Н. Пр. Жоел Мейер: Франция също провери, България трябва да е в Шенген
- Аз сам избрах да дойда в страната ви, казва в първо интервю за българска медия посланик Жоел Мейер
- 20 години след въвеждането на еврото французите все още се отнасят положително
- България е образец за страните - членки на ЕС, по отношение на набавяне на газ от разнородни източници
- През 2007-2008 г. редовно идвах в София за политически консултации
- Ваше Превъзходителство, отскоро сте в България, какви са първоначалните ви впечатления? За първи път ли сте тук?
- Пристигнах през октомври. Аз съм щастлив посланик, защото сам избрах да дойда в България. В миналото съм имал възможността да работя за френско-българските отношения. През 2007 г. - когато България стана член на ЕС, и през 2008 г., когато Франция пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. Още по онова време между французи и българи имаше много допирни точки. Тогава идвах редовно в България по повод политически консултации, по-специално във връзка с посещението на тогавашния френски президент Никола Саркози в София през 2007 г. А през юли 2008 г. направихме важна крачка в отношенията си - финализирахме декларация за стратегическо партньорство. Тя все още е актуална: Франция разглежда България като стратегически партньор.
От октомври досега пътувах из страната. Опознах човечността на българите. Възхитих се и на невероятното културно наследство, което е на кръстопътя на всички цивилизации, допринесли за изграждането на днешна Европа. Мои близки български събеседници ми припомняха силни моменти на солидарност между двата ни народа. Когато френският консул Леге през 1877 г. заедно с италианския си колега отказва да напусне София и да изостави нейните жители. И разбира се, през 1989 г., когато президентът Франсоа Митеран приема в резиденцията ни в София представители на българската опозиция, за да ги подкрепи в борбата им с тогавашния тоталитарен режим.
- Политическата нестабилност в България и липсата на редовно правителство ще се отразят ли на работата ви?
- Президентите на страните ни - Румен Радев и Еманюел Макрон, поддържат постоянен и ползотворен политически диалог както на двустранна основа, така и на европейско и международно ниво. Между членовете на двете правителства са установени тесни работни отношения. През последните месеци имаше няколко срещи, които завършиха с конкретни резултати. Благодарение на усилията на енергийния министър Росен Христов в края на декември беше сключено споразумение между директора на АЕЦ “Козлодуй” и френската компания “Фраматом”, която ще доставя част от ядреното гориво на централата. Упоритостта на министъра на културата Велислав Минеков направи възможно и подписването през декември на споразумение, което да подпомогне проекта за създаване на център на изкуствата на остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол.
- Върху какви теми ще се съсредоточите и какви ще са приоритетите в мандата ви?
Приоритет на посолството е България и Франция да се
обединят за по-солидарен, по-силен и суверенен ЕС
Това ще се случи, като дефинираме общите си интереси, за да ги представим на европейско ниво. Само с общи усилия ще преборим настоящите международни предизвикателства, които са от такъв мащаб, че не е възможно да им се противопоставим сами: руската агресия срещу Украйна, необходимата диверсификация на източниците на енергия, връщането към европейски индустриален суверенитет, икономическото възстановяване след COVID, миграцията и правилата за убежище, перспективата за присъединяване на страните от Западните Балкани, справянето с изменението на климата и т.н.
Важно е да постигнем напредък в икономическите и индустриалните ни отношения. По-специално изграждането на солидни партньорства в енергийния сектор, в частност развитието на ядрената енергетика за граждански цели, хранително-вкусовата промишленост и новите технологии. България има абсолютна подкрепа от френска страна в укрепването на отбранителните ѝ способности.
Приоритет е и насърчаването на интелектуалния и културния обмен между гражданите ни. Ще насърчим още по-голяма мобилност на студенти, преподаватели, изследователи, включително и на френски и български журналисти.
България е исторически член на Международната организация на франкофонията - при това активен. Важно е да продължаваме да развиваме ползването на френски език, защото това е езикът на 350 милиона души по света. Владеенето му може да бъде невероятна възможност не просто за културен, но и за икономически обмен. Използвам случая, за да поздравя учителите по френски език в България, езиковите гимназии, Френския институт, центровете на "Алианс франсез" и университетите, които предлагат допълнително предимство на младите хора в тяхната лична и професионална реализация.
- Забави ли пандемията някои аспекти на българо-френското сътрудничество? Какво е необходимо да наваксаме?
