Ангел Цачев: Предложихме нов коридор в Европа – от юг към север да се пренася соларна енергия, а на обратно - вятърна
За година и половина присъединените фотоволтаични мощности са се повишили с 1000 мегавата, посочи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор
- Г-н Цачев, какви енергийни коридори биха помогнали да се продава зелена енергия от един район на Европа в друг? Бумът на възобновяема енергия изисква междусистемна свързаност, която е и сред приоритетите на ЕС.
- За да се използва максимално ефективно възобновяемата енергия, произведена в Югоизточна и в Северозападна Европа, Електроенергийният системен оператор предложи на ENTSO-E (европейската организация на преносните оператори) и на ЕК да бъде разгледан нов енергиен коридор. Цяла
Южна Европа има голям потенциал за производство на соларна енергия
и е важно тя да може да стига до северните и северозападните части на континента.
- Какъв е маршрутът?
- На първия етап коридорът е от България към Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша, Германия, а от другата страна са Гърция и Италия. На втория етап коридорът е през Германия, Франция, Швейцария и Италия, а от Франция да има връзка към Испания и Португалия. Идеята на затваряне на такъв един пръстен е соларната енергия от Южна Европа да бъде изнесена и споделена със страните от Централна и Северна Европа. А вятърна енергия от офшорните централи в Северно и Балтийско море да може да стигне до южните държави на континента. По този начин ще увеличим часовата използваемост на възобновяемата енергия в цялото потребление. Този коридор е изключително важен, за да продължат инвестициите във възобновяеми мощности в целия регион.
- На идеен етап ли е?
- На етап идея и проучване. Миналата година ЕК обяви два пакета за подпомагане на възобновяемите мощности в Европа, единият беше за 440 млрд. евро, другият за 560 млрд., един трилион комисията е готова да отдели, за да подкрепи декарбонизацията на континента. Една част от тези средства трябва да отиде за развитие на такива енергийни коридори, в развитие на националните мрежи и на операторите на преносните и разпределителните мрежи, ако искаме бързо да присъединяваме такива мощности.
- Докъде сте с изпълнението на проектите от първия транш от плана за възстановяване? Имахте проект за дигитализация на мрежата.
- Досега ЕСО е вложил над 130 млн. лв. в изграждане на системи за дистанционно управление. В експлоатация са пет опорни пункта в страната, от които автоматизирано се управляват над 180 подстанции, а до края на 2024 г. всичките 265 подстанции на ЕСО ще се управляват дистанционно от тези пунктове. Проектът е за 611 млн. лв.
- Каква ще е ползата от тази дигитализация?
- Дигитализацията на управлението на подстанциите води до по-голяма сигурност и маневреност при управлението на електроенергийната система и е важно да бъде направена.
- Четох, че заявленията за присъединяване са минали 40 000 мегавата възобновяеми мощности, вероятно са най-вече соларни. Вярно ли е?
- Така е. Има заявления за над 40 000 мегавата.
- Само че в 10-годишния план за развитие на мрежата при прогнозата за летен максимален товар сте записали, че през 2032 г. ще има товар от 2900 мегавата соларни инсталации. Защо?
- При изготвяне на 10-годишния план се стъпва на окончателно сключени договори, за да е сигурно, че те ще бъдат въведени в експлоатация до 2032 г. А за тези 40 000 мегавата, за които имаме заявления, е необходимо време да се реализират. Планът затова се обновява всяка година, защото инвеститорите, стигнали до предварителен договор, до година и половина ще имат готови работни проекти и разрешения за строеж и ще дойдат при нас да подпишат окончателен договор. Чак тогава ще ги включим като предвиждане в плана.
- Какъв е темпът в момента?
- За година и половина присъединените мощности за производство на соларна енергия са се повишили с 1000 мегавата.
- Вече има сигнали за нулеви цени на тока на борсата през уикенда.
- Все по-често ще ги има и затова е нашето предложение за създаване на този енергиен коридор. Така търговци и производители ще могат да реализират енергията и този коридор е в унисон с новия пазарен модел, предложен от ЕК, който предполага и сключване на повече дългосрочни договори за изкупуване на енергия между производители и индустрия. И у нас вече има такива договори.
- С какви още проекти е ангажиран ЕСО?
- Заради множеството заявления за присъединяване на възобновяеми източници ЕСО подготви и кандидатства по RePowerEU с още един проект за 440 млн. лв., който предвижда реконструкция за съществуващите далекопроводи на 110 киловолта в цялата страна. Така ще можем да задоволим интереса към присъединяване на възобновяеми източници. Целта на проекта е да повиши възможностите за присъединяване с до 6500 мегавата. Чрез първия проект целим увеличаване на присъединяването с 4500 мегавата, с втория стават общо 6500.
- Към други източници на финансиране гледате ли?
- Подготвили сме един проект пред модернизационния фонд, който е за трансформиране на мрежата от 220 киловолта към ниво на напрежение 400 киловолта. Той е за реконструкция на 1200 км електропроводи на 220 киловолта, както и реконструкция и разширение на част от системните подстанции в страната. Проектът е за 1,2 млрд. лв., а срокът за изпълнението му е 2030 г. С него ще увеличим преносната способност и капацитет и ще намалим загубите в мрежата.
- А какво е отношението ви към складирането на зелената енергия?
- Сериозен приоритет е на ЕСО. Непрекъснато говорим и изискваме да бъдат изграждани системи на съхранение на енергия. С навлизането на мощности с непостоянен режим на работа има нужда от все повече маневрени мощности, които да ни дадат възможност за нейното управление. Бъдещият енергиен микс на страната трябва да е изграден на основата на базови беземисионни мощности, ВЕИ и системи за съхранение, които да участват в балансирането на системата.
- На теория звучи добре.
- Друг начин няма, иначе системата ще се разпадне. Със загубата на конвенционалните централи през този период ние губим динамичната ѝ устойчивост, нямаме достатъчно резерв, с който да балансираме мрежата. Затова ЕСО участва в 3 проекта за общи балансиращи платформи, първата вече работи и сме част от нея, през 2024 г. очакваме да са готови и другите две. Общият модел на балансиране е изключително полезен, с около 60% по-малко оперативни резерви са ни нужни.
- Казахте беземисионни базови мощности. Освен ядрената енергия, кои са още те у нас?
- Може да получим такава енергия от ядрени централи, от геотермални мощности, от зелен водород и т.н.
Зеленият водород е вторият подход за ефективното използване на възобновяемата енергия в региона. Първият е тя да бъде споделена с останалите страни, изграждането на енергийни коридори, а другият е трансформацията на електрическата енергия в друг енергиен носител – зеления водород. Той ще допринесе за пълната независимост от изкопаемите горива в следващите 30 г. на декарбонизация на европейската икономика.
- Това е един вид съхраняване на зелена енергия и използването ѝ при нужда.
- Точно така. В България е единият от петте водородни хъба в Европа, разработен и подкрепен от ЕК. Той третира производство на 380 000 т зелен водород на година. По данни на работодателските организации потребностите от зелен водород у нас са за 280 000 т, останалите 120 – 130 000 т ще бъдат за износ в останалата част на Европа.
За година и половина присъединените фотоволтаични мощности
са се повишили с 1000 мегавата