Проф. Фарсалинос: Отказах пушенето с електронни цигари, вредата е значително по-малка
Никотинът не е причината за болестите, те идват от токсините при горенето, а снусът е почти безвреден, но въпреки това е забранен в Европа, казва известният кардиолог
- Проф. Фарсалинос, виждам, че използвате електронна цигара. Пушили ли сте преди това тютюн?
- Да, в продължение на много години. От 17-годишен започнах да пуша тютюн и така до 34-годишна възраст. Отказах цигарите преди 10 години, даже почти 11 години. Преди да спра с помощта на електронните цигари, опитвах да се откажа многократно с всички налични на пазара лекарства. Опитах с "Бупропион" – първото лекарство за орална употреба, което в някои държави се нарича "Зибан". Опитах и с "Варениклин", което се смята за най-доброто лекарство за отказ от пушене. Опитах и с никотинови дъвки. Всички те дадоха успешни резултати, с изключение на дъвките, но за много кратко време. Най-дългият период, в който успях да спра да пуша, бе 5 месеца с "Варениклин", но винаги се връщах отново към пушенето.
Успях да спра да пуша за постоянно преди 10 години с помощта на електронни цигари, след като започнах да осъществявам първите си проучвания и след като получих полезна информация от потребители, които употребяват продукта. По времето, когато започнах да провеждам проучванията си, бях все още пушач. Бях се върнал отново към пушенето, след като бях ползвал "Варениклин". После се запознах с продуктите и вече 11 години не съм пушил.
- Благодарение на електронните цигари?
- Повечето пушачи се опитват да се откажат сами от вредния навик. Това е най-разпространено, но също така и най-слабо ефективният метод за отказване от цигарите. Процентът на успеваемост е около 5% годишно. Много хора не искат да прибягват към медикаменти и дори сред онези, които опитват, повечето се провалят. Така че има необходимост от тези допълнителни средства в помощ на хората, за да откажат пушенето. Намаляването на вредата от пушенето ни е необходимо като стратегия и философия и затова го правим.
- Когато говорим за намаляване на вредата от тютюнопушенето и електронните цигари, можем ли да кажем, че между двете има ясна връзка?
- Електронните цигари са налице с ясна дефиниция за намаляване на вредата. Да започнем оттам - какво е намаляване на вредата? Намаляване на риска от всякакво поведение или дейност чрез промяна на неща като например добавяне на предпазния колан в автомобилите, носене на каска от мотоциклетистите, или добавяне на електроника от рода на ESP и т.н.
По същия начин ние се опитваме да намалим риска от поведението на хора, които са неспособни или нямат желание да се откажат изцяло от това поведение. И ако имахме добро средство, един много добър инструмент за отказване за хората без да ползваме нищо, тогава нямаше да има нужда от стратегия за намаляване на вредата. Но ние нямаме. Медикаментите за отказване от пушенето имат успеваемост от 20% годишно, а има пушачи, които изобщо не желаят да приемат медикаменти. В техните очи пушенето не е заболяване. Така че ние се нуждаем от допълнителна стратегия, една допълваща стратегия и това е намаляване на вредата.
Електронните цигари по дефиниция доставят никотин с много по-малко съдържание на токсини от тютюна и това ги прави продукт за намаляване на вредата по дефиниция.
- Има ли достатъчно научни изследвания за електронните цигари? Така че потребителите да могат да вземат информирано решение.
- В някакъв смисъл казваме, че знанието никога не е достатъчно. Колкото повече изучаваме нещо, толкова повече въпроси възникват. Намираш отговор на един въпрос и от него възникват други два. Затова ние никога не спираме да проучваме и да се опитваме да откриваме нови неща. Но да, днес след толкова много години и толкова много опит с милиони потребители от различни държави, където намаляването на вредата се използва като стратегия, например Обединеното кралство, мисля, че сме стигнали до много добро ниво на доказателства в подкрепа на това, че е напълно валидно, напълно легитимно и основано на доказателства да бъде предложено на пушач, който не може да спре пушенето сам или като използва медикаменти, да му се предложи да използва електронна цигара. Няма съмнение за това!
