Росица Кратункова: От бедност деца са принудени да горят кабели и да събират боклук
- Г-жо Кратункова, на конференция за правата на децата и борбата с бедността представихте работата на сдружение “Лекари на света” с деца от квартал “Надежда” в Сливен, защо точно това място?
- Сдружението, част от международната хуманитарна организация “Лекари на света” (Medecins du Monde France), работи в квартал “Надежда” от 2004 г., като първоначално подкрепя местни партньори и структури, преди да се обособи като отделна организация.
Кварталът, а и целият регион, концентрират много проблеми - изключително висока детска смъртност, висок риск от бедност, висок процент нежелана бременност и др. Това бе и причината да започнем работа по предоставяне на достъп до сексуално и репродуктивно здраве чрез безплатни гинекологични прегледи, безплатен метод за контрацепция, консултации и информационни сесии. В началото хората бяха скептични, но впоследствие видяха ползата от улеснения достъп до здраве. И до днес интересът на жените не стихва, а напротив,
вече и мъжете им питат за контрацепция
Ползата от програмата видя и община Сливен, която от 2021 г. покрива прегледите за 20 жени на месец.
От миналата година развиваме и дейности в рамките на темата “Здраве и околна среда”, които обръщат внимание на въздействието на урбанизацията върху здравето, било то физическо или психично. В самия квартал например няма почти никакво публично пространство, а общинската сграда на читалището е продадена и превърната в казино през 2017 г. Най-уязвимите групи като децата и жените просто няма къде да се съберат, къде да играят, да поговорят и това се отразява на здравето им. За да отговорим на тази нужда, започнахме дейности с деца в едно т.нар. безопасно пространство - малък център, където могат да рисуват, да играят, да получат професионална подкрепа от местни структури като Центъра за обществена подкрепа.
- Кое лично вас там ви ужаси?
- Намирам за абсолютно неприемлива въпиещата бедност, която е толкова дълбока, че деца са принудени от немотия да горят кабели за мед, да събират боклуци за рециклиране, да чукат орехи, да берат череши на “лагери”, организирани от работодателите.
На тези деца им е отказана възможността за детство,
а това е престъпление спрямо тях и спрямо цялото ни общество, което не може да осигури нормални условия за всяко дете.
Ужасява ме и липсата на адекватни жилищни условия, немалко къщи изобщо нямат прозорци, даже не знам как преживяват зимата. Има режим на водата, канализацията е на практика нефункционираща.
- Защо на това място има представители на много евангелски църкви?
- Когато държавата и общината се отдръпнат от предоставянето на някаква грижа за хората, тази празнина ще бъде запълнена от някого, в случая неопротестантски църкви. Това се случва в цялата държава, не е характерно само за ромските махали. Видяхме го по време на истерията с Истанбулската конвенция, която обхвана цялото общество.
В махалите е просто по-концентрирано, защото и бедността, и изолацията са по-големи.
- Има ли начин децата от гетото да станат ученици?
- Повечето деца от гетоизираните квартали са ученици противно на стереотипите, че не са. Проблемът е, че сегрегираните училища не предоставят качествено образование и всъщност образователната система единствено възпроизвежда вече съществуващите неравенства. Няма как деца, които нямат равен старт, да бъдат поставени в еднакви условия и да имат еднакви резултати. Много от тях
на 10-13 години не могат да пишат,
да държат ножица. За това можем ли да обвиним самите деца, или по-скоро образователната, а и социалната система?
Проблем е също, че училището е заставено да реши натрупани от години проблеми и изобщо цялата бедност и изолация, което то, разбира се, не може да направи или поне със сигурност не само̀. Необходимо е да се помисли за подсилване на тези училища, ако кажем, че цялостното десегрегиране е по-труден процес. Например във Франция в бедните квартали класовете са разделени на две, което позволява на учителите да отделят много повече време на децата.
- Партнирате ли си с министерството на образованието и останалите институции от механизма за обхват на учениците?
