Мутафов.
С Гърдев работят над “Бастард” по Шекспир и Дюренмат, “Пухеният” от Мартин Макдона, “Марат/Сад” от Петер Вайс, “Калигула” от Aлбер Камю.
“Много важно преживяване бе за мен и ролята на боксьора пандизчия в неговия филм “Дзифт”. Готвих се за нея старателно, ходих на фитнес, отслабнах 10 кг, бях в страхотна форма и заснехме ролята много бързо – само за 3 дни”, разказва Мутафов.
За тази роля той получи “Златна роза”. Но отношението му към наградите е особено, въпреки че два пъти е печелил “Аскеер” и още много призове. Казва, че наградите винаги са го натоварвали с напрежение, защото изискват някаква отговорност, нужда да защити името си. “Колкото по-бързо забрави наградите и се съсредоточи върху работата, толкова по-добре за актьора. Ако ме питате коя награда ме е изненадала най-много, то е
в Брюксел, защото за тях съм г-н Никой”,
казва с ирония актьорът.
Всъщност на Фестивала за късометражно кино през 2014 г. в Брюксел Михаил Мутафов получи голямата награда за мъжка роля - за образа на Манол във филма “Чест”. Режисьорът Павел Веснаков създава ролята специално за него.
В “Български кораб потъва в бурно море” на режисьора Петринел Гочев, който излезе по екраните тази година през март, Михаил Мутафов играе дядо. “Така върви животът,
бях гларус в “С деца на море”, а сега - дядо”
Снимал се е в “Циклопът” с режисьор Христо Христов, “Островът” на Камен Калев. Играл е в “Срещу вятъра” заедно с Григор Вачков.
“Вярвам, че когато човек реши да прави каквото и да било, трябва да му се отдаде изцяло. Не мога да се занимавам с няколко неща едновременно и искам цял живот да се вглеждам в едно-единствено нещо - това, което съм избрал”, казва той.
Намира спокойствие в китно варненско село, където живее от години със съпругата си - актрисата и бивш директор на драматичния театър във Варна Дафинка Данаилова. “Имам голям двор, разхождам кучето, любувам се на природата - селска идилия. ” Чете “Времеубежище” на Георги Господинов и размишлява. На село с приятели посрещна и рождения си ден.
В града се чувства като на хотел
- идва, когато има постановка. “Не си правя равносметка - казва. - Имам чувството, че ми предстои още много работа, може да е илюзорно. Живея с надежда.”
Не мечтае за конкретни роли, винаги е искал ролята да го изненада. Твърди и друго: “Не е хубаво да се изпълнят всички мечти, трябва да има за какво да мечтае човек. Обаче мечтата да съм актьор се изпълни и съм щастлив”.