Партиите да минат в рекламния блок
Голямо жужене за търговска марка “Костя Копейкин”, но да се замислим - и без това политическите битки не са на идеи, а на компромати
Голямо е жуженето, откакто адвокат откри заявление от “Възраждане” за регистрация на търговска марка “Костя Копейкин”. Първоначалното впечатление, че лидерът на националистите
разгръща атаката си срещу “градската десница”
(защото именно тя въведе подигравателния му прякор в обращение), бързо се затвърждава. Не го разстройва обяснението, че партията щяла да кръсти на едноименния Гоголов герой фондация за даровити деца – в прогресивните среди то се възприема по-скоро като злъчен сарказъм.
Е, за всеки случай дремещата селска боязливост в душата на съвременния ляв либерал рязко ограничи споменаването на срамния прякор. Някои чак си изтриха стари постове във фейсбук, макар юристи да уверяват, че употребата на “Костя Копейкин” в говоримия език не може да бъде преследвана от закона.
Всъщност засуканите детайли изобщо не са важни на фона на голия факт, че е възможно лидерът на четвъртата парламентарна сила в България да стане търговска марка. Щом самият той е склонен да се възприема като стока, защо електоратът да не третира по същия начин цялата политическа класа?
Тя и без това сама се е обезличила с кръчмарските си маниери,
свеждайки професионалната си компетенция до проста математика с броя на мандатите, неглижирайки доброволно ценностната си система.
Според общоприетите определения консерваторите и либералите обичайно са опозиция на комунистите, социалистите и зелените. У нас обаче е естествено либерали да влизат в съюзи с леви, зелени и патриоти, ако това помага на непосредствените им властови амбиции.
Петков и Василев се самоопределят като либерали с половин уста, без да го записват в устава си и да полагат усилия за членство в европейското либерално семейство. Нямат интерес да изгубят социалистическото си самосъзнание, което им помогна на изборите да привлекат симпатизанти на БСП и ДБ.
С днешната невъзможност да намерят допирни точки въз основа на платформите и ориентацията си, всички партии са безполезни за обществото.
Сражаването с компромати, вместо с идеи, е отблъскващо, все едно футболисти са зарязали топката и се храчат.
Практично решение при такова опростенческо поведение би било политическите сили да се регистрират като търговски марки и да пренесат арената директно в рекламния блок. Там истинското предназначение на продуктите, параметрите и цените им се обявяват директно, незасенчени от витиевати глупости: “Как да вдигнем самолета на ниски цени”, “На сутринта – сигурно, леко, меко…” и т.н.
Според закона марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на друго лице. Какво повече е нужно за победата на здравите сили?
Джафкането във вторник заради Митрофанова
е чудесен пример за ниската ефективност на системата. Само си ги представете!
Безразсъдно смелата и решителна Надежда Йорданова от ДБ предлага да не канят руския посланик на тържественото откриване на парламента. От ПП разпалено я подкрепят – същите, които отказаха трибуна на търсещия помощ в София украински външен министър, официално не изпратиха оръжия на фронта, за да не обидят Нинова, вече са респектиращо последователни и не се огъват пред агресора.
Петър Петров от “Възраждане” напомня, че България не е скъсала дипломатически отношения с нито една държава, Кристиан Вигенин от БСП мигом се съгласява. ГЕРБ пише гръмка позиция против руската гостенка, в която изтъква, че първа е забила украинското знаме в централата си.
Дискусията приключва безславно, на НС не му остава друго, освен да изпрати покани на целия дипломатически корпус.
От инвеститорска гледна точка качеството на предлаганите продукти от тия търговски марки е разочароващо ниско.
Ефектът от приложението им е сравним само с гръмогласните събрания на накиснати в морето гръцки лелки. Някои стоки са скапани и това е!