Вместо да ограби или насили испанските си домакини, героят на Иван Бърнев оправя мивката им
Васил е шампион по шах, бридж,
майстор е на таблата, готвач и
свири на кларнет
Иван Бърнев и Карра Елехалде печелят
наградата за мъжка роля във Валядолид
Филмът се радва на голям успех в Испания
8 седмици не слиза от екраните в страната
Големият чешкирежисьор Иржи Менцел
отново можеше да е доволен
от своя любимец за изпълнението
му в испано-българската продукция
- За ролята на сервитьора в “Обслужвах английския крал” през 2016 г. ви избра лично самият Иржи Менцел. А как попаднахте в главната роля на испанско-българския филм “Васил”, г-н Бърнев?
- Преди да ме избере за филма, участвах в три пиеси, които Менцел постави в Сатиричния театър. И много добре вече ме беше опознал. Какво мога, как изпълнявам неговите задачи, колко съм пластичен - нещо, което ще иска от мен в бъдещия филм.
А може би му е трябвало и време, за да се увери колко съм подходящ. Когато отидохме в Чехия, за да ме покаже на останалите хора от екипа и да започне кастингът, той беше непоклатим. Каза им: “Това е човекът и няма да мръдна от това мое решение!” Предлагаха му и други варианти, но той заяви, че няма по-подходящ човек за тази роля от мене.
- А за избора ви в испанския филм?
- В испанския филм рискът за режисьорката Авелина Прат беше по-голям, защото не бях репетирал нищо с нея.
Явих се на кастинг, който
траеше около час
Те бяха двете с продуцентката Мириам Порте, която имаше опит, защото е продуцирала вече доста успешни филми - и касови, и артфилми. Имаше опитно око и с Авелина, която беше дебютантка, трябваше да решат дали аз съм подходящият човек.
- Какво ги е накарало и убедило да изберат точно вас?
- Първоначалната им представа за героя във филма не е била за това, което нося аз като актьор. Но когато филмът се получи такъв, какъвто е сега, аз не мога да си го представя по друг начин. С друг актьор филмът сигурно би изглеждал по-различен - може би добър, по-гледаем.
- Много ли артисти участваха в кастинга за ролята на Васил?
- Мисля, че не много, някаде към десетина български актьори. От екипа искали най-напред да изберат актьора за главната роля и след това около него да се гради филмът.
- Чия всъщност е идеята за този филм?
- Идеята е на режисьорката Авелина Прат. Тя е вдъхновена от нейна лична история, случила се с баща ѝ.
- Какво е направил баща ѝ?
- Приютил е един български емигрант, който спял на пейка в парка. Прибрал го у дома си, без да да произтича нещо от това. И без да се хвали на някого за стореното от него. Дори дъщеря му разбира какво е направил чак след един месец.
Човекът просто искал да направи добро, като помогне на българина, който ходил по различни институции, за да иска поданство и работа. Дъщерята Авелина така и не вижда този българин, историята се развива само пречупена през разказите на баща ѝ.
За нея е необяснимо как си общуват, след като българският емигрант знае много малко испански, а баща ѝ не говори нито български, нито английски. Въпреки всичко това “гостът” живее при испанеца 2-3 месеца. Бащата разказва на дъщеря си, че българинът играе много добре шах, бил шампион в България. Бил е шампион и на бридж, добър е и на табла.
И двамата намират
общ език чрез тези
интернационални игри
- Тук е моментът да ви попитам за нещо важно. Във филма вашият герой Васил е бриджьор, шахматист, табладжия, водопроводчик, техничар, готвач, кларнетист. Не е ли прекалено много? Няма ли у зрителя да се породи някаква ирония към този толкова поливалентен българин?
- Не. От цялата тази работа истината е около 20 процента - че прототипът на героя ми във филма наистина играел добре тези игри, че е много възпитан и ерудиран човек, с интереси към книгите и литературата.
И наистина бил гросмайстор на шах. Оттук нататък режисьорката започва да натоварва героя с качества и с много таланти, за да може всъщност той да отлепи от реалния човек и да се превърне в един такъв много любопитен субект, който идва от някакво непознато за тях място. Испанците наистина нищо не знаят за България.
- И какво се получава накрая?
- Въпреки всичко българинът не само успява да се интегрира, но и на фона на неговата история лъсват проблемите, които испанското общество има. И това във филма режисьорката го прави, за да отвори някакви конфликти, някакви заровени или спящи проблеми, каквито има в самата Испания.
- Имаше няколко епизода, в които Васил играе бридж с добре изглеждащи възрастни вдовици. И две от тях почти се скараха коя да бъде негова партньорка. В тези епизоди сякаш беше загатнато, че между нашето момче и испанките в трета възраст, ще се случи “нещо по-така”. Но нищо не се случи. Умишлено ли беше това внушение?
