Страх от България или от гръцките пристанища ни спира за Шенген
Работата за членството в Шенгенското пространство трябва да продължи до последния момент.
Нидерландците са прагматични хора и безцеремонно прями и в междуличностните отношения, и в междудържавните. Така трябва да се подхожда и към тях.
Според мен проблемите им не са конкретно с България, но ние сме потърпевши.
Първо, за тях е важно зоната по суша без граничен контрол да не започва от гръцката и особено от турската граница, иначе всеки попаднал в България или Гърция имигрант би имал бърз безпрепятствен достъп до Западна Европа. А Западна Европа се умори. Потокът и сега тече натам, но би се ускорил и разширил.
Второ, ускорените транспортни връзки Юг-Север след премахването на граничния контрол ще засилят конкурентните предимства на гръцките пристанища. Дали това е наистина заплаха за Ротердам не се наемам да твърдя, но стоките от Китай през Суецкия канал със сигурност ще имат още по-бърз достъп. На всичкото отгоре най-голямото Пирея е в китайски ръце, това в Солун е на руски бизнесмен, а глобалната среда на противопоставяне с Изтока е допълнителен проблем.
Трето, ние сами дадохме поводи да се говори за неефективен граничен контрол с конкретни факти почти ежедневно, за което впрочем предупреждавах. Да си припомним и изслушването на министър Демерджиев в парламента, на което той обяви притеснителни дефицити от всякакъв характер по границата с Турция.
Всичко това лесно се опакова от нидерландците през половинчатата борба с корупцията у нас.
Своята цел Нидерландия може да постигне, като не се конфронтира и с трите кандидатки, а отдели само България и пусне Румъния, респективно и Хърватия. Умно за тях, болезнено за нас. Имаше всички индикации, че такова решение се подготвя дори и с факта, че не изпратиха свои представители в последните мисии, дали висока оценка за готовността на България за Шенген.
И сега, вместо да се репчим или да се самосъжаляваме, вместо да раздухваме неоснователно антиевропейски чувства (при положение, че всички институции на Евросъюза и всички останали страни-членки ни подкрепят), добре е да подходим прагматично като нидерландци:
- да обясним, че българо-румънската граница по Дунав не може да бъде ефективна Шенгенска граница и никога не е замисляна като такава;
- да поемем изпълними ангажименти за допълнително укрепване на южната граница и засилване на контрола във вътрешността на страната;
- да се проведат двустранни и многостранни разговори за постигане на приемливо решение сега, което да гарантира влизането ни в Шенген, пък даже и с цената на няколкомесечно закъснение, ако трябва;
- да се потърсят и двустранни контакти с Турция, която изглежда не може или по-скоро не желае да установи по-строг контрол от нейната страна на границата;
- да се анализират възможностите за асиметрични действия от наша страна, които биха имали ефект, вкл. свързани с процеса на вземане на решения в ЕС, който изисква единодушие - с техните камъни по тяхната глава, както казва народът;
- да се изтъкнат по-силно и (гео)политически аргументи, свързани с необходимостта за консолидиране на европейския проект и предотвратяване на антиевропейска реторика в България.
В тази ситуация не мога да не спомена, че Продължаваме промяната и Демократична България отказаха да участват в гласуването на декларацията на парламента за Шенген, внесена от БСП с цел България да покаже единство по темата. Това също не е минало незабелязано, независимо как двете партии го обясниха у нас. По такива теми място за сръдни просто няма.
(От фейсбук)