Илияна Йотова: Защо партиите се страхуват да кажат преди изборите с кого може да управляват
Не е толкова трудно следизборните консултации да се проведат преди вота - ясно, конкретно, прозрачно. Последното Народно събрание показа, че може да има съгласие, имаше гласувания с впечатляващи мнозинства, казва вицепрезидентът
Още акценти от интервюто:
- Може би този път ръководствата и на БСП, и на ГЕРБ ще получат достатъчно широка рамка за бъдещи коалиции и съвместно управление
- Президентът показа, че може да прави правителства - не е лесно да събереш хора с различни убеждения и възгледи и да направиш от тях екип, който да реализира добри решения за страната
- Правителството “Петков” остави тежко наследство, но служебният кабинет изключи бутона “пауза”
- Вместо да воюват с кабинета “Донев”, партиите да спорят помежду си, за да убедят хората да гласуват за тях
- “Специалната операция” с оставката на кмета на Пловдив е знак на ГЕРБ към “Демократична България”, които първи я поискаха, но няма как това да бъде детокс за натрупаното напрежение помежду им
- Искам не левица, която трябва да влезе в управлението, за да оцелее, а левица, която влиза в управлението, за да върви България напред
- Г-жо Йотова, на прага сме на поредните избори - пети за 2 г., и дни след заклеването на петия служебен кабинет на Румен Радев като президент. Има ли изход от политическата криза?
- България е сред трите държави, заедно с Италия и Испания, цитирани в европейски и международен план като пример за политическа нестабилност. Това предизвиква скептичното отношение на европейските ни партньори в много области - икономика, инвестиции, сигурност.
22 месеца страната ни е в политическа криза. След избори не могат да се сформират мнозинства, които да излъчат редовно правителство. Необяснимо е защо всяка политическа сила се страхува да каже преди изборите с кого иска и може да управлява. Това означава, че партийните ръководства или нямат достатъчно контакт със структурите си и не знаят какво искат, което изключвам, или се страхуват, че решенията, които ще бъдат взети, не могат да бъдат отстоявани пред избирателите.
Не е трудно следизборните консултации да се проведат преди вота - ясно, конкретно, прозрачно. Последното Народно събрание показа, че може да има съгласие, имаше гласувания с впечатляващи мнозинства. Зная, че е трудно, но би улеснило избора на хората.
- Как си представяте една предизборна управленска коалиция с това ожесточение между партиите и особено с битката за електорат? И какви са вариантите - ГЕРБ с ПП, ДБ и ДПС, или пък ГЕРБ с БСП и ДПС?
- Необходимо е сериозно лидерско присъствие в самите партии, с авторитет и доверие. От лидера се очаква смелост да взема и непопулярни решения и да убеди избирателите си защо го прави.
Нужна е добра коалиционна и преговорна култура. Червените линии трябва да бъдат изоставени, а да се търсят зелените светлини.
Необходими са промени и в самите партии, но това трябва да се реши от ръководствата, структурите и техните членове. Прекалено много са “съветниците”, които нашепват в публичното пространство какво трябва да направи дадена партия, за да има кабинет след изборите. Това ги обезличава и обезсмисля и като политики, и като ръководства.
За мен предизборните управленски коалиции са по-работещ вариант, отколкото следизборните договорки, които видяхме каква мъка са и как не водят до нищо.
- Ако трябва да разчетем формулата през имена на партии все пак?
- Има два модела, ако стъпим на формациите, които бяха досега в парламента. Единият е дясноцентристки блок - ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ. Другият вариант е ГЕРБ, БСП и ДПС, което се доближава до германския модел.
- Отдавна се говори за германския модел, но видяхме, че той е нереализуем у нас.
- Не смятам, че този модел е добър. Немската социалдемокрация загуби позиции, а широката коалиция направи силни гласовете на крайно радикалните и десни партии в Германия.
- След онзи лидерски разговор, организиран от Корнелия Нинова, Борисов даде знак, че ГЕРБ може да преосмисли забраната за коалиране. Но миналата седмица каза, че партията не иска. Подобни гласове се чуха и от БСП.
- Това не бе лидерска среща, защото не дойдоха всички лидери на парламентарни формации. Всяка от тези партии дойде, за да каже своето предизборно послание. ГЕРБ, за да покажат, че са излезли от изолацията след протестите от 2020 г. и Борисов е желан партньор. Други, за да покажат, че могат да говорят с всички в парламента и да направят общо управление. Предварително беше ясно, че правителство от тази среща не може да има, така че не преувеличавам посланията от нея. Те се променят много бързо, както виждате.
Може би този път ръководствата и на БСП, и на ГЕРБ ще получат достатъчно широка рамка за бъдещи коалиции и съвместно управление.
- А вариант ГЕРБ с “Промяната” и ДБ - доколко е възможен с напрежението между тях?
- ГЕРБ се стреми към такава коалиция. Имаше сигнали през цялото време в последния парламент. “Специалната операция” с оставката на кмета на Пловдив е знак към “Демократична България”, които първи я поискаха. Но няма как това да бъде детокс за натрупаното напрежение помежду им. Ще има и натиск безспорно за оттеглянето на Борисов от страна на десните.
