Бюджетният апокалипсис се отлага и трябва да се вдигат заплатите
Има огромно разминаване при доходите в отделните сектори на бюджетна издръжка - това е наследство от актуализацията през лятото на 2022 г.
Календарната 2022 г. започна без приет бюджет поради политическата нестабилност. Редовно правителство беше съставено чак през декември 2021 г., което не позволи да се изготви и гласува закон за бюджет 2022 и да се приеме адекватна тригодишна прогноза. Все пак последният бе приет в края на февруари 2022 г., макар и със значително закъснение.
Липсата на адекватна политика по доходите, която да бъде резултат от ценовите изменения през изминалата година, наложи едва три месеца по-късно да се направи актуализация (юли 2022 г.). В нея имаше заделени средства за ръст на доходите, които донякъде да компенсират инфлацията към онзи момент, но не навсякъде. Получи се огромно разминаване в отделните сектори на бюджетна издръжка и се стигна до парадоксални случаи
служители да се местят от една агенция в друга
на една и съща позиция само заради разликата в ръста на доходите. Например в културните институти бяха вдигнати стандартите с около 30%, но работещите в читалищата и регионалните библиотеки останаха без лев увеличение на възнагражденията. Подобни примери има много, тъй като редица сектори останаха недофинансирани. Основният аргумент беше, че пари в държавата няма, дефицитът е твърде голям и като цяло бюджетът няма да издържи.
Всъщност в началото на всяка година разни експерти предвиждат финансов апокалипсис, а след това никой не се връща назад да види дали наистина е било така.
Но дали се сбъдна апокалипсисът, който всички предвиждаха през 2022 г.? На първо място, приходите са с близо 3,7 млрд. лв. повече спрямо първоначално заложените в бюджет 2022 и с 1,3 млрд. лв. повече спрямо актуализирания вариант от юли.
Това означава две неща. Или планираните първоначално приходи са били значително подценени с цел преизпълнение, или че НАП са си свършили добре работата през годината и са подобрили данъчната събираемост. Ако е първото, това означава, че държавата умишлено занижава стойностите, за да може след това да отчете преизпълнение и да си гарантира фискален комфорт, вместо да решава проблемите “на деня”. Ако е второто, значи служителите в НАП заслужават ръст на заплатите, тъй като са си свършили отлично работата през годината. А те не получиха такъв ръст, който да им гарантира поне покриване на кумулативната инфлация.
На второ място, разходите са с 250 млн. лв. по-малко спрямо първоначалния вариант на бюджет 2022 и с близо 3 млрд. лв. по-малко спрямо планираните такива в актуализацията през юли 2022 г.
Това означава, че държавата не е похарчила всичко, което е казала, че ще похарчи
и което е гласувано. Ако на вас ви обещаят 24 000 лв. годишна заплата, а накрая получите 18 000 лв., как ще реагирате? Но когато става дума за държавния бюджет, е удобно да мълчим и да казваме, че държавата ще фалира.
На трето място, това са числата в абсолютни стойности, в проценти са още по-странни, тъй като вместо гласувания дефицит от 4,1% на касова основа страната приключи 2022 г. с дефицит на касова основа в размер на 1,2% и едва 2,9% на начислена. Кратката историческа справка показва, че това е най-строгата фискална консолидация, която държавата ни е правила от над 15 г. Този резултат се дължи в най-голяма степен на излишъка по сметките за средствата от ЕС, които са в размер на 3,7 млрд. лв., както и нереализираните капиталови разходи.
Всичко това води до значително изменение на съотношенията на приходите и разходите спрямо БВП. Така например при планирани 40% преразпределяне на приходите и 44% на разходите спрямо прогнозирания БВП към края на 2022 г. се намираме в ситуацията, в която приходите са едва 37,6% от БВП, а разходите - 38,9%.
Това говори за намаляваща роля на държавата в икономиката точно в момент, когато е нужна по-експанзивна фискална политика. За сравнение - средната преразпределителна роля на останалите страни членки на ЕС, като дял от БВП през националните си бюджети обикновено е над 50%. За съжаление, България направи крачка в обратната посока в момент, когато домакинствата и бизнесът имаха най-голяма нужда от подкрепа.
Ако отидем на секторно равнище, ситуацията ще бъде сходна. Така например, ако сме харчили 5% от БВП за образование само допреди 1 г., в момента отделяме около 4,3 - 4,4%, тъй като очакванията за БВП бяха ревизирани 3 пъти в резултат на високата инфлация.
Но заплатите на учителите не бяха ревизирани
три пъти, нали? Идентични са примерите и с останалите сектори.
На страната е нужна в момента догонваща политика по доходите не спрямо останалите страни, а спрямо номиналното ниво, което бяхме достигнали преди година и половина. Просто да се върнем там, където бяхме. И тук не става дума за повече или по-малко държава. Става дума за достатъчно държава, която да осигури справедливо преразпределяне на “плодовете” на икономическия прогрес, пък бил той с висока или ниска инфлация.