Кой колко депутати ще спечели, ако хартията върне 200 000 пред урните
Най-чувствително ще е увеличението при БСП, но без да се крадат гласове от никого
Промените в Изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина като опция за гласуване във всяка една секция възбуди партиите да се обвиняват взаимно в опити за кражба на гласове. През “флашката” или през “салфетките”.
Механизмът, по който се гласува - с хартия или с машини, наистина влияе на изборните резултати. Но не през кражба или някакви други машинации, а през активността.
Това показва сравнението на данните от последните избори. Като анализът не включва секциите извън страната и тези с мобилна избирателна секция, защото в тях броят на гласувалите е по принцип близък до броя на избирателите в избирателния списък и “изкуствено” завишава числата, отразяващи участието в гласуването.
Защитниците на машините твърдят, че гласуването с устройства не представлява проблем за никого. Разликата между 35 и 50% гласували в секциите, в които има само машинен вот, и тези с хартиен (в секциите с под 300 избиратели и в момента се гласува само с хартиена бюлетина) обаче категорично
оборва опорката за отсъствието на технологична бариера
при гласуването с машина. За някаква част от гражданите машините не са задължително, а принудително условие за участие. При много предпазлива оценка гласуването с “хартия за всеки” би повишило участието с между 200 и 250 хиляди гласоподаватели. Много вероятно е връщането на подобен сегмент гласоподаватели към участие да промени структурата на парламентарното представителство.
Ако вземем сегашната структура на парламента със седем формации, добавени гласове при хартиено гласуване е допустимо да очакват БСП. При това с най-значима тежест, тъй като разликата между 9,08 и 13,84%, без да е най-голяма е критична за социалистите заради ограничената при тях възможност за увеличаване на потока гласове от вота извън страната. Допълнителна добавка биха отчели и ДПС, и ГЕРБ, което ясно обяснява защо точно тези партии подкрепят връщането на хартиените бюлетини във всяка секция.
Дебело обаче трябва да се подчертае, че никой не краде гласове от никого.
В общата структура на гласовете може да се очаква негативен ефект за всички останали партии за всяка от тях в различна степен. Въпреки че числата изглеждат заплашително за коалицията “Демократична България”, много по-драматични биха били последствията за “Продължаваме промяната”.
Хартиена бюлетина за всеки няма да помогне на партията на Кирил Петков и Асен Василев да съхрани доминиращата позиция в евентуално парламентарно мнозинство.
Появата на нови, примерно 200 хиляди избиратели в сравнение с последното гласуване
би добавило 6-8 мандата за ГЕРБ, 3-4 за ДПС
и примерно толкова за БСП. Симетрично в същия размер биха се редуцирали парламентарните групи на останалите партии. Най-слабо би била засегната групата на “Възраждане”.
Параметрите на подобен сценарий в общи линии лежат в основата на истеричната гама от реакции на предложенията за промени в Изборния кодекс. Истерични симптоми се появяват след травматични преживявания, каквото без съмнение е прекратяването на мандата на последното редовно правителство. Любопитна е и реакцията – 100 предложения за промени в Изборния кодекс. Освен трите на БСП останалите са в жанра народно творчество.