Борбата с инфлацията създаде големи проблеми във финансирането на социалните системи
Живеем в неблагоприятна ситуация. Редица фактори определят това. От една страна – двуцифрена инфлация, над 16 %, като прогнозите още от миналата година бяха за тези числа на инфлацията. От друга страна, държавата няма бюджет за 2023 г., а само закон за удължаване на действието на бюджета от миналата година, макар и актуализиран бюджет. Нямаме редовно правителство, излъчено и подкрепено от съответно мнозинство в парламента, което да приема дългосрочни решения и да поема политическа отговорност. Имаме два факта от битието ни на държава членка на Европейския съюз, които подействаха доста обезкуражително на самочувствието и достойнството на народа ни – отлагане приемането ни в Шенген и Еврозоната.
Как ни се отразява инфлацията? Нарастват цените на стоките и услугите, най-вече цените от така наречената „малка потребителска кошница“. В нея се съдържат основни продукти, които използват хората с по-нисък социален статус и с по-ограничени финансови възможности. Там инфлацията, т.е. ръстът на цените достигна до 40% и повече. Всъщност инфлацията е намаляване на цената на парите на хората и все по-намаляващ във времето обем от стоки и услуги, които може да си закупи човек с една и съща сума.
Хората промениха потребителското си поведение и мисля, че това влияе на ограничаването на инфлацията. Започнаха да си купуват хранителни стоки, които са с промоционални цени, да не си купуват стоки, чийто цени са твърде високи, да избягват магазини, които поддържат високи цени.
Държавата се опита да влияе на инфлационния процес с пакет от мерки за хората и бизнеса. Оказа се, че тези мерки нямат необходимото целенасочване, а са за всички – помощ при закупуване на горива, намалени ставки на данък добавена стойност, помощ за всички фирми заради високите цени на електроенергията. Това погълна доста голям обем държавни финансови средства. В крайна сметка се оказа, че този пакет от мерки всъщност съдържа в себе си проинфлационен заряд. И с идеята да се борим с инфлацията се създадоха големи проблеми във финансирането на социалните системи.
И пак в битка с инфлацията пенсиите бяха актуализирани три пъти през изминалата година. Едва ли някой у нас е удовлетворен от размера на пенсиите, но това не означава да не се спазват принципите на пенсионно-осигурителната система, когато се променя нещо в нея. И трите увеличения бяха извън основния принцип на пенсионната система – „осигурителното право да е в съответствие с осигурителния принос на човека“.
В последния ден от съществуването на 49-ото народно събрание се прие текст в Кодекса на труда, който да „транспонира“ европейската директива за минималните работни заплати. Според текста, минималната работна заплата трябва да е равна на 50% от средната работна заплата за страната. Само че минималната работна заплата е основна заплата, а статистиката мери средната брутна заплата. Това е голямо противоречие, което се съдържа във въпросния нов текст в Кодекса на труда. Трябва да отбележим, че това противоречие се съдържа и в самата директива. Също така не се прилага духа и философията на директивата. Духът на директивата е насочен към това, на основата на социалния диалог, на колективното трудово договаряне минималната работна заплата да се договаря и тя да достига до такъв размер.
В последните три парламента се правеха предложения, насочени към подпомагане на различни социални групи предимно свързани с разходната част на бюджета. Тази тенденция продължава и в предизборната кампания. В интерес на истината, трябва да кажа, че на едно място видях предложение от партия за повишаване на минималната работна заплата при условие на съответни нива на ръста на брутния вътрешен продукт и съответно инфлация.
Голяма истерия предизвика доклада на министерство на финансите с указания и допускания по повод подготовката на държавния бюджет. Само че ние сме длъжни да правим съответните допускания и да сме наясно с последиците от тях.
Спомням си твърде ограничените бюджетни дефицити в държавните бюджети в периода 2001-2005 г. и ниските разходни тавани, които не надвишаваха 40%. На фона на тези разумни ограничения се правеха политики от правителството на Симеон Сакскобургготски, които доведоха до намаляване на безработицата наполовина – от 19% на 9%, на увеличение на пенсиите с 47%, на ежегодно увеличение на минималната работна заплата, на силно редуциране на разрешителните и лицензионни режими за бизнеса, голям ръст на инвестициите, на постигане на двата най-големи исторически приоритета – членство в НАТО и подписване на договора за присъединяване към Европейския съюз.
Казват, че в историята има повторяемост, само че на по-високо ниво. Не бива да угасва надеждата, че новите управляващи след предстоящите избори ще създадат условия да се повторят успешните периоди от нашето развитие и то на по-високо ниво. Необходими са компетентност и мъдрост!