Д-р Валентин Димитров: Не е победа, че “Пирогов” е стабилна, а това, че детето, докарано със спартана, вече рисува картинки на спасителите си
- “Пирогов” е болницата на народа и не бива да се пришива към партии и политика. Тук се лекуват еднакво адекватно и модерно социално слабите и неосигурените, и министрите,
- Играя много роли - на медиатор, тикам и количката с пациенти, правя уборка по стълбите. Това е отношението на добрия стопанин, а трябва и пример да се дава
- Всеки месец през спешната болница минават 20 000 човека за преглед и 4000 за хоспитализации
- Предстои да направим лицето на болницата - приемната и Спешното, с европейски облик. Защото в момента там потърпевши са и пациентите, и работещите, каза изпълнителният директор на УМБАЛСМ “Пирогов”
- Д-р Димитров, точно преди една година поехте управлението на най-голямата спешна болница в България - “Пирогов”. Пред вас пак са наредени папките с проекти и отчети. Каква е равносметката?
- През тази година имаме победи, но и тежки загуби. Загубихме двама изключително ценни колеги - проф. Милан Миланов и д-р Константин Стоянов. Искам да отдам почитта си към тях. Сякаш е вярно правилото, че оценяваме хората най-вече когато ги загубим. В тежкия момент на загубата обаче имаше един лъч, от който ми стана мило. Пациенти ми звъняха и питаха: Д-р Димитров, кога ще бъде поклонението, този лекар ми спаси живота, искам да го изпратя.
Без значение - лек или тежък характер имаш, оставаш с делата си, с доброто, което си направил. “Пирогов” загуби много с кончината на проф. Милан Миланов. Той беше емблематична личност за болницата. Близо 50 г., като се кажеше името на професора, асоциацията беше “Пирогов”. Изключително тежко приехме и кончината на блестящия кардиолог д-р Константин Стоянов. Отиде си млад - на 51 г. На тази възраст точно един лекар може да даде най-много на хората, на професията, на семейството си. И по ирония на съдбата почина от това, от което е спасил стотици, даже хиляди пациенти. Беше страхотен специалист, страхотен лекар, страхотен колега. Поклон пред тях!
- А какво спечелихте през тази година?
- Окончателно спечелихме битката с пандемията. Когато поех болницата, пандемията беше в своя край, но състоянието ѝ още беше критично след тези 2 извънредни години. Вече работим спокойно и в нормален ритъм. Лекарите от “Пирогов” изнесоха битката с ковид въпреки опасностите, неизвестностите и въпреки липсата на пари и на знания за болестта. Накрая обществото и хората станаха победители в битката, която не знаехме как ще приключи. Започна завръщането - на силата на болницата като спешна, каквато е най-нужна, на пациентите, на лекарите - към своите специалности, в които са най-добри.
Но най-големите ни победи са, че връщаме хората към нормалния им живот. Спасихме 4 деца – между 3-4-годишна възраст, с много тежки изгаряния по 70%, а едното е дори с 80%. Тези случаи спадат към онези, за които медицината не дава теоретичен шанс за живот. И е гордост, че може да изпишем тези деца и да ги върнем здрави на родителите им.
Спасихме момиченцето от Бургас, което бе докарано със спартана в изключително тежко състояние. Сега детето рисува и изпраща картинки на министъра на вътрешните работи, на здравния министър и на мен. Праща и стихотворения. Детето е в прекрасно състояние, без никакъв остатъчен дефицит - здраво, адекватно, красиво дете.
Спечелихме битката за една млада жена от Своге. Въпреки че отнесохме хули по медиите, нашите хирурзи и реаниматори направиха всичко необходимо и я изписахме здрава.
Спечелихме битката за Николай Рашев от Търново, който постъпи тук след изключително тежка черепно-мозъчна травма. Проф. Николай Габровски оценява случая като медицинско чудо. Той е възстановен на 100% и е пълноценен. Това са само част от победите за тази една година. Мога да изброя още, защото тук денонощно се постигат такива победи. Боя се, че няма да стигне целият вестник, така че спирам.
Да, стоим стабилно финансово, нямаме проблеми. Цифрите за стабилността не са победи, а необходимост. С тях се създават условията за победите, защото осигуряват спокойствието лекарите да разгърнат уменията и знанията си.
“Пирогов” е болницата на народа, която върви уверено по пътя на стабилните, все по-съвременни и високотехнологични лечебни заведения. Затова не бива да се пришива към партии и политика. Тук се лекуват еднакво адекватно и модерно социално слабите и неосигурените, но и министри, и лидери на партии. Би било голяма грешка, който и да било да приватизира “Пирогов” за себе си. "Пирогов" спасява животите на абсолютно всички - не само от София, но и от цялата страна.
Сигурно допускаме и грешки, но доброто начало е сложено. Имаме още много какво да правим. Не са ни най-прекрасни условията в Спешното. Поел съм ангажимент да бъде оправено, но се изисква време.
С помощта на държавата, работата на хората и с Божията помощ ще се справим - все пак е минала само 1 г.
- Казахте помощта от държавата. Какво очаквате от държавата, от Министерството на здравеопазването?
