Ниски ли са ни данъците? Двама от всеки трима мениджъри не мислят така
Макар България да е сред страните в ЕС с най-ниска ставка на корпоративния данък, а и останалите налози са сред най-малките, само 28% от мениджърите са напълно или по-скоро съгласни с твърдението, че данък печалба е поносим за фирмите. Това установява изследването на ЕСТАТ. Двама от всеки трима предприемачи гледат на данъчно-осигурителната тежест като на бреме.
През предходното тримесечие 22% от мениджърите са смятали данъците за ниски, докато през 2008 г. така са мислили 73% от анкетираните. Това беше първата година от въвеждането на плоския данък в България, когато 10-процентният налог се считаше за едно от най-големите конкурентни предимства на страната.
В момента 43% виждат например патентния данък като непосилен - при 46% в първото тримесечие на 2023 г. и едва 20% през 2008 г.
Единственото възможно обяснение защо на фирмите данъците им се струват високи, е фактът, че
те имат толкова много
други плащания,
че дори минималната ставка изглежда твърде голям товар.
В подкрепа на тази теза е и нарастващият дял на предприемачите, които смятат дори в момент на оптимизъм в началото на пролетта, че социалните и здравните осигуровки са сериозна тежест за бизнеса. През 2008 г. 59% от бизнеса у нас са гледали на осигурителната тежест като на тежко бреме. През първото тримесечие на 2023 г. така мислят вече 65% от анкетираните, а през второто тримесечие - 67% от тях.
Ръстът не е изненадващ, като се има предвид фактът, че последното увеличение на минималната работна заплата влезе в сила на 1 януари 2023 г.
Като резултат от всичко това остава висок делът на тези, които смятат, че данъчните ставки принуждават фирмите да укриват приходи - така мислят 53% от предприемачите.
Все пак спада процентът на онези, които смятат, че повечето бизнесмени
биха платили допълнителна сума, за
да избегнат трудности с администрацията
През 2008 г. така са мислили 73% от анкетираните, през първото тримесечие на 2023 г. - 63% от тях, а през второто тримесечие – 60%. Но този дял си остава значителен и показва, че толерантността към корупционни практики в България остава висока. Тя не зависи нито от сектора, нито от местоположението, нито от големината на компанията и на практика всяка фирма може да бъде податлива при определени обстоятелства.
Като цяло мениджърите у нас остават критични към бизнес средата и са на мнение, че правителствата, независимо кои са те, не удовлетворяват адекватно нуждите на предприемачите у нас.
Едва 20% например смятат, че правителството подкрепя фирмите в условията на криза. Още по-малко твърдят, че насърчава развитието на бизнеса – само 14%, и провежда политика в подкрепа на изследователската дейност и използването на високи технологии (16%).
Делът на съгласните, че конкурсите по Закона за обществените поръчки са прозрачни и честни, също остава нисък – 12% (виж инфографиката).
Само 23% от предприемачите посочват, че
законовата база създава равни
условия на всички играчи,
а 19% подкрепят твърдението, че законодателната инициатива на правителството е последователна и непротиворечива.
Всеки четвърти (27%) е съгласен, че данъчната система създава равни условия за всички фирми в страната.
Доверието в съдебната система остава ниско и дори намалява – едва 20% посочват, че когато в един бизнес спор се стигне до съд, вероятността той да бъде решен справедливо е голяма.
Особено критични остават микропредприятията, фирмите в градовете извън столицата, компаниите в преработващата промишленост, хотелиерите и ресторантьорите, фирмите в информационния сектор и сектора на професионалните дейности и научните изследвания, както и предприятията в риск.
Само 20% от предприемачите приемат,
че правителството ги подкрепя в условията на криза
Въпреки че корпоративният налог у нас е един от най-ниските, мениджърите оценяват цялостната данъчна тежест като голяма.