Китай помага, но цената винаги е солена
Мирният план на Си май ще си остане само на хартия
На 20 март президентът на Китай Си Дзинпин пристигна на държавна визита в Москва - първото посещение на китайския лидер след преизбирането му за нов мандат. След разговорите на високо равнище беше публикувано общо изявление за задълбочаване на всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие.
“24 часа” потърси за коментар бившия министър на отбраната проф. Тодор Тагарев и му зададе два въпроса:
1. Какви изводи може да си направим от срещата между президентите на Русия и Китай в Москва?
2. Как ще се развие международната обстановка и къде е Европа, в това число и България, след срещата на високо ниво?
Ето отговорите на проф. Тодор Тагарев:
1. За Владимир Путин тази визита беше ценна. От една страна, това е посещение на възможно най-високото равнище в Москва след заповедта за ареста на Путин от Международния наказателен съд. Тоест даде се знак, че съществуват две сили в света, които не се съобразяват със съда.
От друга страна, и двамата лидери говориха за задълбочаване на търговските и икономическите взаимоотношения. В някаква степен това е успех и за Китай, макар че мирния план от 12 точки реално не видя бял свят. Изглежда, там двамата президенти не успяха да постигнат договореност.
Реално интересът на Китай е да получава евтини суровини, без да поема дългосрочни ангажименти. Руснаците разчитаха, че Пекин ще поеме някакви ангажименти за изграждането на газопровода “Сибир 2” - нищо подобно. Китай е готов да купува при големи отстъпки, без да се ангажира.
Виждаме как Китай действа на други места - дава заеми при доста тежки условия, след което немалко африкански страни се разделиха със стратегически обекти, тъй като не могат да си изплащат заемите. Дали Русия ще стигне този момент, е трудно да се прогнозира. Но не бива да се изключва.
Путин загуби европейския пазар, а насреща няма равностоен партньор. Ако Европа виждаше в Русия важен партньор за дългосрочно и взаимоизгодно сътрудничество, при Китай не работят така нещата.
Пекин налага своята воля, когато може. А той може
и все повече ще го прави в бъдеще. Войната на Путин отслабва Русия, включително в икономическо отношение. А взаимодействието с Китай за Русия ще бъде критично важно, докато за Пекин това са дреболии - говорим за 2-3% от търговския стокообмен.
2. И Китай, и Русия смятат, че Западът в лицето на САЩ, ЕС и НАТО, не трябва да се меси в зоните на интереса им, нито да разширява влиянието си. Но съвременният свят работи при общи правила и норми, които трябва да се спазват от всички страни.
Визитата на Си Дзинпин в Москва съвпадна с посещението на японския премиер Фумио Кишида в Украйна, но това може и да не е случайно. Преди това Кишида беше на посещение в Индия, а после, без това да бъде предварително обявено, се появи в Киев и в Буча. Това съвпадна и с решението на МВФ да отпусне нов заем на Украйна. Затова мисля, че международната демократична общност държеше да даде на Украйна сериозни знаци да не се притеснява от поведението на Китай и от факта, че този мирен план май ще си остане на хартия, а Украйна ще продължи да получава подкрепа.