Мария Костова, получила 100 точки на матурата: Писането не ми се удаваше, но учител ми помогна и разбрах, че съм човек на думите
Трябва да има равновесие между четенето и чатенето
- Здравейте, Мария, как се изкарват 100 точки на матурата по български език?
- Честно казано - не съм сигурна. Когато отворих сайта на министерството на образованието, за да проверя резултатите си, не очаквах 100-те точки по български език и литература, и бях изненадана. Знаех, че оценката ми на този изпит щеше да е приемлива, но въобще не се надявах да изкарам пълна шестица, не съм си го и поставяла като цел.
От личен опит знам, че ако човек иска да получи пълния брой точки, трябва да се фокусира върху слабите си места, като не забравя и все пак да тренира вече добре наученото.
Аз имам проблеми със създаването на текстове от 5-и клас насам - откакто в гимназията почнахме да пишем преразкази. Затова и отрано започнах да работя върху този пропуск в знанията и способностите ми - от 5-и до 7-и клас редовно пишех преразкази, а по-късно от 8-и до 12-и клас, се съсредоточих върху изготвянето на есета и интерпретативни съчинения.
Проблемите не се изгладиха напълно, но практиката ми помогна изключително много.
Препоръчват четенето на анализи и критика за изучаваните в училище произведения, но аз почти не съм чела материали извън поместените в учебника.
Оказа се, че учебниците, с които работим в час, предоставят достатъчно информация, или поне така ми се стори на мен.
- Ходили ли сте на частни уроци?
- Да, започнах да ходя на частни уроци в 5-и клас, когато усетих, че писането въобще не ми се удава, а успехът ми по български език и литература продължаваше да спада. Не съм прекъсвала частните уроци, общо съм ги посещавала 8 години - бяха изключително полезни.
Предоставяха ми допълнително време, в което да работя с професионалист в сферата на българския език, да развия какъвто потенциал съм имала и да намеря стил на писане, който ми идва отвътре.
Допълнителната ми работа по предмета в частните уроци ми помогна да разбера, че съм човек на думите, че писането не е страшно - то се оказа едно от любимите ми неща.
- Сега след този голям успех за какво мечтаете?
- Не съм сигурна, още не съм се замисляла. Не обичам да си поставям цели или да имам очаквания - предпочитам да правя каквото и да било, без да се чувствам притисната от собствените си мисли.
Очакванията, целите и мечтите са малко като нож с две остриета, затова и ги избягвам.
Просто харесвам да зная, че в края на деня, независимо от станалото, подкрепям себе си във всяко начинание.
- Дължите ли успеха си на матурата на някои преподаватели, те на какво ви научиха?
- Крайно благодарна съм на Иванка Николова - преподавателката ми по български език, чиито частни уроци посещавах от 5-и до 12-и клас. Без нея най-вероятно никога и нямаше да разбера колко обичам да пиша. Тя ми помогна да намеря себе си.
Макар и текстовете, които съм подготвяла за частните уроци, да са били пряко свързани с литературни творби, чрез писането на есета и интерпретативни съчинения открих стил на писмено себеизразяване, който създава място за споделяне на моите искрени мисли и чувства през призмата на литературата.
Освен това съм благодарна и за насоките, които ми даде, за да стана по-самокритична, тя ми показа нюанси, където не виждах никакви. Помогна ми да развия градивното си мислене и способността си да бъда обективна.
Благодарна съм и на Екатерина Джокова - учителката ми по български език от 9-и до 12-и клас. Tя подкрепя работата ми, като същевременно ми дава честна обратна връзка за обучението и усилията, които полагам в него.
- Кои са любимите ви предмети?
- Любимият ми предмет е математиката, може би се дължи на сестра ми, която ме научи на целия материал по математика, който се преподава в първи клас, когато бях на около 4-5 години.
Тя направи математиката забавна за мен, затова обичам тази наука, откакто се помня.
- Имате ли кауза, за която да се борите?
- Възнамерявам да уча индустриален дизайн като бакалавър. Бих казала, че едното нещо, за което искам да допринеса с работата си, е да направя части от ежедневието ни по-достъпни за всички хора.
Достъпността все още е нещо, към което работим - индустриалният дизайн предлага средствата за използване на иновациите в най-пълния им капацитет, за да се създаде услужлив и приемлив свят за всекиго.
