Историческите филми - характерен белег за зрялост на авторитарен режим
Продължавам да се въздържам да коментирам художествените качества на новите филми за Ботев и Симеон.
Прави впечатление обаче, един чисто политологичен аспект. Продуцирането на екранизации на сюжети с подобна тематика е характерен белег за зрялост на един авторитарен режим. Примерите от Турция, Русия, Казахстан, както и предишната такава вълна в България около честването на 1300 годишнината са доста.
Олицетворението на авторитарната власт обикновено се свързва някак персонално с тези екранизации. Няма нужда от обяснение за ролята на Людмила Живкова и баща й в предходната, няма нужда от обяснение на присъствието на Румен Радев и дъщеря му в настоящата. И не, това не е аналогия. Това е повторение.
А неговите деятели са тези, които доскоро се тръшкаха, че имало пълзяща диктатура, хунта и прочее. Цинизмът им е покъртително безпардонен. Наглостта им без предел.
(От фейсбук)