Мисля, че сега е много по-малко спорно, отколкото например преди десет години. И с течение на времето ще придобиваме все повече доказателства. Достигнали сме изключително добро ниво. Сегашното законодателство на ЕС, с някои проблемни моменти, разбира се, като цяло е доста смислено и можем да гарантираме ефективни продукти с добро качество. И да имаме вяра в успеха, когато напътстваме и съветваме хората, които искат да намалят вредата, но не искат да използват нищо друго или пък не са успели с прилагането на други методи.
- Казвате го убедено.
- Да, защото не мисля, че има етични проблеми за лекарите или дори за регулаторите и политиците открито да подкрепят тези продукти за намаляване на вредата за конкретни целеви групи. Точно това прави британското правителство. Бих казал, че те имаха куража да направят това преди няколко години и днес знаем, че решението им е било правилно и подходът им е бил правилен. Както виждате, нищо лошо не се е случило в Обединеното кралство. Вместо това наблюдаваме категорични ползи. Нивата на пушене намаляват много бързо и сега са по-ниски от тези в САЩ, по-ниски от тези в Австралия, които в миналото се възприемаха като златния стандарт. Те подкрепяха електронните цигари в продължение на много години. Дори имаше реклами по телевизията от здравните власти, които подкрепяха електронните цигари. Електронните цигари дори бяха включени в списъка на продуктите и официалните услуги за отказване от тютюнопушенето. Така че този открит, активен подход на използване на електронните цигари като средство за намаляване на пушенето проработи. Защо да не проработи и в други държави?
- Предлагате примера на Обединеното кралство…
- Разбира се. И мисля, че Обединеното кралство щеше да направи и повече, ако не бяха регулациите на ЕС. Те бяха задължени да следват регулациите на Евросъюза и това създаде известни препятствия, като например маркетинг, реклама и т.н., промоция на тези продукти, което не е добре. Ако не бяха регулациите на ЕС мисля, че те щяха да бъдат още по-активни и още по-открити в подкрепата на електронните цигари за пушачи. Повтарям - за пушачи. Не като общ потребителски продукт за всеки. Това също е много важно, какъв вид послания се отправят, хората, сред които се популяризира, целевата група, която определяш - че това е продукт за пушачи.
- Защото младежи, които не пушат биха били заинтригувани да пробват...
- ... именно затова е нужен цялостен подход, стратегия, която адресира недостатъците, като например потенциално ползване от непушачи или от младежи, но също и да се обясни на пушачите и те да бъдат образовани защо това е полезно за тях.
- Преди няколко години направихте специално проучване за електронните цигари сред медицински специалисти в Гърция, разкажете за това.
- Нивата на неразбиране или погрешно разбиране за пушенето бяха огромни. Мнозинството лекари смятаха, че никотинът има много важен принос за раковите заболявания, свързани с тютюнопушенето, с рака на белите дробове, със сърдечно-съдовите болести, причинени от пушене. Което е напълно погрешно, защото ние знаем от 40 години, че никотинът не е причината за болестите. Той може да е причината хората да пушат, но не е причината за болестите, свързани с пушенето.
Знаем без всякакво съмнение, че пушенето причинява болести заради изгарящия органичен материал, заради горенето на сушен тютюн. Това създава токсични химикали, които впоследствие се вдишват. Представете си само как нещо гори и вие вдишвате пушека, който изпуска. Няма значение дали е тютюн, дърво или някакво друго растение. Всяко нещо, което изгаряте на 800 градуса по Целзий ще изпуска токсичен дим. И вие го вдишвате. Пушенето причинява болести. Няма смисъл да обсъждаме никотина.
През изминалите десетилетия хората обсъждаха никотина, защото единственият начин да получиш никотин беше чрез пушене на цигари, нищо друго. Но днес този аргумент е невалиден. Защото разполагаме с толкова много различни продукти, които съдържат никотин без горене. Проблемът не е в никотина. Никога не е бил в никотина. Но след като самите медицински специалисти имат погрешни възприятия, какво остава за населението.