Нека да не пренебрегваме и останалите партии. По-добре е открито да участват в управлението и ДПС, и “Възраждане”, и всички, които ще влязат, за да носят отговорността за него честно и прозрачно.
- Оптимист ли сте, че следващият парламент ще успее да излъчи кабинет? Или ще се гони целта наесен избори 2 в 1?
- Оптимист съм, че ще има кабинет. От нас, българските избиратели, посланието ще е ясно - ако няма правителство, не разчитайте повече на гласовете ни. Ще е лошо, ако хората въобще се откажат да гласуват на следващите избори. Нека не забравяме, че в края на годината предстоят най-важните избори - местните. Много трудно ще бъде обяснено защо пак няма правителство. Как една партия защитава лицето и авторитета си, ако не е допринесла за редовен кабинет? Как тогава тя може да застане авторитетно зад кандидатурата на кмет или общински съвет?
- Цялата тази криза на партиите, на парламентаризма, все по-упорито налага тезата за президентска република. Вие казахте, че е необходим дебат по темата, но времето му не е сега, в кампания. А кога?
- Говори се за президентска република, защото хората харесват президента Радев. И искат той да управлява страната. Това е положителната новина. Оттам нататък започват въпросителните. Референдумът дава възможност на хората за дискусия - какво означава президентската република. Едно е президентска република в Русия, друго е в Турция, съвсем трето е във Франция. Така че нека да видим ние за какво сме, да видим къде са предпазните механизми пред абсолютната власт.
У нас тази тема е въпрос повече на емоция, отколкото на познания. А дискусията за нея ще се смеси с предизборните страсти “за” или “против” определена партия, определен лидер. Инициаторите на референдума пък смятат, че точно вълната на кампанията трябва да се хване.
- Визирате Слави и референдума ли?
- Коментира се, че ИТН предлагали референдума, за да черпят дивиденти за своето представяне. Но това означава само едно - авторитетът на президента е толкова голям, че през него виждат шанс за голяма обществена подкрепа.
Моята позиция винаги е била: не сме изчерпали парламентарната формула, това е пътят за развитие на България. В момента имаме политическа криза - нито е прецедент, нито сме единствени в света. Партиите трябва да се съвземат, да заздравят парламентаризма. Но най-лесно е да се упреква президентът.
- Вече почти втора година обаче президентът има цялата власт със служебните правителства.
- Невъзможността на партиите да намерят изход от ситуацията и да се състави кабинет доведе до тези чести служебни кабинети. Президентът Радев показа, че може да прави правителства. Не е лесно да събереш хора с различни убеждения и възгледи и да направиш от тях екип, който да реализира добри решения за страната. Никой от министрите няма своя заградена територия, в която никой да не му се бърка. Всички носят и лична и обща отговорност за действията си. Това е моделът “Радев”.
Атаките срещу президента карат мнозина да говорят откровени лъжи. Как президентът има цялата власт, когато служебният кабинет няма управленска програма, не може да направи дълбоки реформи без парламент и мнозинство, което да го подкрепя? Той води спасителни операции, и то успешно. Най-големият риск по време на криза е държава в безвремие - да проведе честните и свободни избори, а в тези месеци да остави държавата и нас, гражданите ѝ, да се оправя кой както може.
Това президентът не го допусна с нито един служебен кабинет. Точно обратното. Правителството “Петков” остави тежко наследство, но сега бутонът “пауза” беше изключен. Стабилизира се икономическата система, социалната, енергийната, системата на сигурността, придвижи се процесът за присъединяване към еврозоната.
Какво искат всъщност партиите от служебния кабинет? Казват, че трябва само да осигури изборите, но го натоварват с бюджет, реформа на армията, предоговаряне на плана за възстановяване.
- Но оставаме с впечатлението, че проблемът не е само от партиите към служебния кабинет, а има и война от страна на президента към партиите. Защо?
- Защо партиите воюват със служебния кабинет, а не спорят помежду си, за да убедят хората да гласуват за тях? Защото се страхуват, че ще си кажат неща, а утре трябва да правят правителство? Или защото има остър дефицит на идеи, с които да се конкурират, за да дадат избор на хората? Или затънали в собствени грижи и неволи, не могат да намерят пътя към избирателите? Най-удобно е да се нахвърляш върху служебните министри - те нямат партия зад тях, а са дразнещо успешни. Реакцията нямаше да бъде толкова силна, ако бяха чиновниците, чакащи да напуснат кабинетите си. В служебния кабинет те виждат своя опонент, дори конкурент.
- Но това се подклажда и от Радев като поведение и война срещу партиите. При клетвата на новото правителство министрите бяха предупредени, че ще правят предизборна кампания на техен гръб. Критикува партиите, защо?
- Нека да не говорим с такива силни думи като война. Споровете винаги са остри, когато кризата се възпроизвежда вече почти 2 г. Няма нито един факт, с който президентът или нашата институция да са нарушили конституцията. Следвали сме буквата на законите много стриктно. Но партиите се изплашиха от авторитета на служебните правителства. А можеха да имат по-конструктивно поведение - да работят заедно с тях и да се борят на партийния терен за доверието на хората.
