След няколко шамара от баща си 17-годишният Иван решава да стане спасител
- Овчарката Ектор не отиде с него до Турция, но е отличник на терен
- Кучето му Гаро откри убитата Мирослава от Перник под 30 см сняг и още толкова в земята
- Тушев е спасил десетки пострадали в Рила, с много от тях и до днес поддържа връзка
Една неразумна момчешка постъпка, последвана от няколко бащински шамара, превърна Иван Тушев от Дупница в един от най-опитните планински спасители доброволци.
“Бях ученик и един петък казах на татко, че отивам в планината за една нощ и в събота ще се прибера. Да, ама останах до понеделник и не се върнах, а баща ми, страшно притеснен, започнал да ме издирва. Обадил се на отряда на Планинската спасителна служба (ПСС) и тръгнали да ме търсят в Рила.
Татко срещнал познат, който му казал, че съм в хижа “Иван Вазов”. Бях останал там, защото от дете обичам планината и използвам всеки удобен момент да съм там. Естествено, последваха няколко шамара, когато ме откриха - този метод даде резултат.
Един от планинските спасители пък ми каза: “Ако искаш да ходиш в планината, стани спасител!”
Това си спомня Иван от зимата на 1997-а. И така още на 17 г. той се озовал в отряда в Дупница. Година по-късно - като войник, използвал първия си полагаем отпуск, за да отиде на курс.
Днес е с 25-годишен стаж в акции по издирване на хора.
Тушев беше и в екипа от 12 спасители с 5 кучета в района на земетресенията в Турция. Замина без кучето си Ектор, на което е водач, защото такъв бил разчетът, трябвало да има и резервни водачи.
“В Антакия, област Хатай, където работехме, имаше разрушени сгради с кухини и това позволяваше да се търсят оцелели хора. Трябваше да влезем в такива зони с надеждата да открием жив човек.
Нашите кучета намериха 6-има, като маркираха и още доста места, но след като ние се изтеглим, след нас започваше разчистването и не знам дали са открити още живи. Но никога няма да забравим преживяното”, допълва планинският спасител.
Разказва как кучето Хера на Благой Максимов от Разлог маркирало руини, под които има живот. На следващия ден местен ги срещнал по улицата, разпознал кучето и казал: “Кьопег юр файв лайв.”
Когато колеги се обадили на Тушев няколко часа след земетресението на 6 февруари, че трябва да се сформира група за Турция, той и за миг не се поколебал.
Предния ден съпругата му заминала на екскурзия в чужбина, а той бил в отпуск, за да гледа трите деца.
“Много набързо успях да ги разпределя при баби и дядовци, събрах багажа и тръгнах
Нямаше никакво колебание. Не можеш да кажеш: “Нямам възможност.” На човек се помага, когато той има нужда, а не, когато ти можеш”, категоричен е Иван.
От 2004 г. е и водач на куче. Първото - немската овчарка Гаро, се прочу с успешното намиране на убитата 17-годишна Мирослава от Перник. Тя изчезна безследно на 7 ноември 2011 г.
Два месеца по-късно полицаи викат Тушев с Гаро, за да обхождат гориста местност край Перник. Тогава кучето посочва безпогрешно мястото, където е заровено момичето. Намират я под около 30 см сняг и на още толкова заровена под земята.
Няколко години по-късно Гаро умира, а водачът си взима ново куче - Ектор, което минава всички обучения и има оперативен клас С. В къщата си Тушев отглежда още един любимец - лабрадор, но той е домашно куче, с което децата му играят.
И спасителите, и кучетата са тренирани за издирване на затрупани от паднали сгради, но действителността в Турция е била потресаваща. Казва, че
отново би заминал на толкова тежка спасителна акция, но си пожелава да не му се налага
За обучение на кучета за издирване на хора в разрушени сгради се използва база край Бургас.
Там обаче обстановката няма нищо общо с действителността, с която се сблъскват в Турция. За кучетата пък е много различно, защото изпод руините се носят всякакви миризми, но четириногите се справят успешно, като надушват само живи хора.
Тушев е спасявал десетки пострадали в Рила и казва, че с много от тях и досега поддържа връзка. Преди време са оказали помощ на турист със спукан апендикс.
Много бързо е бил открит в района на Рилските езера и транспортиран до болница. И досега мъжът редовно изпраща на датата, когато е бил спасен животът му, почерпка за отряда в Дупница.
Често им прави и дарения за закупуване на екипировка и оборудване.
Голямата страст на Тушев, без която не може да живее, е планината и за щастие, тя се споделя и от съпругата му, с която обикалят високите върхове у нас и в чужбина.
Правили са преходи в Алпите, Кавказ и др. Вече и децата им, на 15, 9 и 2 г., правят първите си походи. Най-малкият им син едва на 35 дни е бил качен на Скакавица.
Преди година пък всички заедно изкачили Мусала. Двете по-големи деца вървели с раници на гърба, а бебето - върху раницата на гърба на баща си.
Доброволецът съжалява, че не е успял да се включи в двете много тежки акции в Рила в последните дни на 2022 г., за да помогне на колегите си, защото тогава е бил на работа в затвора в Бобов дол.
В Турция заминал, защото случайно си е бил планирал платен отпуск за февруари. Първата седмица е бил на зимния курс за кучета и след прибирането си тръгнал за земетресението.
“Крайно време е да се приеме закон за доброволчеството. Когато съм на смяна, няма как да отсъствам от работа, защото трябва колега да ме замести и да се попълни графикът. В Италия например има такъв закон, според който
фирмата, в която работи доброволец, получава данъчни облекчения от държавата
Там за всеки работодател е чест и престиж да има служител доброволец”, казва Тушев.
Екипировката, която ПСС осигурява, си купува сам, като заплаща 30% от цената. Това все пак е много добра отстъпка за екипи, раници, обувки и др. принадлежности, които хич не са евтини.
Други доброволци обаче, които не са към ПСС, се налага всичко да си осигуряват сами - с лични средства или помощ от спонсори.