Вотът ясно им показа, че ако не работят заедно, отпадат. А те пак говорят за червени линии
Политиците разбират проблемите, но битката е с администрацията. Тя е пълна с хора, които никога не са плащали заплати. Те не знаят как работи икономиката, нямат представа откъде идват парите, казва изпълнителният директор на
“Беско” - Българската стартъп асоциация Добромир Иванов
- Г-н Иванов, срещнахте се с партиите преди вота. Какво казаха те преди изборите и какво чухте от тях, след като си видяха резултатите?
- Опитахме се да разговаряме за визията за страната ни, къде ще е България след 35-50 години. Опитахме се да разберат отговорността, че те като политици трябва да водят този разговор. Да видят накъде отиваме и да говорим дали хоризонтът е по-далечен, или е за по-кратки проблеми, реформи и инициативи.
Направи ни впечатление, че в разговорите с нас те спокойно могат да се обединяват, да имат допирни точки. Има много неща, които всички припознават и искат да се случат. Това е нашата борба за надпартийните цели, които ги има и които могат да обединяват.
Но като цяло говорят много повече за червени линии, за разделение, кой с кого не иска да работи.
След изборите и в говоренето е така, бързат и веднага започват с червените линии. А това не е държавническото отношение, което искаме да виждаме у политиците. Естествено, че те трябва да имат принципи, да имат идентичност, но въпреки това работата им е такава, че преди всичко трябва да мислят как може да се управлява държавата и те самите да участват в управлението.
А ми се струва, че на преден план в момента са много повече междуличностните проблеми, отколкото отговорността и държавническото отношение.
- Защо се случва това? Защо в България е толкова важна личността, а не идеите?
- Явно все още сме на такъв етап на развитие на демократичното общество. България ще е добре тогава, когато институциите работят, а не когато има някакви героични хора. Всичко опира до “този ми каза нещо, с което не съм съгласен, онзи ме обиди”. Това е голяма част от реалността на нашата политика. Тя е изцяло на личностни отношения между хора, които много не се харесват. Това е егото.
Такава е картината на нашата политика и причините да има или да няма коалиция, нещо да се разпада или да се изгражда. А хората си мислят, че става въпрос за някаква голяма конспирация.
България исторически е имала моменти, много по-трудни от сегашната ситуация. А днес дори не става въпрос за идеологически разминавания, а по-скоро за личностни нападки, което е доста безотговорно.
- Вие сте в сферата на бизнеса. Аксел Роуз и Слаш от “Гънс енд Роузис” са се мразили и не са могли да се понасят. Но вместо да рушат, единият се е мотивирал да създава страхотни композиции, а другият - да напише още по-страхотни текстове. Резултататът е един невероятен продукт. Могат ли нашите политици да канализират така своите междуличностни драми?
- Дори вотът показва, че политиците, които не успяват да правят това, отпадат. Една от партиите, които в крайна сметка участваха през последната година и половина в политическия живот, мина пътя от възхода до падението. Това може би е урок и за всички останали, че ако не намират начин да работят с другите, няма да имат дълъг живот в политиката.
В крайна сметка това е вид работа. Тези хора това са избрали да правят и то е свързано с резултати, трябва да са способни да извършват промени, да вземат конкретни решения.
В момента сме в едно безвремие, което блокира реформи, много важни не само за бизнеса, но и за цялата страна. Вече твърде дълго време.
- Може ли да назовете тези реформи.
- За нас са важни три основни направления. Достъп до капитал, достъп до таланти, до дерегулациите, които всъщност развързват ръцете на нашия бизнес, за да се конкурира свободно на световния пазар. Например това, което се случва покрай войната, има огромен потенциал. Има поток от хора, не само от Украйна, но и от Беларус, от Русия, от Молдова. Това са млади хора, висококвалифицирани, които, ако имахме добре работещи визови режими, можеше да привлечем. Да позиционираме страната така, че да сме място, което те да изберат. Ние имаме нужда от тях, дори днес (вчера - б.р.) излязоха отново данни от НСИ за демографията на страната ни. (Виж 2-а и 3-а стр.).
Достъпът до капитал - много пъти излиза в публичното пространство, че бизнесът иска някакви пари и помощи. Бизнесът има два свята в България. Единият се храни от държавата, обществени поръчки, европейски субсидии, другият се бори за клиенти, да създава продукти и услуги, които клиентът да иска да купи, да са полезни и този бизнес много пъти е на световния пазар.
Вторият вид е този, който дърпа напред страната. Той плаща до голяма степен и данъците на светло, високите заплати, с които все по-голяма част от обществото да живее по-добре. И този бизнес всъщност има нужда не от държавни пари. Ние искаме от полициците да си свършат работа. България да бъде конкурентно място не само спрямо големите държави по света, но дори спрямо съседите ни. Например за достъп до капитал не искаме финансова помощ от държавата. Искаме да има механизъм, който да насърчава ангелските инвестиции (успяло физическо лице подпомага стартъп, в САЩ например това води до данъчни облекчения при провал на инвестицията - б.а.).
