Д-р Любомир Канов: У нас русофилството е като стокхолмски синдром
Възможни са граждански сблъсъци по съответни инструкции от кремълските “мастери”
Още акценти от интервюто:
Не е изчистен българският манталитет от напластените лъжи. Комунизмът не беше обявен за абсолютно зло, както бе заклеймен фашизмът
България е важна за Москва като път към Средиземно море, Проливите и оттам към световно господство
Подхранват псевдопатриотична враждебност между нас и Северна Македония, чрез добре познатата от войната с Украйна “антинацистка” реторика
Дядо Иван е унищожил Волжка България
Българите са консервативни и агресивното налагане на чужди модели, особено в сексуалното възпитание, създава тяга към Русия
- Д-р Канов, какви са причините за яростната конфронтация в момента между русофили и русофоби?
- Първо, никога не се извърши ясна десъветизация и декомунизация. Всички подобни паметници останаха. В народната памет се мержелеят неправдоподобни тези, които се изучаваха 45 години. Второ, българите бяха държани в изолация от големия свят и захранвани със задължително изучавания руски език и гледането на съветска телевизия. Въпреки забраната им днес пак има доста руски канали. Защо и как, не ми е ясно.
- Защо българинът е по-привързан към Русия от другите народи?
- Руската пропаганда намира приют в българската душа и срещу нея не се води никаква разяснителна кампания. Трябва ни образование, което да преподава ясно историческите факти. Като се започне от времето на имперска Русия, през ролята ѝ чрез Коминтерна между двете световни войни, болшевизирането на БКП, взривовете, диверсията от страна на руската агентура и се стигне до буквалния класов геноцид.
Това е битката на съветската система срещу нашия народ и налагане на сталинистка диктатура след 9 септември за установяване на пълно тоталитарно господство. Властта завзеха онези, които можеха да убиват своите класови “врагове” и го правеха без никакви угризения на съвестта.
Не е изчистен българският манталитет от напластените лъжи. Комунизмът не беше обявен за абсолютно зло, както бе заклеймен фашизмът. Стои също и въпросът за руските имоти и притежаванието на значителни финансови ресурси и бизнеси от скрити или явни путински олигарси и агенти навсякъде из страната, особено в източната част и по черноморското крайбрежие. Като например този на община Москва в курорта Камчия, който по същество е руски анклав на наша територия.
Нашият народ е податлив на руското влияние и на Путин и поради това, че ги възприема едва ли не като защитници на православието срещу “покварения гей Запад”. Българите не са твърде религиозни, но са консервативни и се самоопределят като православни. Консервативни като нрави и обичаи са и нашите сънародници с мюсюлманско вероизповедание. Тоест прекалено агресивното налагане на чужди културни модели, особено в областта на сексуалното възпитание на децата и самоопределянето на половата принадлежност в ранна възраст, се посреща враждебно и формира антизападна и антиевропейска нагласа.
На свой ред това подхранва пропутински проекти и създава тяга към Русия като защитна сила.
- Има ли русофилството обяснение в народопсихологията ни?
- Основната причина в дълбочина освен гореизложените фактори е, че хора, живели векове по волята на господар, решавал еднолично техните съдби, имат робска психика. Дали този господар е Завоевател, Император, Държавата или Големият брат, няма значение. Оставени сами на себе си, такива личности са нещастни, че трябва да се справят със суровия живот в модерните демократични общества без заповеди и инструкции.
Чувстват се загубени и дезориентирани и започват да търсят отново бащицата, господаря, Тато или Бате.
Това са патологични механизми на привързаност към диктатора и диктатурата, подобен на феномена на битите жени. Привързаността и надеждата, свързвани с Дядо Иван - впрочем един от най-жестоките руски царе, унищожил Волжска България, - после преминават към СССР, Русия и към нашите местни тирани. България, за съжаление, боледува от един латентен и хроничен проруски синдром, сходен с т.нар. стокхолмски синдром, когато жертвата се влюбва в мъчителя си.
- Защо Западът по-трудно пробива у нас? Последните данни сочат, че едва 17% от българите имат негативно отношение към Русия?
- Повечето хора желаят да си запазят хорото и начина на живот и вярват, че “либералният Запад” иска да наложи Истанбулската конвенция и “да им отнеме децата”. Затова търсят закрила при Дядо Иван. През 1877-1878 г. войната между двете империи - Руската и Османската, е водена с цел овладяване на Проливите, а нашето освобождение е било страничен ефект от тази война. Българската държава е била схващана от императора като руски протекторат и евентуално отвъддунавска губерния.
След Освобождението Москва не се е интересувала от нас като народ и е пречила на нашето обединение. Когато през 1885 г. Сърбия ни напада, руските офицери са напуснали армията и са я оставили без висши офицери. През XX век тенденцията продължава. Съветските войски също не са били наши освободители и приятели, смятали са ни за потенциална 16-а република.
Вземете цялата ни история още от времето на Раковски, Руската империя, ролята на Коминтерна, на СССР, сталинизма, брежневизма - всичко това е епопея на едно васално подчинено положение, съпроводено с манталитетни увреди.
