Последните думи на легендарния Анжел Вагенщайн пред "24 часа": Постигнах всичко, вече мога да си почина (Обзор)
"Постигнах всичко, вече мога да си почина".
Това каза в последното си изявление пред "24 часа" големият сценарист и режисьор.
На 100-годишна възраст почина българският режисьор, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн. Той си отишъл кротко в съня си, споделиха близките му. За кончината му съобщи в мрежата внучката му - Жаки Вагенщайн.
"Имах честта и късмета да познавам и общувам отблизо с Анжел и всяка среща с него бе невероятно изживяване. Блестящ сценарист и писател, Анжел бе преди всичко хуманист и борец за социална справедливост. Еврейската общност в България загуби едно от най-ярките си лица. Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство. Светъл път, Анжел и до нови срещи! Зихроно ливраха!" По този начин изрази тъгата си от загубата на Вагенщайн офталмологът д-р Александър Оскар. "Желанието на Анжел е да бъде изпратен в тесен семеен кръг. На 30-ия ден, както повелява еврейската традиция, ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел", съобщи Жаки.
"Както обичаше да казва дядо ми: "Да станеш на 100 не е геройство", но всичко друго в живота му е. Едва ли повечето от нас биха имали много възможности да се докоснат до такова "чудо". За мен е чест и отговорност да съм малка част от века, в който с Джеки сме били заедно на земята", сподели още Жаклин.
"Днес ще празнувам моята 100-годишнина. Имам гости от чужбина, мои приятели, дошли специално по този мой щастлив повод да се почерпим за празника ми. А колкото до следващите 100 години, вече от нищо не се притеснявам, да идват. Постигнах всичко, което исках, сега мога да си почина малко!"
Това каза в последното си изявление големият сценарист и режисьор.
Въпреки че вече беше на 100 години, дните не му тежаха и той продължаваше да твори. Дори подготвяше книга за нелекия си път. "Ще я издам, но много неща трябва да премълча. Трудно е това", споделяше през смях режисьорът.
Анжел Вагенщайн, преживял три революции, направил 52 филма, 4 романа, "съставил" 1000 страници "драскулки".
С тази заставка започва американският документален филм "Art is a Weapon", посветен на Вагенщайн. Лентата на режисьорката Андрея Саймън и известната Нюйоркска филмова студия "Аркадия" премина с голям успех в САЩ преди две години, а дни по-късно бе показана и пред българска публика.
Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, се нарежда сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война със смъртна присъда, изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот.
И на 100 години той Анжел Вагенщайн респектираше с остър ум и критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор си остават непокътнати.
На младини Джеки е активен антифашист, минал през Гешевите инквизиции и осъден на смърт, но случайно оцелял, защото съветската армия се оказва по-бърза от съдебната бюрокрация. Като писател Вагенщайн е известен повече извън България, отколкото тук.
"Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки, не обичам тази дума", смее се писателят.
Роден в Пловдив на 17 октомври, 1922 г., раснал в Париж, учил кино в Москва и живял във Виена, Анжел Вагенщайн е един от последните великани на духа днес у нас. "Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и да разказва смешки. Иначе за къде сме", пита с усмивка Анжел Вагенщайн.
Животът му може да бъде заснет и в драматичен сериал, тъй като преживяванията, които има, са достойни да бъдат гледани и заснети. От баща си - Раймонд - живял и умрял с вяра в социалистическата революция, Джеки приема левите идеи и им остава верен и до сега. Още от малък изпитвал зависимост от четенето на книги. По молба на неговата майка книги му дава един стар евреин, който продавал стари томчета в барака на Женския пазар в София.
След книгите, Анжел открива и магията на киното, а предвоенната София е пълна със салони. Когато става 16-годишен, той се включва в нелегалната дейност на РМС - Работническият младежки съюз, като и досега "Ремсът" си остава празникът на неговата младост Така още съвсем млад, той се включва в антифашистката борба и става член на т.нар. "бойни групи" тогава.
Става и ръководител на една такава бойна група, която се прочува с това, че опожарява огромен склад с десетки хиляди кожуси в сградата на днешния пл. "Гарибалди", няколко дни преди отправянето им за нуждите на хитлеристите при битката за Москва през зимата на 1941-1942 година. Полицията не открива извършителите, а това са три момчета еврейчета и едно българско девойче Зора, което по-късно ще стане съпруга на Джеки. По това време той се намира в един еврейски лагер за принудителен труд, от който избягва при партизаните. При една тяхна акция в София става тежък провал - убит е неговият другар Моис Калев, а той е арестуван и осъден на смърт. Двамата трябвало да оберат много богат лихвар за нуждите на бедстващ партизански отряд. В богаташката кооперация обаче двамата "терористи" виждат припаднала бременна жена - искала чаша с вода и те се разтичали да й помагат, което им изиграва лоша шега. Моис е убит, а Джеки арестуван. Водят го в полицията лично при страшилището за комунистите "суперполицая" - Никола Гешев, с когото има два разпита. "Помагат" му бомбардировките над София, три бомби падат над затвора и Джеки е преместен в Сливенския, където намира девойката Зора. Бъдещата му съпруга е осъдена на 15 години, там ги заварва и 9 септември.
Веднага след това заминават като доброволци за бойната линия в Югославия - в състава на един току-що образуван фронтов театър. После войната свършва и настава време за кино.
Джеки е от първата група български кинаджии, които завършват в Москва. Автор е на сценария на първия българския филм след 1944 година - "Тревога" по пиесата на Орлин Василев. Анжел Вагенщайн е автор на около 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем държави. Филмът по негов сценарий - "Звезда" заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан, а за него получава още куп призове. Филмът обаче е забранен в българия, заради един от героите му - немец, който е положителен образ. Едва по-късно той е прожектиран и у нас. Малцина знаят, че режисьора Конрад Волф е брат на митичния и легендарен шеф на разузнаването на ГДР Маркус Волф. Джеки се познава добре и с него, и със съпругата му Андреа.
През 1989 г. Анжел Вагенщайн е един от 12-имата български интелектуалци, демонстрирали своята независимост по време на тоталитаризма и поканени на прословутата закуска с президента Франсоа Митеран на 20 януари, 1989 година във Френското посолство в София. На сбирка в неговото жилище се взима решението за първия свободен митинг след 10 ноември, 1989 г. Той се провежда на 18 ноември и Джеки е един от неговите оратори. Участник е и в Кръглата маса през 1990 г., депутат от ВНС. Лауреат е на международни държавни и литературни награди от цял свят.