В каскадата от кризи бизнесът наема рекордно, но не и зле образовани - безработицата там е 25%
Ключово при растящия глад за кадри става ограмотяването на неактивните младежи
Предишната година беше белязана от поредица от кризи – енергийна, инфлационна, политическа. В никакъв случай обаче не можем да твърдим, че те са съпътствани от криза на пазара на труда. Тъкмо обратното – повечето показатели през 2022 г. надскачат равнищата си отпреди ковид кризата, а основното предизвикателство пред по-нататъшното развитие е недостатъчното предлагане на труд.
Според обзора на Наблюдението на работната сила за 2022 г. коефициентът на заетост във всички разглеждани възрастови групи се повишава спрямо 2021 г., като при 15-64-годишните достига 70,4% – с малко
над предишната рекордна стойност
от 2019 г., когато делът на работещите сред тях беше 70,1%.
При 20-64-годишните заетостта отново доближава 76%, като регистрира значителен ръст от 2,5 пункта на годишна база.
Прави впечатление, обаче, че се задържа значителната
разлика в заетостта между мъжете и жените
– 79,5% срещу 71,8% при 20-64-годишните. Това отразява и различните темпове на възстановяване и растеж в отраслите, доминирани от двата пола.
Безработицата за населението от 15 до 64 години е намаляла до 4,3% - с един пункт по-малко спрямо предишната година. Много големите разлики според степента на завършено образование остават – докато сред висшистите безработицата е едва 1,7%, при хората с начално и по-ниско образование достига 25%.
Повод за притеснение е и наблюдаваният ръст на безработицата при най-слабообразованите. Това е знак, че при настоящата експанзия на пазара на труда продължават да намаляват работните места, достъпни за хора с много ниски умения и грамотност.
Висок остава броят на неактивните – 1,15 милиона души на възраст 15-64 години, преимуществено жени (649 хиляди).
Същевременно делът на неактивните младежи на
15-29 години
(т.нар. NEETS) остава относително висок - 15%. С други думи, въпреки видимото ограничаване на предлагането на работна ръка на пазара на труд все още има свободен ресурс. Тук въпросът е най-вече кои са успешните подходи към активация, ограмотяване и придобиване на релевантни на търсенето на труд умения от неактивните, тъй като на този етап водените от държавата политики, изглежда, по-скоро не постигат желания резултат.
Доколкото изследванията на НСИ не дават пряка оценка на търсенето на труд, такава може да бъде намерена в допитванията на Агенцията по заетостта. Изводите от последното изследване, което се отнася към края на 2022 г., сочат към много активно търсене на работници, особено в индустрията, а същевременно работодателите посочват, че намирането на подходящи кадри е все по-трудно. Алтернативен поглед към търсенето предоставя и статистиката на уеб платформата jobs.bg, където през цялата 2022 г. личи
по-високо търсене на труд дори в сравнение с много силните години преди COVID-19.
Последните данни за динамиката на пазара на труда нееднозначно демонстрират, че търсенето на работна ръка продължава през цялата 2022 г. въпреки негативните процеси в други сфери. Остават нерешени обаче някои структурни проблеми – подобряване на уменията на слабообразованите, които все по-трудно се интегрират в съвременната икономика, както и активирането на останалите извън трудовия пазар. Отворен е и въпросът дали незадоволеното търсене на труд ще се превърне в ограничител на потенциала за икономически растеж в средносрочен и дългосрочен план.