- В България сме, веднага се сещам за измами.
- Има как ангелските инвестиции да са защитени. Ние създаваме такъв тип законодателство. Сами го генерираме и работим с партиите, за да го разберат. Обаче, за да се случи, е нужно България да има работещ парламент и работещо правителство. И това са много реформи, свързани с приема на чужда работна ръка, с дистанционната работа, с промени в Търговския закон. Идеята ни е да може примерно работодателите да дават общи данъчни дялове директно, а срещу свършена работа и резултати да получиш частица от компанията. А с такива пулове може да се задържат служителите. Има много, много такива механизми, които сме изготвили за България, но те не работят, не съществуват в правния мир. А вече втора година са готови тези закони.
- Ще цитирам Роналд Рейгън: “Виждането на държавата за икономиката може да се обобщи в една фраза: Ако нещо се движи, обложи го с данък, ако продължи да се движи, регулирай го, ако спре да се движи, субсидирай го.” Има ли политици с подобно мислене у нас?
- Има ги и двата типа. Проблемът е, че много често се получава “Царят дава, пъдарят не дава”. На политическо ниво много пъти срещаме разбиране защо тези промени трябва да се случат, но накрая реформи не се осъществяват.
И не защото двама-трима спират всичко и искат да са в схема. Реформите не се случват заради държавната администрация. Всяка реформа има нужда освен от политиците, които да застанат зад нея, да мине и през чиновниците. Само така може да стигне до въвеждане.
Държавната администрация е пълна с хора, несменяеми от 20-30 години. Затова ходим на избори след изборите. Министрите се сменят, но директорите на дирекциите са едни и същи. И са се научили до съвършенство да създават усещането, че работят, но реално нищо да не се довършва. Това са хората, които са готови да унищожат всяко желание за реформа. Това е много показателно в образованието, но не само.
Битката е с администрацията, а тя е пълна с хора, които никога не са плащали заплати. Те не знаят как работи икономиката, нямат представа парите откъде идват. Нямат представа всъщност как България може да прави повече пари като държава. Това не го разбират. Там е проблемът, че са огромното мнозинство.
Проблемът не е, че политиците не го разбират. Проблемът е, че те имат приоритети, не им е важно това в момента, нищо, че казват: “Аз идвам от бизнеса”. От деня, в който станат политици, се завъртат в една въртележка от рязане на ленти, ходене по събития, дебати, участия. Всъщност животът на повечето политици минава просто от гасене на пожар до гасене на пожар и не им остава време за мръсната работа, която наистина трябва да свършат. Затова такива къси парламенти всъщност не могат да свършат почти нищо, понеже не е много лесно да се направи и отнема повече време.
- Споменахте нещо много интересно - чиновниците никога не са плащали заплати. Като мантра повтаряме навсякъде, че в България имаме нисък плосък данък от 10%. Гледам си заплатата, оказва се, че с работодатят ми плащаме общо 34,9% от парите, които той ми дава като възнаграждение, преди изобщо сумата да постъпи в банковата ми сметка. А ако дръзна и да си купувам нещо, то има ДДС и стигаме до 47,8% от заплатата ми в данъци, такси, осигуровки.
- В България осигуровките на практика са данък. Нямаме собствени партиди, по които да разбираме какво се случва с парите от осигуровките ни. Реално това е скрит данък. Но по-важното с данъците е те да бъдат предвидими.
Проблемът е, че услугата, която държавата предоставя, е толкова лоша. Образованието е на изключително ниско ниво и ти трябва да го платиш още веднъж на частно. Същото е и със здравеопазването. Така че на първо време въпросът е срещу парите, които даваме, да получаваме нещо качествено. А в България продължава да има огромни сектори, които са изцяло в сиво и черно, и тъмно, и там не се плаща нищо.
- Извън сивите сектори кой от двата споменати вида бизнес - международен и с обществени поръчки, е с по-голяма тежест?
- Добрият бизнес е нов, от 10 години, образно казано. Но има надежда да заличим другия, на практика това е необратим процес.
- Кога ще стане факт?
- Преди 2-3 години само на филм бях гледал какво е пандемия. Допреди няколко месеца не си бях представял, че не във филми за Втората световна война или Виетнам ще виждам кадрите, които виждам в момента. Така че много трудно човек може да се ангажира в днешния свят със срокове. Хубавото е, че просто след само няколко години - 2, 3, 5, най-вероятно няма 100 хил. или 150 хил., а 300 хил. българи ще работят в тези компании. А и това са хора, които получават в пъти по-високи заплати от средните за страната. Съответно почват да захранват другите индустрии и да се интересуват от проблеми, различни от това как ще оцелеят.
- Думите ви ми напомнят за фраза на Уинстън Чърчил: “Това не е краят. Това не е дори началото на края, но може би е краят на началото”.
- Да, това е много добър израз. Дано се окаже и верният.