- Това е много тънък момент, който умишлено решихме да засилим. Има един кадър, в който Васил бърника в шкафовете на своя благодетел. Искахме да накараме зрителите да помислят, че ето сега той иска да обере хазяина си. Или че нашенецът иска да се възползва от възрастните жени.
Умишлено героят така беше зададен, че да бъде забулен в странна непредсказуемост. Но се оказва, че няма нищо такова. Той е благодарен човек. Жените са го поканили да играе бридж, за да изкара някой лев.
И за благодарност той оправя мивката на една от бриджорките, ремонтира повреденото радио на мъжа, при когото е подслонен.
- Къде снимахте филма?
- Във Валенсия. Започнахме точно преди 2 години. Вече бяхме ударили първата клапа и започна най-върлата ковид вълна. Снимките бяха замразени. В един момент започнах да не вярвам, че ще има филм.
След това уж ковидът попремина, разбрахме, че при филмовите продукции може да се снима. Започнахме да се подготвяме за лятото и бам! - дойде следващата вълна.
Отлагахме две години, но в крайна сметка не можехме да чакаме повече и ударихме клапата при много тежката ковид вълна и много засилени мерки.
- Това как се отрази на бюджета на филма. Всъщност с колко евро разполагахте?
- Вземете един наш бюджет, умножете по пет и можем и да получим горе-долу представа колко е. Но най-важното е, че тогава НФЦ (Национален филмов център - бел. ред.) ни повярва - копродуценти от българска страна са Весела Казакова и Мина Милева. Затова сега имаме възможността да казваме, че готовият филм е испано-българска продукция.
- Защо не снимахте Христо Стоичков - можеше да изиграе себе си в един-два епизода и това да увеличи интереса към филма?
- Снимахме във Валенсия, а
Стоичков е много популярен
в Барселона и цяла Каталуния
А и очевидно режисьорката няма интерес към футбола.
- Все пак във филма дъщерята споменава името на футболиста Естойков, както в Испания наричат Стоичков.
- Това беше, когато тя изреждаше с какво е известна България. И слава богу, че Стоичков не е изпуснат в списъка, защото той ни е национално богатство и наша гордост. Но извън това пак ще кажа, че в Испания знаят много малко за България.
- В този смисъл не трябваше ли в екипа да има българин съсценарист, който да помага при определянето на знаковите неща в страната ни?
- Не мисля. Защото този филм си е личен на режисьорката Авелина Прат. Тя от години си е подготвяла сценарий за него. Филмът е за испанците, но и не само. Той изследва човешките взаимоотношения, които не са заключени само в рамките на една държава. Когато филмът стане хубав, той винаги се отплаща за това нещо. Даже не знаем с какво би могъл да помогне един български сценарист...
- Филмът “Васил” вече е прожектиран в Испания. Имате ли информация какви са отзивите и мненията на критиците и публиката за него.
- Филмът тръгна от 4 ноември 2022 г. и се е задържал в испанските кина цели 8 седмици. Като имате предвид, че работата там е адски бърза - 2-3 седмици на екран и айде следващият. Режисьорката Авелина Прат направи филм за нещо, което вълнува и дори боли, а не за да гони касовост.
Този успех на филма определено я изненада и двете с продуцентката са много щастливи. Особено след като с моя партньор във филма Кара Елехалде взехме наградите за мъжка роля на кинофестивала във Валядолид.
Очакваме и още награди
от фестивалите, в които
филмът ще участва
- Защо кръстихте филма Васил. Дума, която за испанците не значи нищо. Защо не потърсихте по-атрактивно заглавие?
- Това е хубав въпрос, на който не мога да отговоря. Но веднъж ме попитаха кое е най-популярното име в България? Васил или Иван. Казах - Георги. “А, Хорхе...”
- Цялото ви семейство - с Маргита и сина Матей, участвахте в сериала на БНТ “Островът на сините птици”. Ще продължавате в тази посока?
- Ако ни поканят - с най-голямо удоволствие. Но вече всеки си има своя път. Когато правиха кастинга за децата в сериала, избраха Матей. Викам си, айдеее, лятото отиде! И понеже така или иначе трябваше някой да бъде с Матей, Пепи (Петър Вълчанов) и Криси (Кристина Грозева, режисьори на сериала) предложиха ние с Маргита да играем майката и бащата.
Когато казахме това на Матей, той недоволно махна с ръка: “Еее, сериозно ли?!” Но беше прекрасен период. Да работиш с Пепи и Криси, е голямо удоволствие.
По време на снимките правят такава хубава среда и атмосфера, та всички да дадат максималното от себе си. Особено децата - в подходящата атмосфера те са готови на всичко.
- Ще се снимате ли пак при семейство Вълчанови?
- Живот и здраве, да! Появих се за кратко в най-новия им филм, който заснеха миналата година. Казва се “Триумф” и е третият филм от отдавна заявената им трилогия. От нея вече излязоха “Урок” и “Слава”.