Парадоксално, но аз мисля, че самите украинци ще ни освободят от русофилията. Когато целият свят потърси сметка на Путин и властта му и ги заклейми и те станат интернационален парий, черна овца, както постъпи с нацизма, тогава русофилията ще залезе постепенно и у нас.
- А защо за Русия е толкова важно да има влияние в България?
- Това е битка не само за нас, а и за Балканите, където България има централно значение. Стратегическата идея винаги е била Русия да има достъп до Средиземно море. Спомнете си, че се опитаха да направят проруски преврат в Черна гора, вижте значителното им влияние в Сърбия, как те постоянно подхранват със своите проксита псевдопатриотична враждебност между нас и Северна Македония, използвайки добре познатата от войната с Украйна “антинацистка” реторика и пропаганда от титовски тип.
Средиземно море и свободният достъп до топлите морета е вечната мечта на Руската империя и стои зад всичките им опити да достигнат до тях чрез война или по друг начин. България е била схващана от нея преди всичко като най-прекия достъп до Дарданелите, а от мечтите на Петър Първи или Екатерина Велика за достигане до Индия винаги степната империя се е стремяла да бъде морска сила с незамръзващи пристанища и флот, с който да контролира световните търговски пътища. Включително мечтите за световна революция на Троцки, Ленин, Сталин, поддържаната от агентурата на Сталин гражданска война в Гърция (1946-1949 г.), както и действията на съветските другари в Куба, ЮАР, Либия, Египет.
- Исторически противопоставянето между русофили и русофоби е довело дори до убийства - на премиера Стефан Стамболов, на двама депутати от 3-ото Велико народно събрание и на други хора. Може ли да се стигне до подобна ескалация в момента?
- В светлината на това, че партията на пропутинските картечари “Възраждане” набира популярност, аз лично очаквам, че по съответни инструкции от кремълските “мастери” и в подходящ момент са възможни граждански сблъсъци. Те ще бъдат провокирани от щурмоваците на партията, което ще зависи, разбира се, от количеството на самите копейки, изчислени в евро и заделени за мотивиране, автобуси, логистика и оперативни харчове.
Не очаквам предел на наглостта и на безобразията, които биха сътворили, още повече че те са с депутатски имунитет, а в България не съществува механизъм, по който подобни образувания като “Възраждане” да бъдат озаптени, както се случи с гръцката неонацистка “Златна зора”.
- Има ли връзка освобождаването на главния прокурор с темата за ролята на Русия у нас?
- Сагата около главния прокурор Гешев с поне един от главните си сюжети е свързана с руската агентура у нас и с нашите очевидно пробити служби за сигурност. Моите гадания се простират дотам, че руски хора и свързани с тях наши фактори, които имат съвпадащи интереси с руските политически планове за дестабилизация на страната и криминален български контингент със здрави пипала в съдебната система и разследващите служби, също желаят да елиминират Гешев.
Това е обаче от подземната част на събитията. Надземната, политическата борба за отстраняването на самата безконтролна фигура на главния прокурор, която се води от години от Христо Иванов и други, няма връзка с опита за атентат. Вероятно възелът на всичко около ситуацията с него, убийството на Къро, изчезването на Еврото, смъртта на Брат Галев и странните пермутации в поведението, решенията и гласуванията на висши магистрати да е завързан здраво и подпечатан с омерта по много възлови дела от много години назад. Затова всички ще въздъхнем с облекчение, ако някой, например Гешев, проговори. Но аз се съмнявам в това.
- Какъв живот мислите, че ще има това правителство?
- Според мен не е възможна прогноза. Войната в Украйна ще има решаващо значение за много събития и от нейния изход ще се повлияят много вътрешнополитически процеси. Най-лошият и за Украйна, и за нас вариант е хронифицирана позиционна война с преговори “за мир” или т.нар. замразен конфликт. Тоест навременната безусловна помощ за Украйна, включително и от нас, и евентуалната ѝ победа би била добра новина за това правителство, ако то се задържи дотогава.
- Всички го определят като евро-атлантическо. Ще има ли опити от страна на Русия да бъде сринато?
- От секундата, когато то беше избрано, атаката срещу него започна. Всички пропутински сили са обединени и действат синхронно. Много е важно в близките дни решително да оздравят напълно разградените служби за сигурност, да приемат неотложните закони въпреки саботажите в НС и смело да сринат всички съветски и тоталитарни паметници. Това има символно и морално значение и ще ги направи много по-устойчиви в тези турбулентни времена с геополитически рискове.
CV
Роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя
Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинската академия в София. Работи в психиатриите в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София
През 1977 г. е арестуван и осъден за опит за бягство и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в старозагорския затвор
Емигрира през 1984 г. Първоначално в Канада, а после в САЩ. Взема всички изпити по медицина на английски и придобива правоспособност да лекува зад океана
Автор е на книгите “Човекът кукувица", “Парейдолии”, “Ходисей”, “Между двете хемисфери”, “Вселената според Гуидо” и “Стрела от тръстика”. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки