Евгений Кънев: Трябваше ли пенсионери и социално слаби да платят с оцеляването си инфлацията?
На ход сега е финансовият колапс, политиката на страха, а целта е да тласне избора към продавачите на “стабилност”, закотвила ни като най-бедната и корумпирана страна в Европа, казва Кънев - финансист, доктор по икономика
- Г-н Кънев, никой вече не оспорва, че инфлацията у нас е по-висока от тази в еврозоната. Което не означава единомислие по причините за нея, или по-точно за нашата част над “вносната”. Споделяте ли тезата за рязкото увеличаване на доходите, респективно на потреблението като причина?
- Причината за нивото на инфлация е изцяло вносна, но можеше да спада по-бързо без увеличението на някои доходи. И това се доказва от факта, че от всички страни в Източна Европа и в близост до войната в Украйна - основната причина за инфлацията, единствено Румъния има с под процент по-ниска от нашата инфлация. Съвсем друга тема е дали трябваше най-засегнатите от инфлацията - пенсионерите и социално слабите, със здравето и оцеляването си да платят постигането на по-ниска инфлация. И ако бяха я платили - дали инфлацията щеше да е сред трите най-ниски в Европа - критерия за еврозоната, който не изпълнихме? Всеки може сам да си отговори на този въпрос.
- Все по-често се прокрадват съмнения, че през изкуствено помпане на ценовите ерупции се реализира скритата цел на тези, които искат да не влезем в еврозоната, а да останем в “съветската зона”. Виждате ли резон в подобни конспиративни теории?
- Не. Причината за високата инфлация е изцяло вносна: първо през шоково увеличените цени за енергия, които след това се вградиха в цените на стоките от първа необходимост и накрая в почти всички други стоки и услуги. Иначе енергийната война на Путин с Европа определено имаше за цел да я дестабилизира и откаже от помощта ѝ за Украйна. И както видяхме от реакциите у нас - доста хора на държавни позиции бяха готови да удовлетворят всякакви претенции на Кремъл, за да получаваме руски газ при техните едностранно наложени условия.
- Нека продължим извън “коловоза” на обичайния разговор за инфлацията - дали огромните кражби и разхищение на публични пари имат отношение към шоковото поскъпване?
- Не мисля. Тези разхищения отиват в сравнително малко на брой хора, че да могат с тяхното потребление да окажат такова ценово въздействие.
Корупцията обаче определено има отношение към инфлацията
В много отрасли на икономиката, включително в земеделието бяха отгледани картели под чадъра на властта, които задушават конкуренцията и поддържат високи цените, най-видно сега при храните. Същевременно импотентността на регулаторите - най-вече КЗК и КЗП, които следва да насърчават, а не да убиват конкуренцията с подбора си на проверявани фирми извън чадъра, също е следствие на корупцията.
- Защо все не ни се получава битката и с корупцията, и с инфлацията? Всъщност имаме ли антиинфлационна програма, или и този кабинет прави стъпки в някакви посоки, налучквайки коя ще се окаже печеливша?
- Битката с корупцията не се получава, защото нямаме независимо и ефективно правосъдие, поради която причина продължава европейският мониторинг върху България, откакто сме в ЕС. Поради тази причина и още не сме в Шенген. А на практика единствените органи, които трябва да имат отношение към нивото на цените в пазарната икономика, са регулаторите, които споменах. Всякакви директни
интервенции на пазара с контрол и таван на цените създават дефицити и още по-високи цени,
както показва опитът на прехваления Орбан в Унгария - страната с най-висока инфлация в ЕС за 2022 г.
- Някои чужди правителства привлякоха търговските вериги като съюзник срещу високите цени, нашето ги обвини в грехове. Коя стъпка е правилната?
- Когато цените, от които се оплакваме, ги виждаме най-вече в супермаркетите, то интуитивно повечето хора обвиняват тях, предразположени от отъпкания мит, че чуждите инвеститори - чиято собственост са най-големите вериги, са дошли да печелят на наш гръб чрез чудовищни надценки. Тук манипулацията е представянето на надценката на веригите в десетки проценти като чиста печалба. А всъщност с нея веригите трябва да покрият всички свои разходи за заплати, логистика, продуктов маркетинг, амортизации, изплащане на заеми и др., за да направят печалба. Разбира се, това не значи, че не са възможни злоупотреби и при тях, но те могат да бъдат разкрити само от компетенти регулатори като КЗП и КЗК, каквито ние нямаме. Затова и медийното отразяване ни занимава с опаковки и грамажи вместо с доказателства за съгласувано поддържане на високи цени, каквото прави картелът. Тази картинка вече я наблюдаваме с години и при горивата.
- Икономиката ни изненадва с необичайна жизненост - 2022 г. се очертава като рекордна откъм нейното възстановяване. Което не пречи на политиците да се обвиняват взаимно и да вещаят поредния апокалипсис. Как обяснявате този феномен?
- Не е феномен. У нас от всичко се прави политика в полза на определени интереси без непременна връзка с реалността. Така при относително добра година, в която индустрията бумтеше - някои месеци с най-голям ръст в Европа, някои сектори като енергетиката и оръжейната промишленост счупиха рекорди, безработицата е на историческо най-ниско ниво,
ни заплашваха с потъване на държавата, ако не купуваме руски газ
След това темата за руския газ беше заменена с тази за жизненоважния руски петрол, който получи дерогация, а дори ще строим в помощ на руската рафинерия и “Гръцки поток”, за да я обезпечим и с неруски петрол. Сега на ход е финансовият колапс. Политика на страха.
- Скоро държавата няма да има актуален бюджет - какви ще са последствията? Приемате ли обясненията, че той би бил с голям дефицит и висока инфлация, което може да затвори за по-дълго от 1 г. вратата ни към еврозоната?
- Членството в еврозоната е предимно политически процес и не може да се осъществи без политическа воля. А тя в парламентарна демокрация принадлежи на мнозинството в НС. Само при редовен кабинет и мнозинство с воля за еврозоната може да се приеме адекватен бюджет с допустимия дефицит, необходимите закони и да се управляват публичните финанси по начин, който да покрие критериите за членство. Дали такова мнозинство ще се оформи след изборите, предстои да видим. Страхувам се, че стремежите за политическо оцеляване и съхраняване на групови интереси пак ще надделеят и ще продължи финансовата агония на държавата с отдалечаваща се перспектива за еврозоната.
- Финансовата ни система засега се оказва със силен имунитет. Ако обаче продължим да изпитваме здравината на валутния борд и да не вървим към неговото естествено продължение - еврозоната, какво можем да си навлечем?
- Така е. Благодарение на валутния борд, който се оказа вероятно най-добрата реформа на прехода, днес имаме стабилен лев, големи фискални и валутни резерви, здрава банкова система и нисък държавен дълг. Но това, което се изпуска често в България, са две неща: че цената на поддържане на борда също е много висока и че именно
заради борда България е най-подготвена сред страните извън еврозоната за членство в нея
Затова е безсмислено хем да не можем да ползваме предимствата на гъвкавата монетарна политика и плаващия валутен курс на лева, защото сме в борд с фиксиран курс, хем не можем да ползваме предимствата на еврозоната с облекчения кредит и опора в кризи, защото протакаме членството.
Цената на борда е в затруднения кредит за бизнеса, във високите трансакционни разходи лев-евро на еврообвързаната ни икономика, в ниската и дори отрицателна доходност на активите на валутния борд, инвестирани в ценни еврокнижа, и др. Освен всички тези разходи в стотици милиони и дори милиарди левове всяка година постоянното отлагане на членството поддържа изкуствено привнесения дебат за смисъла му, какъвто не се води в нито една страна - членка на еврозоната, и така създава условия за перманентна политическа и геополитическа нестабилност.
- Държава пред фалит, отдалечаващо се евро, нови и все по скъпи заеми - това ли е бъдещето ни? То бе описано в доклад не от кой да е, а от финансов министър.
- Това бяха умишлено използвани думи от финансовия министър, без да е ясно дали целят вътрешнокабинетна мобилизация за съкращаване на разходи, или много по-вероятното за мен целено политическо въздействие върху избирателите, които да бъдат тласнати да изберат продавачите на “стабилност”. Която ни закотви като най-бедната и корумпирана страна в Европа.
В момента няма каквито и да било финансови и икономически предпоставки за държавен фалит, промяна на курса лев - евро, или ползване на заеми от МВФ.