Утехата Вазов

10.07.2023 16:31 Георги Господинов, писател
Иван Вазов

Има писатели, които измислят личните спомени на един народ. Вероятно във всяка литература е така. В нашата, струва ми се, това е Вазов...

Ако народите наистина сънуват, то някой непременно пише техните сънища. Нашите сънища могат да бъдат писани поне от трима големи – Ботев, Яворов и Вазов. Има значение в чий сън пребиваваш. И в чии безсъници. ...

Пред Ботев винаги сме във вина. Яворов ни препраща в бездните на собствените ни травми. Къде в тази света троица на българската литература е Вазов?

Вазов е голямото българско утешение. Големият български утешител.

Знам, че този отговор не е юбилеен, не е достатъчно патетичен. Утешението не се смята за героически жест. Героическо в тукашния канон винаги е било друго.

Нека го кажа пак. Вазов е голямото българско утешение. Първо, утешението, че имаме литература във всичките й родове и жанрове, написана „в чистий блясък” на българския език. Често го изричаме, но дали можем да си представим наистина какво означава да работиш във всички жанрове на една прохождаща литература, да поставяш основи, да си ковач на образцови форми, без да имаш готови образци пред очите си. В работилницата на българския език и на българската литература всички сме чираци на Вазов.

Второ, има времена, когато литературата трябва да окуражава, да зове, да решава проблеми на нацията. Това са по-лесните времена. Вазов е минал през тях. Но истински голямата литература се познава след „гърма на победите”, когато ентусиазмът е изчерпан и „линее нашто поколение”, а героите са забравени. В заглавия като „Тъгите на България”, „Епопея на забравените”, в стонове като „разгром на моя свят дочаках...” е онзи Вазов, който също ми се ще да честваме. Вазов, който има сълза за всеки. При когото можеш да отидеш, като охладнее вярата ти тук и сега, „под нашето небе”. Защото той е познал и разочарованието, и разгрома, макар юбилейно винаги да го рисуваме като вечно пиян от българско щастие. Само да спомена, че последният ред на едно от най-светлите, любовни към отечеството стихотворения, писани някога - „Отечество любезно, как хубаво си ти...” , та последният ред гласи: „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци.” В скоби, като говорим за Вазов, нека признаем правото му на тъга. Защото само при позналия тъгата и разочарованието можеш да намериш утеха за собствената си тъга.

Рядко, да не кажа почти никога, български писател не се е радвал още приживе на толкова топло и дълго признание в собственото си отечество. Много е трудно да продължиш да живееш с товара на такова признание и любов. Вазов го е направил достойно.

из "Невидимите кризи"

Други от Лични

Лошото е, че не се задават правилните въпроси

Пише се в мрежата, че имало Етичен кодекс, стандарти, които забраняват да се оповестяват лични данни, особено на деца. Какви стандарти и Етичен кодекс?! Регламент на ЕС 679/2016 г

Холивуд, брат, ама няма добри сценарист

Нов ден, нова информация. Ако е имало ожесточена стрелба, телата на убитите трябва да са надупчени с куршуми и може би да има поне един убит враг все пак от добре тренираните и добре въоръжени

Адвокатстващите на извратеняците от хижа Петрохан затъват все повече в лъжи и манипулации

Адвокатстващите на извратеняците от хижа Петрохан затъват все повече в лъжи и манипулации - къде от некомпетентност, къде - злоумишлено. Последното, което тиражират е

Под 1% от хората прехвърлят парите си от втора пенсия в НОИ, а над 250 млн. евро са изплатени на наследници

Нека започнем с прост факт - пенсионната тема не е счетоводство. Това е въпрос на достойнство, сигурност и доверие. Днес обсъждаме надграждане на допълнителното пенсионно осигуряване

А защо полицията не очакваше кемпера на Калушев около връх Околчица?

Ивайло Калушев публикува на 1 февруари тази година голяма част от стихотворението „Борба" на Христо Ботев. Не е трудно да се установи, че тримата загинали в хижа Петрохан с огромна вероятност са се

>