Срещу президента Радев се измислят и провеждат цели кампании - от отношението към войната в Украйна до “еднолична власт”. Нека да припомня - няколко часа след нахлуването на Русия в Украйна президентът беше първият европейски политик, който събра КСНС и той излезе с категорична позиция против инвазията, срещу потъпкването на международното право, незаконността на действията на Русия и в защита на нашите сънародници в Украйна.
По отношение на оръжията винаги съм склонна да вярвам повече на един генерал, отколкото на един политик. И когато нямаш смелостта да спориш с аргументи и липсват познания, най-лесно е да обвиняваш и създаваш лъжливи внушения за кремълско влияние.
Що се отнася за оръжията - в днешни дни Марсел Пруст би написал не “По следите на изгубеното време”, а “По следите на измамното време”. Оказва се няколко месеца по-късно, че пред българската общественост фактите се представят по един начин, а реалната политика е била съвършено друга.
- За кабинета “Петков” ли говорите?
- Да, за кабинета “Петков”. Не зная по какъв начин са вземани тези решения, доколко и как са уведомявани коалиционните партньори, но по отношение на оръжията всички ние - българските граждани, бяхме заблудени. Какво се оказва? Намерена е работеща схема, по която се изнасят оръжия за Украйна през посредници, за да се запази правителството. Две паралелни политики - едната зад пред хората, другата тайна. С втората бившите управляващи се похвалиха в целия свят през чужди медии. Не зная дали са спечелили, но публикациите в чуждите медии отново избухнаха с негативни коментари и оценки за България. И това е български министър-председател! Излъган е и българският парламент - впрочем ето така се руши парламентаризмът и парламентарната република, а не с обвинения за това, че искаме президентска република.
- Като гледате отстрани БСП, как приемате това, което се случва в партията преди конгреса - все по-раздирана от скандали, отново на дневен ред е въпросът за лидерството на Корнелия Нинова?
- Няма да давам прогнози нито за конгреса, нито за ръководството на БСП. Ще ви отговоря като човек, който е свързал живота си и цялата си биография със социалистическата партия и идея. Левицата трябва да върне позициите си в политическия живот на страната. Искам не левица, която трябва да влезе в управлението, за да оцелее, а левица, която влиза в управлението, за да върви България напред. Проучване на “Тренд” за вашето издание показа, че за 79% от българите най-тежката криза е социалната. В последните 30 години - дали в опозиция, или в управление, БСП предопределяше в голяма степен политиките на страната. Беше основен фактор, а сега, за съжаление, това не е така.
- И на изборите основната борба пак ще е между две формации вдясно.
- Да, и в кампанията, и на следващите избори ще имаме 2 полюса - ГЕРБ и “Промяната” и ДБ, като битката ще е кой е по-десен и кой по-голям евроатлантик. А левицата я няма. Не може да ми се примири душата с това, че БСП ще бъде търсена като партия, която да допълва нечии други политически формули за управление, които и да са те. За мен лявото винаги е било преди всичко енергия и амбиция. Като ляв човек никога не ми е харесвало да вървя по нечий отъпкан път и някой да ми предлага някаква милостиня, а предпочитам да се боря за аргументите си и за това, което мисля, че трябва да стане в страната. Ето тази енергия и амбиция сега ми липсват.
- Има ли бъдеще лявото обединение?
- Още не зная дали то ще се превърне в политически субект. Но не съм съгласна да се отричат усилията им за консолидация. Не съм съгласна с пренебрежителното “стари муцуни”. Нека бъда съвършено ясна - с тези стари муцуни са свързани едни от най-добрите резултати и успехи на левицата в България. Силни хора, политици и авторитетни личности, много добри експерти, каквито, за съжаление, са дефицит в цялото политическо пространство, не само в БСП. Но те трябва да дадат възможност на едно следващо поколение да заеме своето място в активната политика. Не е задължително да се преливат гласове от БСП към тази формация.
- Въпросът е обаче каква формула ще се намери - дали това ляво обединение ще играе с БСП, или ще е като алтернатива на БСП?
- Най-добре би било едно голямо ляво обединение да участва в изборите. Време е за нов Лесидренски процес. Да, субектите ще бъдат различни, но аз говоря за формулата и модела.
- Но с Нинова начело на БСП такъв модел като че ли няма бъдеще? На поканата за среща с тях тя отговори с амнистия.
- Това с амнистията беше гавра. Аз не искам да се бъркам в персоналните решения и да приличам на онези, които казват - ние много искаме да си направим коалиция с ГЕРБ, ама махнете Бойко Борисов. Това е работа на всяка политическа формация - нека тя сама да реши кое е най-доброто за нея. С ясното съзнание, че когато гласуваш, носиш голяма отговорност за бъдещето на тази партия.
За отношенията ни със Северна Македония, за членството в Шенген и как в Анкара “разчитат” срещата между президентите Радев и Ердоган - четете продължението на интервюто с Илияна Йотова утре.