Стефан Радев: В Сливен строим индустриален парк и своя фотоволтаична централа
Не предвиждаме за следващата година увеличение на такса “Смет”, данък “Сгради” и МПС, казва кметът на града
Ще вдигнем паметници на заслужили - на Георги Данчев и Радой Ралин. Ще преиздадем трилогията на Цончо Родев
- Честито, г-н Радев! В Деня на свети Йоан Рилски - 19 октомври, станахте баща за втори път. Сигурно раждането на дъщеричката ви Виктория е най-хубавото нещо, което ви се случва в този мандат в личен план?
- Не само в този мандат. Бих казал, че двете ми деца - имам и по-голям син, са най-голямото постижение в целия ми живот.
- А кое е най-голямото ви постижение в този ваш втори кметски мандат? При това труден мандат, който минава под знака на ковид, на различни кризи, на войната в Украйна, а и в сянката на множество парламентарни избори и нестабилна централна власт, което неминуемо се отразява и на местната власт.
- Така е. Но аз не бих отличил едно събитие или действие. По-скоро това, че завършихме процеса по финансовата стабилизация на общината.
Излязохме от много сериозна криза, в която бе изпаднала общината,
и това вече ни дава възможност да посрещаме тези предизвикателства от последните години, които споменахте във въпроса си, без да представлява сътресение за някои от системите на общината. Може би това е най-важното и с оглед на бъдещето.
- Тази финансова стабилизация отразява ли се на гражданите, не става ли тя за сметка на по-високи местни данъци и такси?
- Ние вече заявихме, че и за следващата година не предвиждаме увеличение на данъци и такси, основните от които са такса “Смет”, данък “Сгради” и за МПС.
Разбира се, сега има нови предизвикателства пред нас, особено заради ситуацията на енергийния пазар, но смятаме, че и с това ще се справим чрез възможностите, които имаме като община.
- Имате намерение община Сливен да построи собствена фотоволтаична централа?
- Всъщност това са идеи, по-скоро насочени към бъдещето. И сега инвестициите, които правим, например осветлението на булевард “Хаджи Димитър”, се правят с енергоспестяващо и LED осветление, което дава и по-добра осветеност.
Но за по-дългосрочен план смятаме, че цялото улично осветление на общината трябва да се преработи на такъв принцип със съвременни технологии, така че да получим и по-добра осветеност, и по-ниска консумация на електричество.
Безспорно това ще бъде една от важните задачи през следващите години -
да се преосмисли начинът, по който изразходваме еленергията във всички направления
Но най-голямото перо от еленергията за общината е уличното осветление. Трябва да икономисваме, но не като влошаваме качеството на услугата или да въвеждаме режим, а чрез внедряване на модерни технологии.
Освен това другата ни идея е да изградим собствен фотоволтаичен парк на общината. Започнахме процедурата, подписахме предварителните договори с електроразпределителното ни дружество EVN, в момента работим по възлагането на проектирането на централата.
Инвестицията там би била доста сериозна за общината - около или над 10 млн. лева. Всъщност ние почти половината от средствата вече ги имаме, генерирани от отстъпеното право на строеж за същата цел, което учредихме и проведохме с тръжна процедура.
Идеята е за другата половина от парите или за част от нея да кандидатстваме чрез Плана за възстановяване и устойчивост, ако се отвори такава възможност, или в краен случай да ползваме банков заем. Все пак
желанието ни е да си произвеждаме сами тока, който потребява община Сливен
- не само за уличното осветление, но и за социалните и здравните общински заведения, за административните ни сгради. Имаме може би 400 точки, в които консумираме еленергия.
- А заради скъпата енергия и другите обективни трудности наложи ли се общината да се лиши от нещо? Например да се откаже или поне да отложи във времето някои от проектите си?
- Не, както казах, режимът, в който бяхме принудени да работим, общо взето, от началото на първия ми мандат, беше такъв, че ние така или иначе всяка година досега погасявахме поне по 2 млн. лева стари задължения от времето преди първия ми мандат.
Но стана така, че след като изчистихме старите си задължения, сега пък трябва да посрещаме нови, по-високи разходи.
Заради това не се е наложило да правим промяна в режима на работа на общината.
- Какво предстои за града и за общината в последната година на мандата ви?
- Предстои да завършим в Сливен два социални центъра, които в момента изграждаме - кризисен център за жертвите на домашно насилие и център за временно настаняване на бездомни лица.
През миналата година завършихме и пуснахме в действие два други центъра - за хора с увреждания и за хора с деменция и психични разстройства, които са близо до старческия дом.
