Кабинетът “Попов” – как СДС и БСП се договориха и парираха “ултрасите”
Димитър Луджев, който с Георги Пирински готвят споразумението, описва в книга какво се случва през ноември 1990 г.
Мачът между ГЕРБ и “Продължаваме промяната” е игран вече през 1990 г., когато СДС и БСП се договарят за програмно правителство и то управлява от 22 декември 1990 г. до 8 ноември 1991 г.
Вижте как е описано сформирането на кабинета на Димитър Попов в книгата на проф. Димитър Луджев, който бе вицепремиер в това правителство, “Преходно време. Личности, идеи, събития - I том”.
Луджев тогава ръководи контактната група на СДС на Националната кръгла маса. Депутат от СДС в 7-ото ВНС. Първи политически съветник на д-р Желю Желев.
През октомври-ноември 1990 г. доверието към втория кабинет на Андрей Луканов спада всеки ден.
Все повече хора не вярват, че правителството на БСП може да се справи с кризата и да извърши необходимите реформи.
Официалните преговори за споразуменията и правителство се водеха между контактните групи на СДС, БСП и БЗНС в залите и кабинетите на Народното събрание и президентството, пише Луджев.
Координационният съвет на СДС избира д-р Петър Дертлиев за ръководител на контактната група
за преговорите. Социалдемократът е сред най-авторитетните фигури в СДС, с добри отношения с ръководни дейци на БСП.
На практика основната работа по изработването на споразумението
продължаваше да се върши от нас с Георги Пирински
- пише Луджев. И продължава: С него работихме в контактната група на Кръглата маса като водачи на експертните групи на СДС и БСП. Допадна ми като професионалист с държавническо мислене, либерални възгледи за икономиката, конструктивен и готов на разумни компромиси.
Пирински беше човек, кайто се стараеше да оглежда въпросите с предимство на националните пред партийните интереси. Качество, твърде рядко за български политик.
Понякога двамата разговарят със земеделеца Виктор Вълков, също поклонник на западната демокрация и пазарната икономика.
Паралелно с техните контакти вървят и неформални
срещи между депутати от радикалите в БСП, “младите”от СДС и хора от БЗНС
Срещите са в кафенето на парламента, ресторанта на президентството и в ресторант “Локомотив” на ул. “Славянска беседа”. Там домакин е министърът на транспорта в кабинета “Луканов” Веселин Павлов. Този едър и грубоват железничар с добродушна физиономия беше страстен привърженик на идеята за коалиционно правителство, което да проведе либерални реформи и увличаше със своята амбиция монозина от ПГ на социалистите, описва го Луджев.
Вижте интервю с Павлов, транспортен министър в първото правителство на Луканов и в кабинета “Попов”.
На 5 декември вечерта Луджев, Пирински и Вълков завършват проекта на политическо споразумение. Публикуват го в “Труд” като “доказателство за проявената от главните политически сили готовност за взаимни компромиси”.
Нашата цел беше да бъде оказан обществен натиск
върху дейци на БСП и СДС, настроени резервирано и дори враждебно към идеята за силен реформаторски, коалиционен кабинет, да ги поставим в неудобно положение да се противопоставят на решение, което имаше голяма обществена подкрепа.
Този проект е приет с незначителни изменения.
Вижте основните положения, взети от първия том на Луджев “Преходно време. Личности, идеи, събития” .
Споразумението: политически неутрален премиер. Ход към пазара. И без преследвания
1. В преамбюла пише “Политическите сили декларират решимостта да гарантират по-нататъшния мирен преход чрез институциите на парламентарната демокрация”.
2. Определени са приоритетните закони, осигуряващи правни основи за реформите в икономиката, социалното осигуряване и трудовите взаимоотношения, държавното управление и съдебната система, които ВНС трябва да приеме по седмичен график до края на 1990 г. и през януари-февруари 1991 г.
3. Специален раздел е посветен на т. нар. политически гаранции: срещу преследване на лица и организации по политически причини, за отговорността на БСП като приемник на БКП за управлението през последните десетилетия, за парламентарните и съдебни способи за търсене на наказателна, административна имуществена и друга отговорност.
4. Закон за имуществата на политическите, синдикалните и обществените организации. Той трябва да уреди въпроса кои имоти, придобити с държавни субсиди или дарения от чужбина, да бъдат незабавно предадени на държавата.
5. Прокуратурата се задължава да провери източниците на средства за създаване на фирми в страната и зад граница с участие на бивши и настоящи членове на висши държавни, партийни стопански и синдикални органи.
6. Закон да определи режима на ползване на архивите на БСП.
7. Да се приеме подготвеният с консенсус в парламентарната комисия статут на радиото и телевизията, да се избере нов председател на КТР и да се осигури спазване на необходимия баланс на гледните точки в информационните предавания.
8. Създаване на нормативните и институционални основи на пазарната икономика и демократичното държавно устройство. Това означава да се формира силно, ефективно и пълноценно правителство. Неговият мандат е доста условен, без фиксирани срокове, а до конституиране на нов парламент след провеждане на парламентарни избори. Това е една от главните насоки на работата на правителството.
9. Правителството трябва да осигури основните потребности на населението и функционирането на икономиката през зимния сезон.
10. Правителството да предприеме първи стъпки към вътрешно и външно уравновесяване на икономиката, да извърши съкращаване на дефицита и в текущия платежен баланс, да извършва контрол върху инфлационните процеси и да ограничи спада на производството, което е съдържанието на стабилизационната фаза на икономическите реформи.
11. Без отлагане и паралелно със стабилизационните мерки правителството да пристъпи към комплекса реформи на икономическата система, включващи промяна на икономическите отношения.
Проектът предвижда правителството да се ръководи от политически неутрална личност. Разговаряно е с Гиньо Ганев, Тодор Вълчев и проф. Любен Беров. И тримата отказват. В крайна сметка за премиер на България е избран безпартийният юрист Димитър Попов, който успешно ръководи ЦИК по време на изборите за Седмото велико народно събрание през 1990 г.