- Нашата организация не участва в този механизъм. За сметка на това обаче си партнираме с други структури като Центъра за обществена подкрепа, който може да достигне по-лесно до децата в нужда чрез нашия център директно в квартала. Това, което много деца правят, е, че минават през нашия център преди или след училище. Това е един вид и подготовка за учебния процес.
- Приетият от правителството план за действие в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за създаване на документ “Европейска гаранция за детето (2030)” ще даде ли резултат?
- Не мога да коментирам плана в детайли, но като общ коментар бих казала, че еднократните помощи не са достатъчни, трябва системна подкрепа. Има и някои мерки, като например раздаване на бебешки ванички, което може да звучи хубаво, но вероятно не е първото нещо, от което хората имат нужда.
За да борим наистина детската бедност, трябва да борим и бедността на родителите им. Всички трябва да имат достоен дом, здравословна жилищна среда, достъп до качествено образование, достъп до здравни грижи и други базови неща, които са условия за възможност за едно пълноценно детство и развитие.
- Как решихте да станете член на хуманитарната организация “Лекари на света”?
- Работя с маргинализирани общности от 2015 г. Започнах с етнографско проучване в кв. “Столипиново”, финансирано от общинска фондация “Пловдив 2019”, заедно с антрополози и други социални работници. Тогава за пръв път успях да се докосна до един квартал, който преди това съществуваше във въображението ми като нещо страшно и мистериозно. Бързо разбрах, че това са просто хора, които срещат трудности и неразбиране на много нива. След това работих и във Франция с хора, живеещи в т.нар. бидонвили или неформални постройки в бедни квартали, от Източна Европа, както и в централната администрация за достъп до жилища. В края на 2020 г. започнах текущата си работа в сдружение “Лекари на света” като служител по застъпничество и комуникация и реших да се завърна в България.
- По какъв начин сдружението помага на най-уязвимите?
- Организацията развива дейност на терен, както и застъпничество на местно и национално ниво. Работата ни се развива под една основна тематика “Здраве и околна среда”, което включва подсилване на индивидуалните и колективни умения на хората в уязвимо положение, достъп до здравни грижи с фокус сексуалното и репродуктивно здраве и психичното здраве. Обръщаме сериозно внимание на общностното здраве, като работим продължително с жителите и техните проблеми и нужди, които срещат и които идентифицират като такива.
Застъпничеството на местно и национално ниво подсилва системния подход, а не етническия, като целта е да се борят структурни проблеми.
В партньорство с община Сливен и Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве предоставяме достъп на жени, здравноосигурени или не, до безплатен метод за контрацепция (вътрематочна спирала) и гинекологичен преглед при местен гинеколог.
От 2021 г. общината покрива прегледите,
което е част от търсената устойчива промяна, за която вече споменах. През 2022 г. благодарение на Български фонд за жените развихме и програма за достъп до превенция и профилактика чрез безплатни гинекологични прегледи, цитонамазка и лабораторни изследвания. Тези две програми влизат в цялостната ни визия за необходимостта от национална програма за сексуално и репродуктивно здраве, която да осигури достъп на всички, независимо от здравноосигурителния статус, до основни права.
С това целим и да наблегнем на проблема с възстановяването на здравноосигурителните права в България, където трябва да се платят последните пет години. Затова и сега над 1 350 000 души по данни на НЗОК са без здравни права. Това оказва сериозен натиск не само върху достъпа до здравни грижи, но и върху самата здравна система.
Друга дейност, която развиваме от 2021 г., са дейностите за психосоциална подкрепа за деца и младежи в нашия общностен център, разположен директно в квартала. Целта ни е чрез игри, информационни сесии, театър и други методи да развиваме социално-емоционалните умения на децата в квартала, които иначе нямат собствено място и на които често никой не обръща внимание.
CV
Росица Кратункова работи като служител по застъпничество и комуникация в сдружение “Лекари на света”, част от международната организация Medecins du Monde France. Завършила е право в Пловдивския университет и магистратура по европейски въпроси в Института по политически науки в Париж.