През тази година завършихме три големи проекта за благоустрояване
на жилищните квартали “Сините камъни”, “Дружба” и “Българка”.
В момента проектираме благоустрояването на още четири зони. Един такъв проект включва между 15 и 20 декара площ - изграждане на алеи и паркоместа, обновяване на детски и спортни площадки и паркове, създаване на зони за събития.
Успяхме да премахнем и незаконните преместваеми гаражи. В началото срещнахме съпротива от хората, но по-късно те осъзнаха, че това е добро, и дори ни съдействаха.
Тези наши планове се реализират, общо взето, на места, където вертикалната планировка не е била включена още когато са били пуснати в експлоатация тези квартали.
Надявам се тази практика да продължи и занапред в годините. Сега отново разработваме проекти за други райони в тези три квартала, плюс един проект за квартал “Клуцохор”.
Тези проекти за мен са важни, защото зоните повече от 30 години са чакали намеса, дори и повече - от 40 години, откакто са населени кварталите. Трябва да продължим с тази политика, за
да превърнем тези места в приветливо място за живеене
Аз казах и когато започнахме първите три проекта, че до голяма степен те ще ни послужат за модел. А това, което считаме като недостатъци в първите райони на ниво проектиране, ще се опитаме да изчистим.
Разбира се, на ниво изпълнение също всичко е важно. При това трябва да кажа, че все по-трудно се намират добри майстори дори за обичайните строителни работи.
Другото голямо предизвикателство пред тази наша дейност е скокът на цените на материалите. Но като общинска администрация ние сме и работодател и като такъв смятам, че трябва да даваме пример, като подкрепяме тези, които работят за нас.
Във фокуса ни за следващата година ще бъде проектът за ремонт на лифта до местността Карандила. Дълго време, бих казал,
упорито разработваме подмяната на съоръженията
на лифта, а това е доста трудно като дейност от гледна точка на регулациите. Знаете, че в страната с лифтовете текат саги от години. Надявам се вече да са минати всички предварителни процедури.
- Лифтът е част от градския транспорт на Сливен, нали?
- Да, но така или иначе това дружество 100% е общинско и въжената линия за нас си е общински обект. За там е планирана пълна подмяна на машините, на въжетата, на седалките, ремонт на страдите на долната и горната лифтена станция.
Така че на практика само стълбовете ще останат същите.
- Ще поскъпне ли разходката с лифта след ремонта?
- Инвестицията, която предвиждаме да направим там, в основната си част е по европейски програми. Така че не тя ще бъде определяща за цената на билетите. По-скоро ще зависи и от експлоатационните разходи от гледна точка на еленергия и заплатите на персонала.
Имаме и няколко проекта по културната инфраструктура, свързани с къщите музеи на Хаджи Димитър, на Добри Чинтулов, на сливенския бит и старата текстилна фабрика.
За тях са предвидени сериозни инвестиции, свързани с реставрация и конструктивни укрепвания, с по-модерното експониране на тези обекти. Това също трябва да стартира през последната година от мандата.
- А идеята в Сливен да има паметник на Радой Ралин като родния град на този велик българин?
- За него има инициативен комитет, който движи тази идея. Ние сме я подкрепили и каквото зависи от нас като община, ще съдействаме. Преди това предстои поставяне на паметник на Георги Данчев, чиято стогодишнина чествахме през март.
Това е личност, към която хората имат позитивни нагласи. Той е бивш председател на изпълкома на Окръжния народен съвет. Много от знаковите обекти в града се свързват с неговото име като ръководител.
По негово време Сливен е бил 5 пъти национален първенец в благоустрояването. И там имаше гражданска инициатива да се постави паметник, която подкрепихме.
Но всъщност, когато говорим за паметници, може би
най-големият паметник на Сливен е трилогията на Цончо Родев
за града - “Тътени”, “Бурята” и “И стана ден”. Това е един епос за Сливен. Може би няма друг град у нас, за който да е написана такава сага. Сключихме договор с Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, която държи правата за трилогията, да ни ги предостави за преиздаване на книгата.
В момента издирваме собственика на правата на илюстрациите на предишното издание, те са много специфични.
Тези книги са отпечатани за последен път отдавна - първата от тях през 80-те години на XX век, а последната, ако не се лъжа, през 1996 или 1997 г. Но доста време е минало оттогава. Смятаме да спонсорираме новото издание така, че цената на книгата да е достъпна за широк кръг от хора и всеки наш съгражданин да може да я има.
