Коментар на седмицата номер 3: Защо няма български университет в топ 1000 и никога няма да има
Публикуваме отново най-четените през седмицата коментари. Този е номер 3 с близо 24 хиляди четения
Причината е, че науката е извадена от преподаването. Докато има институти на БАН, все ще е така
Нито имам проникновеността на Иван Хаджийски, нито имам амбиции да се правя на Марко Семов. Нито съм талантлив като Чудомир. Но през миналата седмица излязоха две класации. Едната оценява богатството на нациите и според нея България заема достойното 36-о място в света по нетно богатство на глава от населението. Класацията е на финансовата “Алианц груп” и се прави с наистина задълбочено изследване на богатството в отделните страни. Там нямаше късане на ризи, че България е преди Полша по богатство на глава от населението и съвсем малко след Гърция.
Другата класация бе една от класациите на университети, според която нито един български университет не е в топ 1000 на Times Higher Educatiton на света. И това предизвика лавина от самоожалване. Как имало и африкански университети, а нито един български. В което няма нищо учудващо поради методологията на подобни класации. В тях по правило се оценява научната дейност, която развива даден университет във фундаменталните науки.
В България от десетки години науката е извадена от университетите - тя е в институтите на БАН и е напълно нормално в индексите за цитируемост да не присъстват висшите ни учебни заведения и съответно да не попадат в подобни класации.
Реалният показател за качеството на българското висше образование е
броят на чуждестранните студенти у нас
С голяма тежест в тази класация е съотношението преподаватели/студенти. Това означава, че най-популярните университети в България също са обречени да не попаднат, защото имат много студенти - СУ, УНСС и Медицинският университет. Институтите на БАН привличат научно ориентираните студенти, което освен индекса на цитирируемост снижава и показателите за докторантите.
Процентът чуждестранни студенти няма голяма тежест. Той между другото у нас от доста години устойчиво расте, което означава, че университетското ни образование не е толкова зле.
Всички знаят какво трябва да се направи, за да попаднат и български университети в челните места на подобни класации. Да бъдат слети университетите с институтите на БАН, както и самите университети помежду им. Но щом някой каже подобна дума, той бива заклеймяван като ретроград, който иска да унищожи вековни традиции и да понижи населени места. Започва невиждан отпор от същите хора, които сега страдат, че имало нула български университети сред първите 1000 в света.
Друг е въпросът какво означава първи, втори или трети университет в света. Във всеки един университет има различни специалности. Няма как университетът, в който се учи право на Република България, да бъде сравняван с Пекинския университет, където се учи право на КНР, което е нещо много особено, ако може изобщо да бъде наречено право. Но дори и да не гледаме нещо толкова екзотично, навсякъде, където има прецедентно право, образованието, получено там, е скъпо, но за сметка на това неизползваемо у нас. А това, че университетът в Кейптаун, РЮА, е на 160-о място в света, не бива да учудва никого. Все пак първата транспланция на сърце в света е извършена в Южна Африка.
Няма да говоря за образованието по медицина. Хилядите чуждестранни студенти у нас - буквално от цял свят, са най-убедителната класация. Да,
образованието по медицина в България е на световно равнище
и малко отгоре. И това е видно и от българския рейтинг на университети, който успява да съчетава максимално балансирано критерии като потребителска задоволеност и научно признание.
Имаме национална компулсия да си доказваме какви убитаци сме и как за нищо не ставаме. Как сме най-бедни, щото сме много глупави и необразовани. Което изобщо не е така. 36-о място в света по нетно богатство си е 36-о място в света, при положение че нямаме достъп до неограничен евтин ресурс от земните недра, както имат Саудитска Арабия, Русия или Норвегия.
Ако има проблем у нас, той е в неравенството и свръхексплоатацията. Да, у нас има изключени слоеве от населението, които са в т. нар. furniture poverty (мебелна бедност - термин, с който се описват хората, които нямат собствено легло - бел. ред.). Но българите благодарение на своите качества са на 36-о място в света по нетно богатство и това е благодарение и на образованието, което се получава у нас.