- Подобно на всички останали, посолството трябваше да адаптира методите си на работа. Официалните мисии и посещения бяха преустановени, но се разви дистанционната комуникация. Бизнесът беше засегнат, но това се дължи на забавянето на глобалната икономика. Френският институт в България не спря своята преподавателска дейност - курсовете продължиха онлайн. Френско-българската културна дейност се разви с нова сила.
- Как оценявате френските инвестиции в България и имате ли конкретни впечатления от начина, по който компаниите гледат на бизнес климата у нас?
- Франция има силно икономическо присъствие в България. Текущият търговски обмен нараства непрекъснато, като през 2021 г. достигна 2,2 млрд. евро. Тук са установени над 100 френски дъщерни дружества, генериращи оборот от 1,4 млрд. евро. В тези компании работят над 10 000 души. Инвестициите са в различни отрасли - хранително-вкусовата и друг тип промишленост, енергетика, услуги.
Заводът “Шнайдер Електрик” например е най-големият в Европа, а в “Латекоер” - също на българска територия, се произвеждат части за френските самолети “Еърбъс”. Частният ни сектор инвестира и в българското летище. Разширяваме партньорството си в областта на възобновяемата енергия. Съвместно се изграждат няколко веца. Основна цел е използването на ядрената енергетика за граждански цели. Тепърва предстоят значителни инвестиции, тъй като наскоро Столичният общински съвет удължи концесията за управление на ВиК услугите.
Стратегическата геополитическа позиция на България и нейната макроикономическа стабилност привличат френски инвеститори. За да останат обаче, са необходими и други също толкова важни фактори: квалифицирана работна ръка, развитие на инфраструктурата и ясна регулаторна и правна рамка. Българските власти са винаги готови за диалог.
- Франция дълго се противопоставяше на приемането на България в Шенген. Защо Париж промени позицията си и ни подкрепи за присъединяването към зоната за свободно движение?
- Имаше две теми, по които искахме да видим напредък по време на френското председателство на Съвета на ЕС. Едната беше реформа на Кодекса на шенгенските граници, за да защитим свободното движение. Тази реформа е свързана по-специално с борбата срещу миграционните потоци. Втората се отнасяше до Пакта за имиграцията и убежището. Това включва единна позиция относно политиката за връщане в трети страни на лицата, които не отговарят на условията за убежище. В това отношение постигнахме напредък.
Паралелно стоеше въпросът за разширяването на Шенгенското пространство и присъединяването на България към него. В европейската мисия за оценка, която посети страната през октомври, участваха френски експерти. Тя заключи, че България отговаря на всички технически условия за присъединяване. Нещата са ясни - Франция подкрепя искането на България, която положи много усилия и засили човешките и материалните си ресурси на терен.
Наясно сме с трудността на задачата поради географското ви положение. Отбелязахме, че България укрепи външния и вътрешния контрол по границите на територията на страната, за да се бори с нелегалната имиграция и каналджиите. В тази връзка съм съпричастен със семействата на българските полицаи, загубили живота си, докато изпълняваха дълга си.
Силите на реда постигнаха голям напредък в борбата с вътрешните рискове от корупция и съучастие с трафиканти. Диалогът с Турция се засили. Доволни сме от двустранното ни сътрудничество в областта на вътрешната сигурност и борбата с организираната престъпност.
България трябва да се възползва от перспективата за реформи извън националния план за възстановяване и устойчивост. Бързото им приемане е в интерес преди всичко на българските граждани. Това би било и много силно политическо послание, способно да спечели доверието на всички европейски партньори - дори на малцинството, което все още е против.
- Франция е страна, която прие единната валута преди 24 г. За нас тази стъпка тепърва предстои. Скептиците вярват, че тя ще предизвика още по-голяма финансова криза. Какво бихте казали в отговор на тези страхове?
- Повече от 20 г. след въвеждането на еврото французите все още се отнасят положително към тази реформа. Според проучване
66% от населението смята, че еврото е добро за Франция
Дори политическите партии, които бяха най-евроскептични през 2002 г., промениха мнението си и днес не говорят за напускане на еврозоната. Важно е да се разяснят предимствата от присъединяването към еврозоната. Българските власти започват да го правят.
Благодарение на единната валута търговията в еврозоната е сигурна. Фирмите в държавите членки могат да сключват договори помежду си, без да се страхуват от колебания на обменния курс и допълнителни разходи. Официалната статистика сочи, че през 2021 г. близо 50% от българския износ са били предназначени за държавите - членки на еврозоната, като последните са били източник на почти 40% от българския внос. Трансакционните разходи намаляват, което насърчава икономическото развитие. Освен това кредитният рейтинг на страната се повишава и тя може да сключва заеми при по-ниски лихви.
