Илиян Василев: Главният проблем в енергетиката е как да излезем от режима на “спасителни” акции и субсидии
АЕЦ “Белене” е неосъществима на пазарен принцип, а подмяна на блоковете в АЕЦ “Козлодуй” е логична, след като реакторите на склад са руски, а без “Росатом” не можем да реализираме нищо, казва енергийният експерт
- Продължава ли енергийната криза, г-н Василев? Пазарите на газ и електроенергия в Европа, пък и у нас, се поуспокоиха. Каква е прогнозата ви?
- Кризата ще продължи дълги години. Освен конюнктурните фактори – като войната, дестабилизацията от Русия, има устойчиви дългосрочни фактори. На първо място са политическите - усилията на правителствата, след като са извадили с действията си пазарите от равновесие, да се наложат над тях през визии за развитие на енергийния сектор. Пазари в Европа в истинския смисъл няма. Има субсидиране и тежка намеса на правителствата.
За да се преодолее кризата, и енергийната, компаниите трябва да са в състояние да оценят рисковете, възможностите и да ги превърнат в проекти, да имат дългосрочен и сигурен хоризонт. Можем да спорим колко бързо ще направим прехода към безвъглеродна икономика, но още дълго време ще ни трябва природен газ. Затова са нужни дългосрочни договори за доставки, за да не се озъртаме за поредния каприз на човека в Кремъл. Има много природен газ по света - САЩ, Катар, Турция, Румъния, Азербайджан, но ги няма договорите минимум за 15 г. Европейските търговци не ги сключват, защото ЕК и правителствата дават сигнали, че газът няма да е нужен.
- Пиковите цени на газа от август и септември 2022 г. като че ли се забравиха, но минаха 320 евро за мегаватчас на нидерландската борса. Сега са между 40 и 50 евро, но заради скъп газ, нагнетен в “Чирен”, цените у нас са по-високи и бизнесът иска компенсации. Нормално ли е?
- Не е заради скъпия газ в “Чирен”, вижте данните за тегленията от хранилището - 2-4% от потреблението. Причината е, че у нас пазар на газа няма, има две компании - “Булгаргаз” и компанията на “Литаско” - “Състейнабъл Енерджи Съплай”, които държат над 90%. Това, което виждате, е “Булгаргаз” и КЕВР, не пазар. И текущата политическа целесъобразност.
- Как се справи държавата след спиране на доставките на руски газ на 26 април? Намери ли здравословния ценови микс от пазара?
- Кабинетът “Петков” се справи по единствено възможния начин и не позволи да спре подаването на газ, с което осуети плановете на “Газпром” и неговите местни проксита. Факт е, че на 26 април “Газпром” не търсеше парите си, а Кремъл искаше да накаже за назидание България и Полша. Условията, които ни поставиха за плащането в рубли, и то по-особено брутална схема, бяха преднамерено неизпълними. Неслучайно 4 дни след това, когато трябваше да прилагат плащането с рублите към германски, австрийски и италиански купувачи, промениха условията, така че рискът за купувача от превалутирането на практика да изчезне. Но за нас това не стана.
Узнах от мои руски партньори, че “Газпром” и МИД са координирали стъпките си с политически сили у нас с цел да се причини толкова силен трус, че да падне правителството “Петков”. Да, свалиха го, но никога не получиха нови доставки от “Газпром”. След това прекратиха договори за доставка с американските компании, прокуратурата разследва по сигнал на ГЕРБ корупция, като намесват и Белия дом. Безумие. Кризата с прекъсването на руския газ я преодоляхме, но кризата в разбирането какъв е общият национален интерес се задълбочава.
- Скъпият газ вдигна и цените на електроенергията на свободния пазар. Но у нас за бизнеса мегаватчас струваше 250 лв., цената беше намалена на 200, а от енергетиката бяха иззети 6 млрд. лв. за компенсации. Производители и търговци имат евтин ток, ниски цени на транспорта и високи цени на стоките, които продават, а ние - висока инфлация. Какво не е наред?
- Много неща. Първо, тези пари не дойдоха от цялата енергетика, а от държавната и сектора на природния газ. Тези 6 млрд. компенсации без фокус надуха инфлацията. Сега ни предлагат следваща глупост – да си вземат обратно парите за енергийни помощи през данък свръхпечалба, защото държавната крава умря, и трябва да обложим и частните. Една грешка на държавата сега искат да “оправят” с друга грешка, за сметка на онези, които са се оправили сами. А държавните енергийни дружества имаха остра нужда от тези “извънредни” приходи, за да инвестират в прехода, в нови технологии, в повишаване на ефективността. И след като им отнемат този ресурс, утре ще ги обявят за скрап. Главният проблем е как да излезем от режим на “спасителни” акции и субсидии и да освободим пазарната саморегулация.
- Казвате, че ПАВЕЦ е на трупчета, АЕЦ не е възможно решение, а кьорфишекът с батериите се разпада при простия въпрос кой плаща. Само че ЕК прогнозира, че до 2030 г. 60% от електроенергията ще е от ВЕИ. Това ли е решението?
- Изразът ЕК прогнозира не е равностоен на ЕК произвежда или инвестира. Евробюрократи правят доклади, визии, но каква ще бъде енергетиката, питайте компаниите. Преходът към нисковъглеродна икономика ще се осъществи толкова бързо и ефективно, колкото мениджърите съумеят да управляват политическия риск, за да постигат позитивни текущи баланси “разходи-ползи”, за да оцелее потребителят.