- Филмът “Бащата”, в която вие играете главната роля, е извън тази трилогия, нали така?
- Да. “Бащата” е лична история на самия Пепи. Той тръгна от нея, отлепи и... стана безумие, нали? Разбира се, че бих участвал в техен филм, но преди всичко зависи от това какъв ще е сценарият и за какво става дума в него. Но на тях определено много им вярвам, имаме изминат общ път.
- Коя от досегашните ви роли смятате за най-добра?
- Може би това е отговор за един друг етап, който човек трябва да премине, а аз още не съм го направил. Когато излезе мой филм, аз не мога да го гледам или трудно го гледам. Не искам неуважително да звучи, но не мога да се понасям.
Първата прожекция и световна премиера на “Васил” беше на Варшавския филмов фестивал. Тогава предупредих Авелина и Мириам - моля ви, не искайте от мене веднага да отговарям на въпроса харесал ли ми е филмът. Не мога да кажа кой е най-добрата ми роля. Оценен съм с разни награди, дори и за филми, за които зрителите не знаят, че съществуват.
- Кажете един такъв филм...
- “Житие” например, за който получах наградата “Златна роза” за главна мъжка роля. В този филм вложих от себе си толкова, колкото и в един филм, който много обичам - “Стъпки по пясъка”. Той няма почти никакви награди, но се оказа много гледан филм. Но си обичам и ролята във филма на Иржи Менцел, в който положих толкова неимоверен труд... Даже имам чувството, че не се е случило с мене.
- Понеже пак споменахте Менцел - кои са най-важните уроци, които научихте от този велик режисьор?
- Често са ми задавали този въпрос и винаги ми е трудно да отговоря. Нямам генерален отговор. Иржи Менцел ни научи на това, това и това... Обаче определено това, което съм, е формирано до голяма степeн и от този голям човек като него. Казвам голям човек, не само голям режисьор. Бяхме много близки приятели. Той ме обичаше и разбира се, аз обичах него. Правил е много жестове за мен, при положение че можеше да не го направи.
- Какви са тези жестове?
- Бях поканен на фестивал за детско-юношеско кино в град далече от Прага. Обажда ми се неговата секретарка и ми казва, че Менцел ще дойде утре, иска да се видим на обяд. Мислех, че той идва и по своя работа. Пътувал е почти цял ден, дойде да се видим, обядвахме, отпочина малко и си тръгна обратно.
Същото направи и когато филмът ни “Облужвах английския крал” имаше премиера в София. По същото време Менцел беше в последни дни преди своя премиера в Белград. Той можеше да ми звънне и да ми каже: “Иван, на добър час, ти ще представиш филма, хората ще ти се радват. Ти трябва да обереш лаврите, сега е твоят момент...”
Но той се вдига от Сърбия пак с кола, пътува, поне е с шофьор, дойде, представихме филма, преспа и на другата сутрин си замина.
- Защо Менцел направи тези жестове към вас?
- Искаше да бъде свидетел на това, че да, аз те измъчих четири месеца, знам през какво премина, но след това, всичко след това, всичко, което ти береш като плодове, радост и удовлетворение... (а пък беше страхотна прожекция тогава)... искам да видя как хората ти се радват, защото ти го заслужаваш.
- А вие как приемате ролята си във филма на Менцел?
- В началото имах леки притеснения и съмнения. Както винаги! Какво ще кажат хората? След прожекцията в Прага хич не бях щастлив.
Усетих, че имаше някакви
не особено добри отзиви
за моето участие
Отиваме на “Берлинале”. Филмът свършва. Залата ще се срути от аплодисменти и викове. Ние излизаме един по един, зрителите ни аплодират. Менцел се приближи, дръпна ме и ми каза: “Видя ли? Чуваш ли какво се случва в залата. Повече никога недей да имаш съмнения в себе си, когато аз съм ти казал, че си добър...”
- Известно е, че Георги Парцалев е имал голямо желание да изиграе Дон Кихот. По-малко известно е, че Калоянчев мечтаел за ролята на Ричард Трети. И двамата се разминават с желанията си. Вие имате ли такава роля мечта?
- Да кажем, че съм още млад за такава роля мечта. Имам роли, които ме изненадват, а аз никога не съм ги мечтал.
Щастлив съм, че се срещнах челно с тях. Така се случи с Дон Кихот. Аз съм го мечтаел, определено, но никога не съм си представял, че някой ще ме вземе за такава роля.
Но любимата ми режисьорка Маргарита Младенова го направи. Поставихме Дон Кихот в Пазарджик. Но пак улучихме периода на пандемията. В града театралната публика не е голяма. Започнахме да го играем и по веднъж в месеца в Театър “София”, те пък започнаха планиран ремонт. Просто не му било писано на това представление, а ние много си го харесвахме...