По отношение на инфлацията преминаването към единната валута във Франция предизвика към онзи момент много леко покачване на цените на ежедневните продукти. Проучване на нашия статистически институт INSEE обаче показа, че преминаването към еврото не е довело в дългосрочен план до увеличаване на инфлацията. Тя дори намаля в сравнение с годините преди въвеждането му.
Спазването на критериите за икономическа конвергенция е много важно. Сегашната макроикономическа стабилност на България е важно предимство с очаквания дефицит от 2,9% от БВП за 2022 г. и много ниския публичен дълг от 22,4% от БВП за ноември 2022 г.
- Президентът Макрон е сред най-активните европейски политици в усилията за прекратяване на войната в Украйна. Какъв изход от този конфликт очаква Франция?
- Не сме безразлични към страданията на украинския народ. Не може една държава да напада друга, когато самата тя не е била заплашена. А Русия не беше заплашена! Франция е напълно ангажирана на страната на Украйна. Хуманитарната и военната помощ, която предоставихме, надхвърли 2 млрд. евро. Тази подкрепа не е срещу руския народ, а срещу режима на Владимир Путин, който въвлече страната си в самоубийствена авантюра.
Русия е политически изолирана. Това се вижда от повечето гласувания в ООН. Подкрепена е единствено от авторитарни държави като Беларус, Иран и Северна Корея.
Франция ще продължи да предоставя помощ на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, за да може страната да възстанови териториалната си цялост и суверенитет. Украинците са тези, които трябва да определят условията за мир.
- Ще успее ли ЕС напълно да се освободи от доставките на руски газ и петрол и на каква цена?
- Това е целта и постепенно я постигаме с плана на ЕК REPowerEU. Неговата идея е прекратяване възможно най-скоро на зависимостта от руски изкопаеми горива. Планът има 3 основополагащи стълба: диверсификация на доставките на газ, масово ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и постигане на значителни икономии на енергия.
Всички държави членки сме ангажирани с активна политика на диверсификация. Това е част от националната енергийна стратегия на България. Що се отнася до доставките на газ, страната ви е образец. Знам, че властите работят и за диверсификация на източниците на петрол. Отбелязвам и амбицията за развитие на ядрения парк с нови реактори, което ще намали зависимостта на страната от газ.
- Смятате ли, че при сегашните геополитически обстоятелства ЕС трябва да отложи затварянето на въглищните централи в страни като България, в които националната сигурност зависи от тях?
- Ситуациите във всяка страна са различни. Затова и ЕК ще ги разглежда “случай по случай”.
Мога да говоря само за Франция, където е възможен гъвкав подход. У нас една от въглищните централи възстанови производството си заради войната и в отговор на екстремните пикове в потреблението на ток. Целите ни обаче остават ясни - нужен е възможно най-бърз отказ от въглищата. Затова и въпросната централа ще преустанови работата си отново през следващите месеци.
Мисля, че между декарбонизираните енергийни източници изборът да развиваме ядрената енергетика е ключов.
- Вие сте завършили гръцка литература. Как попаднахте в дипломацията? По време на вашата мисия в България ще се опитате ли да научите и български?
- Започвам да уча най-смирено. Ще бъда упорит! Исках да бъда полезен на обществения интерес, като служа на държавата, но професията на дипломата е привлекателна и със своето разнообразие. Така че издържах изпита за постъпване в Министерството на външните работи с т. нар. източни езици, от гледна точка на Париж, разбира се, и бях на работа в държави, чиито езици говорех. Успях да опозная правото и европейските въпроси. След това открих Западна Африка, където също беше важно да познаваш механизмите на външната дейност на ЕС.
- Последната ви длъжност преди пристигането ви в България е посланик в Мали. Това ли е най-голямото ви професионално предизвикателство досега? Имам предвид факта, че хунтата ви обяви за персона нон грата?
- Това със сигурност не беше от най-лесните позиции, но ще разгранича малийското общество, което иска да продължи отношенията си с Франция, и военната хунта, която мисли само как да остане на власт. Всъщност бях отзован от моето правителство, веднага щом стана ясно, че малийските "власти" нямат намерение да спазят обещанията, дадени пред техния народ и пред регионалната общност на Западна Африка, а именно да организират избори и да предадат властта на цивилните. Освен това въпросните малийски пучисти решиха да извикат на помощ руски наемници... "Вагнер", с вече известните си насилствени методи на действие.
ЕС и международната общност могат да се гордеят с действията си в Мали и в Сахел. Терористичните действия намаляха значително, благодарение на тях. България също допринесе за това с участието си в европейската мисия за обучение на малийската армия, държа да го подчертая.