В Гърция през 2017 г. попитахме широката общественост, над 40 000 души, за тяхното разбиране за вредата от употребата на електронни цигари в сравнение с тютюнопушенето.
Това е въпрос, използван от здравните власти, занимаващи се с тютюнопушенето в Обединеното кралство. Възможните отговорите бяха: значително по-малко вредно, по-малко вредно, еднакво вредно, по-вредно. И едва 5% от пушачите бяха отговорили, че е значително по-малко вредно, което е правилният отговор. Само 5%. Повече от 35%, бяха отговорили, че електронните цигари са еднакво или по-вредни от тютюнопушенето. Над 35, вероятно 40%. Което означава, че нивото на грешни възприятия е изключително високо.
Как очаквате тези хора дори само да опитат електронна цигара, за да се откажат? Когато си мислиш, че с тях е по-зле или поне също толкова вредно, колкото пушенето, защо да правиш смяната, няма смисъл. Няма мотивация! За да се стигне до промяна са необходими и ценови стимули, продуктите трябва да са налични, достъпни, тоест да има магазини, където ги продават, да има онлайн маркетинг, онлайн продажби. Трябва да има много места, откъдето тези продукти могат да бъдат купени, защото сега цигари можеш да намериш на всяка крачка. И ако не могат да намерят алтернативни продукти, хората естествено ще пушат цигари. Това е нормално.
- Когато говорим за погрешно разбиране, липсна на информация или дезинформация…
- Дезинформацията е по-лоша от липсата на информация. Защото създава увереност в неща, които не са верни и затова е по-лоша.
- Но откъде трябва да идва тази информация? Защото сега обикновено по-голямата част от информацията, особено тази, която е свързана с научни доказателства за всички тези нови устройства, идва от тютюневата индустрия, а не от независими източници.
- Не трябва да идва от тютюневата индустрия. Трябва да идва от политическите нива, от регулаторите, от научната общност. Но за нещастие проблемът, с който се сблъскваме днес е, че регулаторите, политиците и научната общност са силно предубедени спрямо тези продукти, основно заради погрешните разбирания за никотина и също така и заради липсата на доверие към тютюневата индустрия. И това е правилно, ние също не се доверяваме на тютюневата индустрия, но това не означава, че трябва да наказваме пушачите, само защото не харесваме индустрията. Трябва да се придържаме към доказателствата. Да, трябва да сме бдителни и предпазливи, но трябва да знаем къде е границата, при която да спрем. Защото знаете ли, след десет години на дискусии за вредата и потенциалните ползи и т.н., ние сме в позиция, в която трябва да мислим за следващите десет години.
- Изглежда като да няма край.
- Нито смисъл. За щастие в множество държави принципът на предпазливост преобладава като основен инструмент за прилагане на регулация. Но проблемът с принципа на предпазливостта е, че е зле дефиниран. Няма граници. Може да бъдете предпазливи, колкото прецените, няма граници. Къде е горната и къде е долната граница е твърде субективно, а не обективно. Така за един продукт може да сме изключително предпазливи и съответно ограничителни или забранителни, а за други да прилагаме предпазливост, но много лежерно. Когато този принцип се използва за създаване на политика и регулация, проблемът е, че не можем да останем на едно място и да защитаваме статуквото. Това означава защита на продажбата на цигари. Никой не спира продажбата на цигари. Всички знаем колко са вредни, в това няма съмнение, и когато принципът на предпазливост се използва извънредно строго или дори за забрана на нови продукти, тогава защитаваме статуквото. А какво е статуквото в момента? Продажбата на цигари и хората пушат.
Сигурен съм, че не това е намерението, но това е резултатът от тази позиция и този подход. Затова трябва да мислим какъв е крайният резултат от опитите да бъдем прекалено предпазливи и да прилагаме все повече ограничения или да добавяме данъци или да намаляваме достъпа до тези продукти. Каква е алтернативата на тези продукти? Пушенето на цигари. Така че непряко защитаваме цигарите, като всъщност вредим на алтернативите на цигарите. Ето какво се случва в действителност.