Представете си, че сте в диспечерската зала на ЕСО в един ден от април, месец извън „високия“ сезон, топло е, имате вече 4000 мегавата соларни мощности, а потреблението е под 3500, а няма износ. Трябва да изключите всичко друго. Можете да намалите мощността на АЕЦ с до 20 на сто, но животът на горивото се съкращава с до 50%. Дори да го направите, това не означава, че ще престанете да плащате за цялото гориво или за спрените блокове в тецовете – нарича се сигурност на системата.
Притеснително е, че много хора са изпаднали под наркозата на евросубсидиите за ВЕИ и започнаха да градят планове за десетки гигавата соларни мощности, които просто няма кой да балансира. Затова не трябва да се съгласяваме да затваряме тецовете в Маришкия басейн извън доказани и гарантирани собствени способности да управляваме рисковете на прехода. Дори да не получим евросубсидии за ВЕИ, важното е да не дисбалансираме енергийната ни система дългосрочно. Много страни съзнателно отказаха от ЕС пари, защото сами ще управляват националното си уравнение на прехода. За съжаление, поредица правителства се задоволиха с пасивна позиция и сега сме реципиенти на правена извън България политика.
- А защо смятате, че АЕЦ е неосъществима?
- АЕЦ “Белене” е неосъществима на пазарен принцип и тук спор няма. Иначе подмяна на блоковете в АЕЦ “Козлодуй” е логична. Реакторите на склад са руски, а без “Росатом” не можем да реализираме нищо. Дори да приемем, че правим нещо с руските ни реактори съвместно с украинците, с французите, с американците – или у нас, или в Украйна, остават въпроси. Ядрената енергетика е свързана с държавата като проектно развитие, ядрен риск, инвестиции и гаранции. Никой няма да тръгне да инвестира - китайци, южнокорейци, американци, руснаци, и строи ядрена централа без държавна гаранция.
- Няма ли да са нужни големи батерии при бум във ВЕИ?
- Най-голямата система за съхранение на електроенергия - 4 гигавата, се изгражда в Калифорния и струва няколко милиарда долара. Има напредък в технологиите, надяваме се, че цената на лития ще падне и батериите ще станат по-достъпни. Има и нови по-достъпни технологии за съхранение на енергия, за улавяне и складиране на въглероден двуокис. Да видим колко соларни панели и вятърни генератори ще можем да интегрираме, без да дебалансираме енергийната ни система, след това къде е най-оптимално да разположим системите за генерация и съхранение – при потребителя или при генериращите компании.
- Какво мислите за диверсификацията на ядреното гориво, вместо руската ТВЕЛ доставчици ще са “Уестинхаус” и “Фраматом”?
- Логично, и то стана. След като от 3 г. и Чехия, а преди това и Украйна го ползват, защо ние да не го правим. Договорите са сключени, така че няма много за коментиране. Имаше опити за всяване на паника, за истеризация, не минаха. И без “Росатом” слънцето ще изгрее.
- Преди седмица ЕК оповести промени в 4 регламента и директиви за преструктуриране на пазара на електроенергия. Предвижда дългосрочни договори за изкупуване на тока и договори за разлика с производители на електроенергия, без тези, които горят изкопаеми горива. Това явно ще доведе до нова вълна от ВЕИ. Така ли е?
- Да изчакаме какво ще се приеме. Защото има значителни различия – в Германия разчита да затворят АЕЦ и ТЕЦ, и да заложат на вятърната си енергия, но разчитат че ще могат да я балансират отвън. ЕК заявява за цел по-ранното извеждане на въглищни и газови мощности, а това няма особени логически котви при дългосрочните геополитически и пазарни рискове в енергетиката. Добре е, че се стимулират дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от ВЕИ, но това не решава проблема с дългосрочното им балансиране. Кой ще го прави и за чия сметка? И като се появят дефицити, пак националните правителства ще отговарят пред гражданите си, не Европейската комисия?
- Предстоят и на европейско и на национално ниво структурни промени в енергетиката, включително излизане на битовите потребители на свободния пазар от края на 2025 г., определяне какво е уязвим и енергийно беден потребител. Ако се направят "дървено", няма ли да взривят което и да е правителство, а и държавата?
- Определено. Излизането на битовите потребители на свободния пазар няма да стане преди да се подсигурят правителствата с дебели „спасителни“ пакети за енерго бедния потребител. Големият проблем остава липсата на функциониращ, либерализиран и конкурентен пазар, който динамично да балансира потребление и предлагане, за да могат и потребители и производители да ориентират своето поведение и интереси в променящата се среда. Намесват се правителствата, регулаторите, блокират пазарните механизми и се ражда дългосрочна, почти наркотична зависимост, от субсидии, помощи, изключения и т.н. Все пак да завърша с оптимистична нотка – ако издържахме през тази зима и такъв „ядрен“ удар като внезапното спиране на доставките на природен газ – значи имаме запас от издръжливост, но той е наследство, не новосъздаден и ако го разрушим? Енергийната сигурност си остава национална отговорност.
Илиян Василев е съосновател и почетен председател на Българския икономически форум. От 1997 до 2000 г. е начело на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Посланик на България в Русия от 2000 до 2006 г. След това работи в частния сектор. Основател и шеф на фондация “Алтернативи и анализи”. Автор на книги и анализи. През 2015 г., заедно с други 88 интелектуалци, политици и държавни служители от ЕС е единственият българин, включен от руското правителство в черния списък със забрана за влизане в Русия.