Авторът Цончо Родев, който почина през 2011 г., не е от Сливен, но 10 години е живял тук, обявен е за почетен гражданин. Трилогията му, освен че е историческа, е написана и много увлекателно.
- Много градове искат да бъдат “умен град” или “зелен град”, или “чист град” - Сливен към какво се стреми?
- По отношение на това да залагаме на чистата природа, винаги сме го изтъквали като нещо, което искаме да планираме - и в градското, и в планирането на транспорта. Това е много важен елемент от нашата концепция.
Нека да назова една моя мечта - тя може да прозвучи много лично, но аз искам Сливен да е
най-добрият град за отглеждане на деца
и за това младите хора да остават да живеят и да се развиват в него. Че Сливен е от градовете у нас с най-младо население, показват и данните от последното преброяване.
Имаме най-добро съотношение между младо и възрастно население, което вече е извън трудоспособна възраст. Градовете София, Пловдив, Варна, които привличат млади хора и като учащи, водят в тази класация, но демографските показатели при нас са добри, макар че като цяло населението и тук намалява.
Вярно, фактор за това при нас е и специфичният етнически състав на града, но пък младостта дава много възможности, защото за работодателите утре работната ръка ще е много важен показател за това къде да се инвестира.
- България разчита на парите от Плана за възстановяване и устойчивост. Как гледа Сливен на новия програмен период? Още повече че районът е свързан и с комплекса “Марица-изток”, пред който има варианти в контекста на Зелената сделка?
- Най-големият ни проект като община в тази посока е изграждането на индустриален парк на територията на бившето летище “Бършен”. На финала сме от предпроектните проучвания на първия етап от този парк.
Вече са изяснени въпросите, свързани с канализацията и отвеждането на дъждовните и отпадните води, с водоснабдяването, електроснабдяването, вертикалната планировка на терена.
Последното, по което работим и трябва да се изясни, е газоснабдяването - да предвидим трасе за свързване с мрежата на “Булгартрансгаз”, така че
да осигурим независимо захранване с газ
на територията. И предстои да възложим техническото проектиране на цялата инфраструктура. Нашето намерение, за което сме уведомили и Министерството на икономиката, е, че искаме да бъдем включени, ако има пилотна схема за цялостно проектиране на индустриален парк.
Искаме да построим инфраструктурата предварително, преди изобщо да обявим, че предлагаме на инвеститорите терени за продажба или под наем. Целият терен е 2500 дка. Първият етап, за който в детайли е разработвана техническата инфраструктура, е 450 дка.
- Този парк изглежда и като отговор на Зелената сделка?
- На практика сме правили доста прочувания в района на Сливен и Ямбол за състоянието на работната сила, на образователната система, на здравеопазването, на социалната страна - изобщо по цялата информация, която е необходима на бъдещите инвеститори.
Разбира се, работната сила е важен фактор. И ако, не дай си боже, се върви в посока да намаляват заетите хора в “Марица-изток”, и в нашата община ще се освободят доста квлифицирани хора, които биха могли да поставят основата на нови производства и да бъдат техният гръбнак.
Освен това ще се стремим да запазим филиалите на Техническия университет - София, и на Медицинския университет от Варна, които се развиват много добре и също ще осигурят нужните ни кадри.
Защото нещата не опират само до терена. Всъщност комуникациите към този терен са много по-трудният въпрос. Затова и заедно с Ямбол имаме проект за изграждане на четирилентов път между двата града, за да имат хората много по-лесна и бърза връзка и по-голям избор за работа.
Но аз вярвам, че комплексът “Марица-изток” трябва да има бъдеще. Важно е да се намери сечението между интересите на Зелената сделка, да го кажем най-общо, и нашите интереси.
Въглищата, колкото и това да е непопулярно (а напоследък в Европа заради обстоятелствата с газа и т.н. стават пак популярни), са единственият енергиен ресурс, който го има на континента. И ние съответно
имаме сериозни конкурентни предимства
за развитие на енергетиката на базата на този комплекс.
Ако все пак се стигне дотам, че се лишим от него, поне трябва да получим много сериозна компенсация.
- Днес е Димитровден, един от големите християнски празници и Ден на Сливен. Какво ще пожелаете на своите съграждани, г-н Радев?
- Освен традиционното здраве искам да пожелая надежда, вяра в тези трудни времена. Те са ни много необходими и в по-общия смисъл на тази дума. Да вярваме в самите нас, както и да имаме надежда, че предстоят добри дни за България и за Сливен.
- В личен план виждате ли се с трети пореден мандат?
- (Смее се.) Нека не бързаме да говорим за трети мандат, преди да си свършим работата в този - има още една година.