- В една дискусия казахте, че на регулаторите им липсва емпатия.
- Да, а също и научната общност и медицината. Емпатия означава да разберем защо хората пушат и защо им е трудно да се откажат. И защо им е нужно нещо алтернативно, защото те получават някакъв вид преживяване от пушенето, ако ме разбирате. И на тях им е трудно да се лишат от него. Единствената възможност, с която в момента разполагат, е да се откажат самостоятелно или с помощта на медикаменти, да не използват нищо или да пушат. Това са двете възможности, които имат.
Защо да не им предложим алтернатива? Не сме забранили мотоциклетите, защото са по-опасни и по-рискови, нали така? Защо да не забраним мотоциклетите? Ако се основаваме на подхода към пушенето, това би било разумно. Но дори и в случая с пушенето забраняваме алтернативните продукти, докато оставяме на пазара по-опасния продукт.
- В аналогията с мотоциклетите, все едно да забраним продажбата на каски?
- Точно така! Значи нека да забраним каските, за да не насърчаваме използването на мотоциклети, които са опасни, ама самите мотоциклети остават на пазара. Как ви звучи това? Същата история е. Ние не искаме хората да използват никотин, значи да забраним алтернативните, по-малко вредни продукти, докато цигарите, които са най-смъртоносната форма на използване на никотин, са си на пазара. Това разумно ли е?
- Никак не ми се струва разумно.
- Не е, но точно това се случва с намаляването на вредата в момента. Вземете Индия – там имат най-смъртоносната форма не само на пушене, но и на дъвчене на тютюн. Индия е на първо място в света по смъртност от рак на устата. Защото имат някакви ужасни тютюневи продукти за дъвчене и преди няколко години, когато беше въведен снуз от Скандинавия, един чист продукт, той беше изхвърлен от държавата. Можете ли да го повярвате? В това няма никакъв смисъл!
- Защо да търсим разум в индийския регулатор, когато го няма в европейския? Тъй като снус беше забранен навсякъде в Европейския съюз, само в Швеция се продава свободно.
- И аз това казвам. И това е единственият продукт с такова високо ниво на епидемиологични доказателства от дългосрочни проучвания с твърди крайни резултати. Знаем, че е почти безвреден, но не искат да го пуснат на пазара.
- Според проучването резултатите при използващите снус са същите като при непушачите. Така ли?
- Именно! Две проучвания – едно мащабно проучване, което по същество е обединено от осем други върху сърдечния арест. Другото - проучване на 1 800 участника върху хеморагичен удар. Контролната група беше от непушачи - хора, които не употребяват никотин. И рискът е същият. Не мога да кажа, че снусът е безвреден, но все пак е почти безвреден. А в Европа е забранен. Може да се купи за лична употреба онлайн, но не може да се продава в магазина. И като го няма в магазина, разбирате, че е почти нелегален продукт.
- Виждате ли възможност тези регулаторни мерки да се променят в бъдеще?
- Надявам се да се променят, но е трудно, защото предразсъдъците са много. А борбата с предразсъдъците е тежка, особено когато става въпрос за вреда. Мозъкът инстинктивно пази информация за вредата, защото първият приоритет на мозъка е да пази човек от вредата. Затова когато чуете лоша история, тя се запечатва много агресивно в паметта ви, защото това е вредно, а мозъкът ви води така, че да избягвате вредата. Когато се опитвате да убедите хората в нещо добро, се изисква по-голямо усилие, много повече убеждение, много повече аргументи, за да повярват те в нещо добро, докато лошата история, дори и да не е вярна, ще остане в мозъка и вие ще я помните много дълго време. Просто така работи мозъкът. Това е неговият най-голям приоритет. Разпространението на лоши истории е най-лесният начин да се създават неверни убеждения защото е по-лесно да убедиш някого, че нещо не е наред, отколкото да ги убедиш, че нещо е добро.
Затова нашата позиция от самото начало е много по-твърда от позицията на онези, които говорят за вреди. Защото се сблъскваме с огромни трудности и е много по-трудно за нас да убеждаваме хората. Но това не ни отказва.