Арх. Любомир Георгиев: София се развива на много скорости - има сегрегация на кварталите
- Основните инвестиции са в центъра, а доходите на хората в "Младост" са два пъти по-високи от тези в Надежда и "Обеля", казва експертът от "Екипа на София"
- Чуваме хората и затова заедно с тях ще изработим планове за развитие на районите
- Арх. Георгиев, начело сте на организацията "Екипът на София", която има амбициозен план за столицата. Как ще се развие тя според вашите идеи през следващите 4 г.?
- През годините сме предлагали много решения, като това какво да се прави от озеленяването до реализацията на парковете, как де се реши проблемът детските градини. Има цял куп решения, които са правени през годините и от нас, и от други хора. Ключовото не е ние, като "Екипът на София", да изстреляме в публичното пространство 5, 10 или 15 решения, а да съберем достатъчно хора и организации, които заедно да припознаят набор от решения, по които да се обединим и да ги реализираме заедно.
Нашата основна цел е да се формира коалиция, която да състави план за управление на града предварително, той трябва да е много добре премислен, да е споделен, тоест много хора да се асоциират с него и съответно много хора и организации да участват в него. Дали аз сега ще сложа на първо място презастрояването, или озеленяването няма значение. Има значение до какви приоритети ще достигнем заедно, за да може решенията да са адекватни и хората да се асоциират с тях. Иначе някой казва нещо красиво - облича го в хубави думи, "продава го" на обществото, но после то остава нереализирано.
- Какви обаче трябва да се приоритети пред една бъдеща голяма коалиция, която може да преобрази София?
- Презастрояването е един от ключовите въпроси, на които трябва да намерим решение, но това няма да е лесно. Друга тема е отпадъците и чистотата. Много хора не възприемат София като чист град, а като мръсен. Седим на лаврите, че София е зелен град, в който има много дървета, но не се грижим добре за тях. Не се грижим добре за зелените площи, които намаляват с времето.
В София има сегрегация, не става въпрос само за малцинствата, а има цели квартали, в които хората живеят с два пъти по-малко доходи, има много населени места с висока безработица и хора с основно образование. Така че сегрегацията в социалните аспекти е тема, по която общината трябва да действа. Тук също трябва да намерим консенсус.
На преден план бих сложил и нещо, което е по-невидимо: инфраструктурата. Тук не визирам само улиците, а това, което прави града да работи и е под земята - тръбите и кабелите. Те дълго време са занемарявани и като проектиране и като инвестиции, работи се на парче и се гасят пожари. Това е причината да липсва канализация в определени квартали, а други да се отопляват на твърди горива. Всичко това е дългосрочна политика, а ефектът ще е видим след 2, 5 или 10 години, но това са проблеми, които трябва да започнат да се решават.
- Един от основните проблеми в София е трафикът, задръстванията и превръщането на тротоарите в паркинг. Как София може да се трансформира от град на автомобилите в град на пешеходците?
- Права сте, това е нещото, което има огромен ефект върху качеството на живот. Тук със сигурност ще трябва да има непопулярни мерки. Това значи заплащане на цената, която един автомобил оставя след себе си. В момента човек плаща за един автомобил - гориво, гражданска отговорност, технически преглед, паркиране в синя и зелена зона. В по-голямата част на града автомобилът се паркира безплатно, където е най-удобно и най-лесно. Колите задръстват и замърсяват, създават шум и риск, а транспортните произшествия в София са много.
Всичко това означава, че цената, която обществото плаща, за да може някой да кара автомобил, трябва да бъде пренесена върху хората, които го карат. Това не означава автомобилите да бъдат забранени, а шофьорът да усети по джоба си всички тези разходи, които причинява на обществото. Успоредно с ограничителните мерки трябва да са работи за по-удобен градски транспорт, както и системата от алтернативното предвиждане - велоалеи и тротинетки. Има части на София, които не са добре обслужени от градския транспорт, няма и тротоари, по които хората да стигнат до спирките. Трябва да се действа и в двете посоки - увеличаване на скоростта на градския транспорт, подобряване на мрежата, покриване на цялата територия, но и въвеждането на мерки, които да направят карането на автомобил по-неизгодно. Всекидневните пътувания на хората са на кратки разстояния, които могат да се изминат и пеша, но много хора избират колата, защото е лесно, имаш навик и разходът е сравнително малък.
- Жълтите павета са една от емблемите на София, но и вече са част от легендата за "ремонт на ремонта". Какво чувство остава у вас минаването през тази участъци днес?
- Рядко минавам по жълтите павета, защото това е доста неприятен участък, който е изключително мръсен и с доста тесни тротоари. Много хора се изказаха по темата, колко скандално се пренареждат и не мисля, че имам какво да добавя. Решението тук е в организацията на процеса на ремонт. Виждаме криво наредени, разрязани павета и това води до гнева ни, но всъщност проблемът идва от липсата на организация на процеса, от контрола от А до Я. Това е характерно и за голяма част от работата на общината и това трябва да се промени. Когато имаме добра система и нещата се проектират добре, създаде се план за изпълнение, то тогава провалите ще бъдат преодолени. Решението не е да направим наръчник за редене на павета, или клип как са редели преди 100 г., а да направим така, че машината “община” да работи систематично.
