“Политико”: Отказът за Румъния и България за Шенген ще отслаби ЕС
Вътрешната политика на някои страни-членки на ЕС, заплашва да застане на пътя на европейското единство, пренебрегвайки постигнатия напредък, пише “Политико”.
ЕК и Европейският парламент одобриха приемането на Румъния, България и Хърватия в Шенгенското споразумение.
След публикуването от страна на ЕК на добри доклади относно капацитета на държавите да контролират външните граници на Европейския съюз по море, въздух и път еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че трите кандидатки вече са готови да се присъединят към откритата зона за пътуване. И въпреки това Швеция, Австрия и Нидерландия изразиха несъгласие.
От “Политико” обаче анализират какви ще са ползите. Първо, присъединяването към шенгенската зона ще повиши производителността и растежа на Румъния, България и Хърватия, което означава, че икономиката в целия ЕС ще спечели. И трите страни бързо модернизират инфраструктурата си, докато оперативните разходи на бизнеса остават сравнително ниски, а работната им сила е по-млада и по-гъвкава от тази на западноевропейските държави.
Световните конгломерати, които се изнасят от Русия, вече започнаха да отварят магазини в Румъния и другите страни кандидатки. А присъединяването им ще направи целия ЕС по-привлекателен за тези предприятия, което ще доведе до повече работни места и възможности за единния пазар в момент на дълбока икономическа криза.
Авторът на текста в “Политико” Антон Писароглу - експерт по европейска, африканска и централноазиатска политика и сигурност, припомня, че Румъния вече няколко години спазва изискванията за Шенген, прилагайки всички най-нови технологии по отношение на сигурността на граничния контрол.
И все пак всичко това изглежда забравено в някои ключови европейски столици, отбелязва Писароглу.
Експертът припомня, че при неотдавнашното си посещение в Румъния нидерландският премиер Марк Рюте изрази съмнение относно приемането на страната в Шенген заради съображения за сигурност и правосъдие.
В контекста на разрастващата се организирана престъпност в Нидерландия и продължаващата борба на страната да овладее убийствата, свързани с престъпните групи, включително убийството на разследващия журналист Питър де Врийс посред бял ден, позицията на страната рискува да се окаже лицемерна, обобщава “Политико”. Може би неслучайно Швеция, чиито депутати също гласуваха категорично против присъединяването на Румъния, България и Хърватия, в момента е във вихъра на престъпна вълна, която предизвика трусове във вътрешната политика.
Австрия също не може да се похвали с добри показатели по върховенство на закона и корупцията, като премиерите на страната бяха свалени от скандали и руското пране на пари, а това прави Виена по-малко стабилна от която и да е от източноевропейските членки на ЕС.
Като се има предвид колко бързо Румъния и България ратифицираха желанието на Швеция за членство в НАТО по-рано тази година, без да налагат политически предпоставки по отношение на кандидатурите си за членство в Шенген на Стокхолм, изглежда, че и Букурещ, и София ще останат надеждни партньори на Запада в бъдеще, независимо какво ще реши финално Съветът на ЕС.
Антон Писароглу отбелязва още, че макар Румъния и България да имат някои проблеми на пристанищата и сухопътните контролно-пропускателни пунктове, те са несравними със сериозните пропуски, които понастоящем се наблюдават в големи пристанища като Хамбург, Антверпен и Ротердам. Експертът уточнява, че става дума за обема на контрабандата, включително на опасни наркотици като хероин и кокаин, които в момента подхранват безпрецедентна вълна от насилие в Западна Европа.
Според автора приемането на трите държави в Шенген би могло да накара превозвачите да отклонят част от стоките си към по-евтини пристанища в Източна Европа, което би направило световните центрове за наркотици като Ротердам по-управляеми и по-лесни за контрол от страна на властите.
Неприемането на тези страни на базата на крехки извинения и въпреки лоялността и надеждността, които демонстрираха срещу нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна, не само би било в разрез с единството на ЕС, но би било и стратегическа грешка, която може да разпали евроскептицизъм, пламтящ из чувствителния изток на Европа, и то в най-лошия възможен геополитически момент, убеден е Антон Писароглу.