Доц. Георги Бърдаров: След 70 г. мир го приемаме за даденост, а не за нещо, за което трябва да се борим всяка минута
- Българите в чужбина със сигурност са поне 1 милион
- За 10-15 години ще излезем от най-дълбокото дъно на демографската криза
- За 70 години сме започнали да приемаме мира за даденост, а не за нещо, за което трябва да се борим всяка минута
- Демографското състояние на страната е тревожно, но процесът не е необратим
- Как се чувствате на половин век, доц. Бърдаров?
- Чувствам се перфектно. Жив съм, здрав съм. Имам хубава работа, прекрасно семейство, чудесни приятели. Постигнал съм много неща, много не съм постигнал, но генерално всичко е наред...
- Вие гласувахте ли?
- Да, естествено, гласувах.
- Защо?
- Защото вярвам силно в демокрацията като форма на управление. Както е казал Чърчил, демокрацията има много недостатъци, но по-добро не е измислено.
Демокрацията съществува чрез избори, чрез гласуване. Трябва да се гласува - това е функцията на демокрацията.
- Колко хора реално живеят в България? Питам ви като преподавател по специалностите “Демография, етнорелигиозни конфликти, география на населението и селищата, геоурбанистика, регионален анализ на човешките ресурси”.
- Много е трудно да се каже конкретно. Все пак - около 6,5 милиона. Но никой днес не може да каже точно колко хора живеят в България.
- Твърди се, че на последните два вота избирателната активност не е плачевно ниска, както я коментират, защото по ЕСГРАОН избирателите са около 6 милиона, а в страната живеят около 5 млн. Според вас като демограф колко всъщност са гласоподавателите у нас?
- Нямам никаква представа. В демографски смисъл не разполагам с данни по въпроса.
- Колко беше избирателната активност на 2 април, ако я изчислим по споменатите преди малко критерии? Ниска ли е, или всъщност е съвсем нормална?
- В деня на изборите бях гост на Нова телевизия и коментирахме, че избирателната активност определено е ниска, но не е по-ниска от предходни избори.
- Има ли вероятност през есента следващите парламентарни избори да бъдат обединени с местния вот?
- Далеч съм от политиката и политическите въпроси и не мога да коментирам нещо, от което не съм част и не съм в кухнята на процесите.
- Бях длъжен да попитам. Колко българи живеят в чужбина?
- Това вече е демографски въпрос, на който ще отговоря с удоволствие. Живеят между два милион и два милион души според официални източници.
Но също така никой не може да каже колко са точно. Плюс това децата, родени навън, но в изцяло български семейства, не знаем къде да ги отнесем Но със сигурност българите зад граница не са по-малко от милион.
- А каква беше избирателната активност на българите в чужбина?
- Вие продължавате упорито да дърпате към политиката. Не знам каква е избирателната активност на българите зад граница. Не съм част от политическия живот на България, моето отношение към изборите е отивам и гласувам, защото демокрацията функционира по този начин.
С нежелание,
но гласувам
Вече оттам нататък темата за избирателната активност е работа на социолози и политолози.
Аз винаги гледам да не коментирам това, от което не разбирам. Трябва да гласуват младите, а те масово бягат, защото са силно разочаровани от политическия процес у нас, това е проблемът.
- Има ли тенденция за връщането на емигриралите от България за постоянно в чужбина отново в родината?
- Това е огромното желание на всички, които се занимаваме с демография, а мисля, че и на всички, които милеят за бъдещето на България.
Това е единственият път за разрешаване на демографската криза. Да се говори, че има тенденция за връщане, е силно преувеличено, но желание в част от тези хора определено има.
Въпросът е, че за да се върнат, трябва да видят променени условията, които са ги подтикнали да емигрират. Тоест да видят, че могат да водят нормален живот с достойно заплащане и бъдеще за децата им, а това все още го няма, за да има и такава тенденция.
- Много ли е тревожно демографското състояние на България?
- Да, тревожно е, но този процес не е необратим, просто ние имаме грешна, по-скоро остаряла визия за демографията.
Оттам работим в грешната
посока и не получаваме
резултати
Ако обърнем фокуса си върху реалните ни демографски проблеми и предприемем целенасочени мерки, тогава ситуацията ще е обратима, и то в обозримо бъдеще.
- Какви са вашите демографски прогнози за България?
- Да се направят днес прогнози, е изключително сложно, тъй като живеем в много динамично време, много бързо се променят ситуациите.
А сега, при войната в Украйна - още повече е нестабилна ситуацията. Смятам обаче, че в рамките на 10-15 години България ще може да подобри своята демографска ситуация най-вече с увеличаването на младото активно население.
Не че ще решим демографската криза за 15-20 години, това е дълъг процес, но смятам, че имаме потенциала да излезем от най-дълбокото дъно на демографската ситуация, в която сме в момента.
- Какво определя динамиката на населението в страната?
- Динамиката на населението се определя от четири показателя - раждаемост, смъртност (естествен прираст), заселени и изселени (механичен прираст).
Тези, които оказват най-голямо влияние върху демографската ситуация у нас, са: свръхвисоката смъртност за развита европейска държава - ние по време на пандемията минахме дори критичните 20%, както е в Африка или в районите с военни конфликти.
Другият показател е големият брой на изселените, предимно млади, активни и образовани хора. Така че това са двата показателя и процеса, които определят динамиката на населението - високата смъртност и изселването на младото активно население.
- Как съчетавате преподаването в Софийския университет с писателството?
- Много добре. Всъщност
работата в университета
много ми помага в писателската
ми дейност
Историите, за които пиша, са провокирани от работата ми в СУ, а отделно като университетски преподавател много внимателно проучвам историите, фактите, посещавам местата, за които пиша.
- В началото на книгата ви Absolvo te има едно мото, един цитат за войната. Ваш ли е той?
- Да. Малко преди романът да влезе в печатницата, добавих в началото тези думи: “Войната винаги се завръща, рано или късно, но винаги”.
За съжаление, изводът, до който стигнах като специалист по етнорелигиозни конфликти, е, че войната е естественото състояние на човешкия род, а не мирът.
И добавих това изречение, защото съзирах опасността, че в Европа в резултат на тези повече от седемдесет години мир, макар че имахме войната в Югославия, сме започнали да приемаме мира за даденост, а не за нещо, за което трябва да се борим всяка минута и секунда.
Но в никакъв случай не мога да кажа, че съм предвидил войната в Украйна, всъщност до последния момент не исках да повярвам, че тя ще се случи.
- Заминавате за Германия, какво ви води натам?
- В края на април заминавам за Германия, защото след “Absolvo te” и първият ми роман - “Аз още броя дните”, излезе на немски и ще го представяме както пред българската общност там, така и пред немската аудитория.
Турнето, което ще направим всъщност ще мине през Австрия, Люксембург, Чехия, Словакия, а в Германия ще имаме премиери в няколко града - Аугсбург, Майнц, Кьолн, Бремен, Дрезден, Ерфурт, Йена, Берлин и др. И отделно с нашето издателство “Мусагена” ще имаме щанд и представяне на един от най-големите и престижни панаири на книгата в Европа - панаира в Лайпциг.