- “Пирогов” е собственост на държавата, министерството е принципал. Когато си болница със специална структура, със специални функции и си единствената спешна болница, поддръжката не може да става, без да усещаш помощта от собственика.
На месечна база пред “Пирогов” минават 20 хил. човека за преглед и 4000 за хоспитализации. Помислете си, ако през вашия хол преминат 2000 на месец, без да остават за дълго, като стопанин на апартамента задължително ще трябва да ремонтирате, да освежавате, да поддържате - дори да не бъде перфектен, но в състояние комфортно да се използва. Това е грижата на собственика. Плащането на тока, на водата, храната - това са режийни разходи - неща, свързани с функционирането на персонала в този апартамент. Но материалната база е грижа на собственика да се поддържа и да се развива.
Ако искаме “Пирогов” да дава все по-добро, по-високо качество на здравната помощ, няма как да го направим без помощта на държавата.
Аз съм радетел да има строга прецизност на финансирането. Да се знае точно от принципала всеки даден лев къде отива, какво се подобрява. Всеки мениджър на голяма болница трябва да защитава бюджета си, необходимостта от инвестиции перо по перо. Никой не иска да се харчат парите на българите безконтролно.
- Именно затова новият здравен министър ще поиска проверка на всички държавни болници.
- Това е най-нормалното нещо, което трябва да се направи. Когато влизаш в управлението, трябва да разбереш какво е състоянието на собствеността ти, за да знаеш какви мерки да вземеш. Тези проверки са задължителни. Държавата е предоставила средства и е нормално тя да знае как са разходвани.
- Избрахте бързата писта за възстановяване на “Пирогов”. След стабилността какви са следващите стъпки?
- След като се стабилизираш, мотивираш и инвестираш в хората, подобряваш условията така, че да работят спокойно и по-добре. Подобряваш, от една страна, възнагражденията, от друга - условията, хората са по-мотивирани и се вдига заработката. Това е нашият механизъм.
Сега предстои да направим лицето на болницата - приемната и Спешното, с европейски облик. Защото в момента там потърпевши са и пациентите, и работещите.
Има варианти - паркингът дори може да бъде използван. Както е на Запад, да стане модерен - в стъкло и алуминий, да влизат линейки вътре. Не трябва по всички етажи да има тумби от хора. Трябва да се въведе правилото на трите гривни - да се знае кой е спешен, кой е неотложен, кой е планов или идва на контролен преглед. Триажната дейност трябва да бъде изнесена отпред, че да не се смесват потоците.
Дошъл е моментът това да се промени и тук очаквам помощта на държавата - да седнем с принципала, с ръководството и с министъра да представим нашите идеи, каква е визията за новото лице на болницата, заедно да приемем какво е необходимо на София и да бъде направено. А с какви пари ще се прави? С парите от данъците на хората. Средствата няма да останат в “Пирогов” за луксозни неща. Ще се ползват, за да подобрим здравната услуга за хората в София и страната.
- Какви други промени ще има?
- Трябва да се подобри комуникацията с пациентите. Искам да не се налага да се борим със случаи на вербална и невербална агресия, да не се налага да идвам през уикенда, за да туширам напрежение между персонала и пациентите.
- Играете ролята на медиатор?
- Играя много роли. Тикам и количката с пациенти, правя уборка по стълбите. Това е отношението на добрия стопанин. Трябва да даваш пример - първо, че си нормален човек и че не трябва да те е гнус да се наведеш и да вдигнеш хартията, която не си хвърлил ти.
Аз съм поел ангажимента да превърна “Пирогов” в добро място за работа, отлично място за лечение, в което има позитивна среда и няма никакви притеснения, че лекарите може да не си вземат заплатите. Пациентът не се интересува имаш ли дългове - интересува се да има добър лекар, с добра апаратура, да му се сложи правилна диагноза и да бъде лекуван. Ако мога да направя така, че ще получи винаги добро отношение от лекарите и сестрите - ще е перфектно, но това зависи от възпитанието и манталитета и на пациентите, и на персонала. Имаме дефицит от 20-30 години - помним само, че имаме права, но забравяме за задълженията. В преговори съм с националното сдружение на психолозите и ще направя обучение на първа линия за решаване на кризисни ситуации.
- Какво е вашето мнение за детската болница?
- Крайно време е да опишем цялата картина такава, каквато е. Не е достатъчна само сграда за нова детска болница. Сградата не прави здравеопазването. Ако построиш само една сграда, но не вземат предвид всички останали фактори, детското здравеопазване е изправено не пред пред криза, а пред ликвидация.
- Защо?
- Защото персоналът, който трябва да работи там, ако не са положени грижи за създаването му, ще доведе до тотален колапс в детското здравеопазване на съществени структури. Решение на въпроса има и то е в комплексността при изграждане както на сгради, така и на кадри.
8 години е оптималният период за изграждане на една сграда от проекта до кадрите, които работят в нея. Лекарите, медицинският персонал, както и останалият персонал работещ там, може да бъдат обучени и изградени при осигуряване на необходимите условия. “Пирогов” е чудесна база за обучение, от която е доказано, че излизат перфектни кадри. Много е важно да мислим в перспектива.