Раймунд Фурер: Швейцарският принос към България е увеличен с над 16 млн. франка. Половината от общо 92,5 млн. са за климата
Ромските общности не трябва да бъдат изгубена кауза, казва посланикът на Конфедерация Швейцария в България
Предстои създаването на устойчива инфраструктура и модел на управление на туризма в Национален парк Рила
IT институт в София осигурява световни условия, които връщат мозъци в страната
- Ваше Превъзходителство, наскоро беше подписано споразумението за втората швейцарско-българска програма за сътрудничество на стойност 92,5 млн. швейцарски франка. Предстои ратификация от парламента. В какъв срок я очаквате и има ли пречки пред нея по политически причини?
- България е първата от 15-те страни партньори, които се възползват от втория швейцарски принос, след като бе подписано Рамковото споразумение за създаване на новата швейцарско-българска програма за сътрудничество. Това е успех и за България, и за Швейцария, който свидетелства за нашите отлични и градивни отношения на всички нива. От швейцарска страна сме готови да започнем изпълнението, веднага щом българският парламент ратифицира споразумението. Надяваме се тази ратификация да се случи възможно най-скоро в рамките на първите седмици от работата на новия парламент и не очаквам никакви политически пречки. Амбицията ни е да окажем дълготрайно въздействие и да помогнем за положителната промяна.
- С подобни програми на обща стойност 1,3 млрд. швейцарски франка страната ви подкрепя 13 държави в ЕС. Какво печели Швейцария, отпускайки тази безвъзмездна помощ?
- Вторият швейцарски принос обхваща 15 страни партньори и се състои от два компонента: кохезионен компонент от 1,1 млрд. швейцарски франка, насочен към 13-те страни, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., и миграционен компонент от 200 милиона швейцарски франка, покриващ Кипър, Италия и Гърция.
Бих искал да подчертая три аспекта. Първо, Швейцария е страна в сърцето на Европа и ние се радваме на множество взаимодействия и сътрудничество както икономически, така и по отношение на ценностите на свободата, демокрацията и справедливостта. Второ, приносът на Швейцария е знак за нашата солидарност и ролята ни на отговорен партньор, допринасящ за една мирна, безопасна, стабилна и просперираща Европа. Трето, чрез своя принос Швейцария укрепва двустранните си връзки с България и ЕС като цяло. Както знаете, Швейцария не е член на ЕС, но е в средата на Европа и няма как да остане изолирана. Страната има значителен износ към ЕС и още по-голям внос от съюза.
Всички имаме полза от силна Европа.
- Бюджетът на втората програма за България е увеличен с над 15%, или с близо 16,5 млн. швейцарски франка. Защо?
- За няколко страни, включително България, делът на подкрепа е увеличен, докато за други бюджетът е намален в зависимост от относителното икономическо развитие, измерено чрез БВП на глава от населението. Тъй като някои страни са се развили по-бързо, се счита, че
България се нуждае от повече подкрепа с очакванията, че тази увеличена сума може да бъде използвана напълно за добри, иновативни и устойчиви проекти.
- Програмата предоставя 10 млн. швейцарски франка за научни изследвания и иновации. Българските учени са на световно ниво, но, за съжаление, недостатъчно материално обезпечени. Какво ще се промени с швейцарската подкрепа?
- Изследователските програми по линия на швейцарския принос като цяло са еднакви за всички участващи страни. Те целят насърчаване на научното сътрудничество, обмен между български и швейцарски изследователи и укрепване на международните изследователски мрежи. Те ще дадат възможност на български изследователи и научни институции да се състезават на равни начала на европейско ниво. Например чрез програмата PROMYS млади изследователи от България, които са учили или работили в Швейцария, ще получат подкрепа да се върнат и да продължат научната си кариера тук. В този контекст ще спомена и Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT в София, който бе създаден наскоро в партньорство с двата швейцарски федерални технологични института в Цюрих и Лозана и който ще осигури условия на световно ниво както за български, така и за международни изследователи. Вместо учените да пътуват в чужбина, беше създаден институт на световно ниво в София, който предлага докторски програми. Част от курсовете ще се провеждат от преподаватели от Цюрих. Изтичането на мозъци е проблем не само за България, но при подобни възможности тези мозъци се връщат.