Това означава всички етноси, раси, полове, сексуалности, нива на мобилност, неврологични състояния и религии - без изключение.
- Можете ли да четете в оригинал езика на Шекспир?
- Да, обикновено се и налага да чета на английски, защото книгите, от които се интересувам, често все още не са преведени на български, когато не мен ми се иска да ги прочета. Не съм много търпелива.
- Като млад човек обичате ли да пътувате - чувствате ли се космополит?
- Ако под космополитизъм имаме предвид разбирането, че всички хора имат право на еднакво уважение и права, без значение какъв е техният статус на гражданство или друга принадлежност - да, космополит съм.
Но космополитизмът има и негативни конотации - бил е използван за сегрегацията на някои групи, например евреите. Космополитизмът като теза за идентичността отрича, че членството в определена културна общност е необходимо.
За да може индивидът да процъфтява в света, космополитизмът понякога кара хората да омаловажават чуждите култури. Космополитизмът може негативно да допринесе за защитаването на равноправието на всички хора, пренебрегвайки техния културен и расов произход.
Та във втория смисъл не съм космополит, но обичам да пътувам.
- Как израства човек, вярвате ли в духовното самоусъвършенстване?
- Всички хора поемат различни житейски пътища. Аз не съм философ, аз съм просто случаен тийнейджър, който по някакъв начин е получил максималните точки на стандартизиран изпит. Не съм човек, който може да говори от името на всички, нито моите вярвания и морал са в съответствие с всички.
В крайна сметка вярвам, че всеки израства по различен начин като личност и нашата човешка природа е твърде сложна, за да стесним пътя към личното израстване до урок от 12 стъпки. Вярвам, че хората заслужават шанса да израстват, а израстването изглежда различно за всеки.
- Мария, имате ли влечение към музиката?
- Музиката е обширна тема, моите приятели имат много по-добър вкус от мен. Слушам музика от жанрове, които понякога се възприемат като “шумове от строителна площадка” или “дрънчащи кухненски тигани и тенджери” - споменавам това на шега.
- Кино и театър обичате ли?
- Фен съм на проектите на Джордан Пийл и Джейн Шонбрун. Гледам много психологически хорър продукции, както и трилъри, въпреки че съм от тези, които гледат всичко, което приятелите ми случайно са споменали мимоходом.
Любимото парче медия на даден човек може да разкрие много, така че гледането на телевизионни предавания или филми, които приятелите ми харесват, е задължително за мен.
- Какво предпочитате - да четете книга или да чатите онлайн?
- Мисля, човек се наслаждава на едно нещо, но това не отрича способността му да се наслаждава също толкова и на друго.
Аз съм екстроверт по душа и търся време, което да прекарвам в разговори с хората, на които държа и които обичам - така че чатенето е нещо, което правя, независимо колко съм заета привидно.
Освен това съм човек, който обича да саморефлектира, и книгите помагат с това. Бих казала, че има равновесие между чатенето и четенето ми.
- С какво ви пленява Петя Дубарова - писали ли сте на изпита интерпретативно съчинение за нея?
- Не съм специалист по литература, така че моето мнение е само това - мисли на тийнейджър, който е чел произведенията на Петя Дубарова и за кратко видял себе си в тях. Умението на Дубарова да създаде лично за себе си пространство на съществуване чрез поезията ме заплени.
В творчеството забелязваме образи и мотиви, които се появяват отново и отново, предадени чрез итерации на познати сложни метафори - тя успешно обрисува един свят, меланхолично сантиментален и нежно щастлив, бодър.
Любимата ми творба на Дубарова е “Недосегната” от стихосбирката “Аз и морето”.
На изпита не мисля, че написах нещо оригинално за нейната поезия. Придържах се към това, което знаех, че ще се приеме от проверяващите.
Искаше ми се да съм малко по-свободна с изказа си на матурата, но най-много си позволих да спомена за мотива за лошото момче и доброто момиче, загатнат в “Посвещение”, и да доразвия собствените си размисли по темата.
- Трудни ли бяха матурите?
- Не бих могла да отговоря за всекиго, но матурите непременно не бяха елементарни и изискваха доста от зрелостниците.
Аз завърших гимназията с преподаване на чужди езици “Петър Богдан” в Монтана. Всеки е положил колкото е възможно повече усилия за изпитите.
Но стандартизираните изпити не са направени със съображение за начина, по който различните хора учат и прилагат знанията си.