- Вие бяхте част от структурите на общината - директор на "Софияплан" и ръководихте проекта за "Визия на София". С какво се сблъскахте и какво трябва да се направи, за да работи по-добре община?
- Сблъскахме се с една феодализирана система, в която няма добра комуникация. Има много силна йерархия - за да премине една идея, един въпрос, една задача от един отдел в друг, то тя задължително преминава първо по йерархичната стълба нагоре, чак до зам.-кмета. Това забавя работата изключително много и оставя преценката в ръцете на хора, които не е задължително да разбират от материята. По този начин общината не ангажира интелектуалния капацитет на своите служители, а ги третира като изпълнители на заповеди.
Това е точно обратното на това, което правихме в "Софияплан". Екипът ни беше от 30 човека, работехме с много външни експерти и имаше много интердисциплинарна работа. Опитвахме се да работим на хоризонтален принцип и с администрацията. Ние бяхме анализаторското звено, но инструментите за реализацията - парите, заповедите, решенията са в ръцете на изпълнителната власт. Смятам, че успяхме да покажем как едно звено от заспала и забравена частица на общината, може да се превърне в нещо видимо и активно, което комуникира с външния свят. Това е пример как цялата община може да бъде трансформирана от "Тук не е информация" към организация, която е комуникативна и вижда гражданите и бизнеса, като партньори, а не като досадни елементи във всекидневието.
Моят опит показа, че има доста хора в администрацията, които искат да си свършат работата добре, но те не се поощряват. Много често инициативността се наказва, а се поощрява послушанието.
- Какво ви дразни най-много, когато се разхождате в София?
- Липсата на контрол и не визирам чичко полицай, който размахва пръст на всяко кръстовище, а най-банални и дребни неща от типа - спирането на аварийки на пешеходна пътека за малко, оставянето полуизядения хамбургер на седалката в автобуса. Този тип погазване на правилата оставя усещане за несправедливост, както и че правилата важат за едни хора, но не и за други. Има как да се решат и тези проблеми. Практиката е доказала, че въвличането на гражданите работи. Всеки човек трябва да може да подаде сигнал с телефона си и това да е достатъчно, за да се установи нарушение. Много често съм подавал сигнали за нелепи ситуации. Веднъж снимах човек, който бе паркирал пред входа на детска градина. След месец е изпратена проверка и получавам на телефона си известие, че при проверка на място не е имало паркирана кола. Усещането за справедливост е свързано и с сигурността.
- "Екипът на София" включва специалисти с опит в различни професионални сфери, но как се работи с хора, които имат различни виждания за развитието на един град?
- Хората имат различни виждания и гледни точки за развитието на обществото и града. Това е най-нормалното нещо. Доста е наивно и противопоказно да си представяме, че всички ще сме на едно мнение. Трябва да се организира взаимодействието между хората, ключовото е уважението към всеки човек и неговото мнение.
Не може на хората да се гледа като на служители, или гласоподаватели, които просто трябва да натиснат едно копче. 60% от хората не гласуват дори на местни избори, което значи те не виждат смисъл, не са намерили някой, които да ги представи. Практиката е преди избори да се спускат програми, които обясняват по красив начин светлото бъдеще. Ние искаме да увлечем гражданите, предприемачите и експертите, за да определим заедно приоритетите за следващия управленски мандат. Хората не трябва да са просто консуматори на политики и идеи, а да са съучастници в тяхното създаване и прилагане. Така го направихме и за програмата "Визия за София".
- Всеки иска улицата пред блока му да е ремонтирана, в междублоковото пространство да има детска площадка, да е чисто. Развитието на София обаче е на поне две скорости - централните райони са поддържани, а в други дори няма осветление. Какво трябва да се направи, за да станат и крайните квартали по-привлекателни?
- София има не две, а много скорости. Има доста приемливи квартали и части на града. През годините общинските инвестиции минават основно през централната градска част. В "Младост" доходът на хората е два пъти по-висок от този в "Надежда" и "Обеля", така контрастът става още по-голям. В Челопечене проблемите на хората са сметищата - законните и незаконните, както и изоставените хвостохранилища, липсващата канализация и последващото замърсяване на реките и почвите.
В район "Средец" проблемите са други - паркирането, шумът от заведенията, липсата на достатъчно озеленяване и детски площадки. Проблемите са много различни и трябва да си дадем сметка, че Столична община е голяма - с различно население. Започнахме да работим с местни общности, които най-добре знаят проблемите и заедно с тях започнахме да формираме планове за действие по райони. Без включването на активните граждански групи, всеки един план ще си остане само на хартия и част от празни предизборни обещания.
Визитка
- Роден през 1981 г. в София
- Завършва бакалавър по архитектура в IUAV във Венеция, Италия, и завършва магистратура по архитектура и урбанизъм в TU Delft в Делфт, Холандия
- Като архитект е работил в Италия, Холандия, Китай и България
- От 2014 до 2016 г. е директор на фестивала One Architecture Week в Пловдив
- През 2017 г. става директор на общинското предприятие „Софияплан“ (което отговаря за пространственото и стратегическо планиране на Столичната община), което напусна през 2021 г. с почти целия си екип
- Той беше ръководител и на екипа, който работи по създаването на „Визия за София“
- Един от основателите на Сдружение за градски политики, на което е председател
- А днес е начело на формацията "Екипът на София", в която участват над 100 експерта от различни професионални области. Целта им е да реализират нов модел на управление на София