Мръсната тайна на референдума за “президентска република”
Истинската му цел е да отклони вниманието от друга опасност
На всеки средно интелигентен човек, който е чел конституцията, е ясно, че референдумът за т. нар. “президентска република” не е сериозно начинание. Защо тогава Слави и компания са го взели на сериозно? Възможните обяснения са две.
Първото е, че искат да вдигнат рейтинга на ИТН преди изборите. Но те едва ли са толкова наивни - партията ИТН вече е неспасяема. А и президентът едва ли е щастлив, че му я закачат на мундира.
Много по-логично е второто обяснение - славистите имат за задача да отвлекат вниманието от референдума на “Възраждане” за еврото. Два референдума по едно и също време би трябвало да внесат объркване сред простолюдието и да отнемат някой и друг процент от предсказуемия възход на Костадин Костадинов.
Кому е нужно това? На този, който копнее за еврото. Не на народа, на него явно не му се влиза в еврозоната. Но това влизане ще е много изгодно за банкерското съсловие, чуждестранния капитал и едрите приватизатори, т.е. за някъде между 0,1 и 1 на сто от населението.
Иначе ИТН уж е народна партия, но когато можеше, предлагаше за министри все знакови хора от единия процент,
все отракани експерти,
които, уви, не са по вкуса на широките народни маси. Затова сега и този референдум буди подозрение, че ИТН пак съблазнява простолюдието, за да обслужи част от чорбаджийския елит.
По принцип парламентът и Конституционният съд не би трябвало да допускат референдум по въпрос, който не е в компетенцията на обикновеното Народно събрание. За да заобиколи тази пречка, бандата на Слави залепва 2 въпроса в един – искате ли Народното събрание да свика Велико народно събрание, което от своя страна да въведе президентска република? Първото е безпредметно, второто е недопустимо, но заедно като че ли се оправдават взаимно.
По същия начин може да се пробута и референдум за всяка друга възможна промяна на конституцията. Например: “Одобрявате ли парламентът да свика Велико народно събрание, което да възстанови чл. 1 от предишната конституция?” Без да съм компетентен, предполагам, че Конституционният съд няма да допусне такова късо съединение.
Заради темата за мажоритарния вот
често ми казват – ама ти нали беше от отбора на Слави?
Истината е, че аз безкрайно уважавам Слави за референдума, който даде възможност на народа да каже категорично каква избирателна система иска. Това е велико дело. И в същото време уважението ми е силно накърнено от факта, че неговата партия заряза мажоритарния вот веднага щом попадна в парламента, дори се превърна в негов противник. Останалите теми, които Слави от време на време предлага за референдум, според мен са крайно неуместни и много пъти съм го писал. Така че не ме окачвайте на този ревер.
А сега за т. нар. “президентска република”. Тя гали ухото на всеки непрокопсаник, който мечтае за здрава ръка върху своя задник. За интелигентните хора е ясно, че такова животно като “президентска република” няма. Единствената държава, която би могла да мине за нещо такова, е САЩ, тъй като там президентът притежава изпълнителната власт. Но тя затова се нарича “изпълнителна” – защото президентът изпълнява указанията на парламента. Никой американец не нарича своята република “президентска”.
Американската държава е равнобедрен триъгълник
на трите равнопоставени власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.
От интервюто на Тошко Йорданов по телевизията стигам до извода, че той има предвид нещо като френската Пета република. Правилното название на тази форма на управление е “полупрезидентски режим”, тъй като президентът има част от пълномощията на изпълнителната власт. Подобно разделение имаме в момента и в Русия, както и в Турция. Бих препоръчал на г-н Йорданов много внимателно да прочете книгата на Морис Дюверже “Полупрезидентският режим”, има я на български. Тя е еталонът по темата. Дюверже свързва успеха на този режим във Франция с мажоритарната избирателната система. Това е така, защото успешната демокрация предполага равнопоставеност на трите власти. Ако парламентът се избира с партийни листи, той е слугинаж на олигархията и не може да възпира една силна президентска власт.
Затова съчетанието на силен президент с партийнолистов парламент води не само до кризи, но и до диктатури. Чудесен пример е крахът на Ваймарската република и възходът на Хитлер, но също и днешна Русия, както и Турция при президентството на Ердоган. Или съдбата на всички африкански и латиноамерикански “президентски републики”. Провалът на демокрацията в тази схема е гарантиран, както и много други застрахователни събития.
По телевизията
Тошко Йорданов даде за пример реформата на Дьо Гол
през 1958 г. Но Дьо Гол въвежда полупрезидентския режим и мажоритарния вот едновременно. Заради това съчетание Петата република може да се отчете за успех. Ако Франция върне партийнолистовия вот, много скоро ще има и Шеста република.
Аз лично винаги съм бил привърженик на по-силната президентска власт и дори подобна на американската, но само ако депутатите се избират мажоритарно. Само тогава те имат топки да контролират президента и да отстояват интересите на избирателя. Трагедията на българския парламент през последните 2 г. е най-яркото доказателство, че де факто народът няма свои представители.
Вече 32 г. пиша статии в полза на единствено демократичния вот. Струва ми се, че с това съм повлиял на Слави и неговите сценаристи да включат тази тема в своите политически авантюри. Често откривам в мислите на сценаристите фрази и аргументи, взети буквално от моите статии. Това ме ласкае, но усещането ми е, че тези мои девствени изрази са брутално изнасилени, скандално употребени и цинично захвърлени в боклука.
И накрая –
какъв е смисълът изобщо да се играе на референдуми,
когато слугите на олигархията така или иначе ще ги хвърлят в кошчето? Видяхме какво стана през 2016 г. – 3 500 000 българи отидоха да гласуват, с 1 милион повече, отколкото на последните парламентарни избори. От тях 2 500 000 бяха “за” мажоритарния вот, 500 000 “против”, 87 000 недействителни бюлетини и цели 330 000 “без еднозначен отговор”!? Какво значи “без еднозначен отговор”, когато въпросът е еднозначен – да или не? Значи, че партийните шарлатани са слагали по една чавка върху кутийката с “не”. Реалният резултат е: 80 на сто от българите искат мажоритарен вот. Точно толкова показваха и екзитполовете.
Затова според мен и Слави, и Костадин Костадинов трябва първо да направят референдум за референдума като такъв. Много по-ниски прагове и за подписките, и за активността, много по-широка тематика. И чак като освободят пряката демокрация от затвора, тогава да се отдадат на своите частни референдуми.
Докато го правим по нашенски, ще живеем по нашенски. Ако искаме да сме като Швейцария, трябва да правим като Швейцария.