- Кои добри практики Швейцария може да сподели със страната ни в борбата с корупцията, която също е включена в двустранното сътрудничество?
- По искане на българското правителство Програмата за швейцарско-българско сътрудничество включва малък, но наистина важен проект, целящ укрепване на механизмите за почтеност и прозрачност. Значението на борбата с корупцията и насърчаването на почтеността е общопризнато: гражданите призовават за това, бизнесът го изисква, а българското правителство го признава в своя Национален план за възстановяване и устойчивост. Затова ще предоставим международно признат опит от Швейцария, за да подкрепим усилията на България за борба с корупцията. Що се отнася до конкретния швейцарски опит, бих искал да подчертая изключителното значение на участието на гражданите и необходимостта от двупосочна комуникация между публичните органи, от една страна, и отделните граждани и организациите на гражданското общество, от друга. Само на тази основа и с прозрачност във всички отношения институционалният контрол ще доведе до отчетност и взаимно доверие.
- Почти половината от бюджета на новата програма - 45 млн. франка, е за опазване на климата и околната среда. Как ще се подпомогне енергийната ефективност и управлението на отпадъците у нас?
- В дългосрочен план опазването на околната среда и климата е може би най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени днес, както като отделни страни, така и колективно. Примерите, които споменавате, ми дават възможност да посоча две общи характеристики на швейцарското сътрудничество. Първо, като надграждаме резултатите от предишната програма, ние ще продължим нашата подкрепа за значително и устойчиво намаляване на риска от излезли от употреба пестициди. Това показва, че сме готови да полагаме понякога повтарящи се усилия за справяне с проблеми, които не могат да бъдат разрешени с еднократна намеса. Второ,
Швейцария винаги търси проекти, в които има специфично ноу-хау и които имат потенциала да привлекат други средства. Създаването на устойчива инфраструктура и модел на управление на туризма в Национален парк Рила е друг отличен пример за този подход.
- До момента със съдействието на Швейцария бяха изградени детски градини в ромските квартали в Монтана, Сливен, Бургас и други градове. Според много хора у нас обаче тази кауза е изгубена. Какво показва вашата практика, могат ли подобни проекти да имат дългосрочен ефект?
- Тази кауза не трябва да бъде изгубена! Това е въпрос на основни права и справедливост, както и на икономическа и социална целесъобразност. Именно проекти като подкрепения от Швейцария проект “Здраве и образование за всички” (ЗОВ) демонстрират необходимостта и възможността за включване на всички групи, без значение на етнос, религия или пол, в общо бъдеще и разгръщане на потенциала им за принос към развитието на България. С необходимата подкрепа и ромските деца в Монтана, Сливен или други градове ще могат да реализират своите стремежи и да станат продуктивни граждани. Смятам, че точно такива проекти са модел, който трябва да се възпроизвежда и прилага навсякъде, ако целта е силна и просперираща България.
- Как може да се подобри бизнес средата, за да се привлекат нови швейцарски инвеститори?
- За да бъдат успешни инвестициите, на първо място от огромно значение са рамковите условия - добра инфраструктура, но и добре образована квалифицирана работна ръка. Ключово е и доброто функциониране на институционалните условия като закони, регулации и отговорни органи, които се грижат за налагането на предвидими, прозрачни и ефективни стандарти. Така предприемачите биха имали увереност, че ако инвестират парите си и поемат риск, те ще знаят какво да очакват. В Швейцария има много средни предприятия, които работят активно на международния пазар. Те проучват не само обема на пазара, към който са се насочили, но и условията, които споменах - квалифицирана работна ръка, както и дали средата е достатъчно предвидима. Световната банка публикува ежегоден доклад относно за бизнес средата с класация за важните за инвеститорите елементи. България не е на челно място, но ако дадена компания види тенденция за подобряване, би поела риска да инвестира.