Защо Германия отказва да даде танкове на Украйна
Вероятно най-горещата международна новина за Украйна от последната седмица е отказът на Германия - засега - да предостави свои танкове или разреши на други държави да ги предоставят на Украйна. Засега - защото вече в няколко ситуации канцлерът отказва да направи нещо, но под напор - отвътре и отвън - го прави.
Защо Германия отказва своите танкове?
За да имаме донякъде по-ясна картина, трябва да познаваме не само историческия, а също политическия, геополитическия, икономическия и личностния аспект на такова решение в епохата на Zeitenwende - тектонични промени - както ги нарича самият канцлер Шолц.
Ето няколко от най-важните причини:
1. История
Германия едва от миналата година се върна на военната сцена като фактор - тя промени Конституцията си, за да дава оръжия на Украйна и започна масирано превъоръжаване на армията си.
От една страна е нормално да се приеме, че понеже Германия носи тежка историческа вина за агресията си срещу СССР и десетките милиони жертви, тя не би искала да предоставя тежки оръжия като танкове, които биха били решителни в украинска офанзива и така да стане номер 1 фактор в победа на Украйна над Русия. Същевременно, еднакво вярно е и че историята става много удобен параван за германския канцлер да не предприеме такова решение.
2. Политика
Исторически, (западно)германските леви винаги са изпитвали симпатия към СССР и Русия и неприязън до съпротива срещу САЩ и ролята на НАТО. Самият канцлер в миналото си е участвал в такива антизападни митинги. Нормално е неговата солидарност в рамките на НАТО сега да има ясни граници и помощта да не стига чак дотам да става номер 1 фактор във войната. Затова и последното оправдание на Шолц е, че Германия ще прати танкове, само и ако САЩ го направи - въпреки ясните обяснения на САЩ за непригодността на техните танкове - като цена, логистика и релевантност - за войната в Украйна.
3. Геополитика
Германия винаги се е възприемала като самостоятелна велика сила и никога не се е чувствала удобно в ролята на втора цигулка в съюзи като НАТО, където САЩ и Великобритания доминират. Исторически, тя е търсела разширение на своето влияние на Изток.
Затова е много предпазлива да не би чрез своята помощ да размести важни баланси, които да застрашат нейното влияние не само на Изток, а и в самия ЕС. От една страна, тя вече подкрепи инициатива в началото на войната да осигури свои танкове на държави като Полша, които пък да дадат своите танкове от съветската ера на Украйна. Иронично, сега именно Полша предлага най-рязката критика на нерешителността на Германия, като заплашва, че ще даде своите германски танкове без изискваното съгласие на Германия.
Твърде е възможно германският елит да си дава сметка за последиците от намеренията за военен ?съюз между Полша и победна Украйна и влиянието на този съюз с население по-голямо от нейното в Европа. И как това би се отразило на бъдещите й отношения с Източна Европа, вече разделена от Русия географски от този антируски съюз.
4. Икономика
При всички положения - въпреки скъсването на зависимостта от руския газ - Германия си представя сценарий след войната, в която тя пак ще разчита на евтините руски ресурси за своята икономика. И затова не желае да къса своите политически с ефект върху икономическите отношения с Русия.
Германия, заедно с Франция са в лагера на Запад, който най-бързо би приветствал всеки мир, независимо на каква цена, дори да е за сметка на Украйна. Русия също е и голям пазар за германски стоки и инвестиции и най-краткия въздушен път до един от двата най-големи нейни пазари - Китай.
Самата перспектива да изгуби и Китай, който да бъде въвлечен в блоково противопоставяне ужасява Германия. Канцлерът написа подробна статия за Foreign Affairs по този повод след негово посещение в Китай - в опит да се противопостави на доминиращите вече нагласи за втора световна студена война, този път между САЩ и Китай.
5. Личностни особености
Профилът на германския канцлер е на ляв политик, известен с антизападна реторика и никога с антируска. През 80те години Източната Германска комунистическа партия го е идентифицирала като “важен съюзник срещу САЩ и НАТО”, а той е посещавал Източна Германия над 8 пъти със специално разрешение на ГКП. Описват го като марксист. На практика, той не е много по-различен от Румен Радев като вътрешни убеждения, не като риторика.
Сега си представете как се чувства като съюзник с тези, които е ненавиждал и срещу бившите си съюзници. Дори се появи на шега терминът scholzing - да говориш постоянно как нещо трябва да се направи, но да не го правиш.
(От фейсбук)