Росен Йорданов за скандала в БТВ: Компрометира се представата за нормалност
Потърсихме психолога по повод нахлуването в студиото на телевизията на Кирил Петков, който дойде на дебат вместо Венко Сабрутев и така наруши предварително договорения формат
Станахме свидетели на поредно деяние, извършено в условията на рецидив, с характерната за едно разглезено дете безкритичност и нагласа за вършене на своеволия и безобразия. Проблемът не е само в това, че подобни сцени разкриват личностните дефицити на бившия ни премиер, проблемите във възпитанието му или пък, че е някакъв не особено находчив трик от PR екипа му.
Истинският проблем е много по-дълбок и за съжаление, вече с измеренията на психична травма, тъй като чрез тези и други подобни прояви се компрометира представата за нормалност.
Ако респектът към правилата и моралното самосъзнание са атавистични качества, които нямат отношение към регулацията на поведението на един министър-председател, и това се афишира безпардонно, то на обществено ниво посланието е, че нормативността и моралът губят своята регулативна функция в обществените процеси и отношения и се превръщат в рудиментарни принципи. Виждате какво се случва по пътищата в последно време. Най-опасният ефект от това е, че буквално се развращава политическото чувство на нацията, която има пряко отношение към разбирането за властта. Не е проблем, че хората не одобряват политиката, не е проблем, че мнозина не харесват или не вярват на политиците. Проблем е, когато се разрушава “политическото съзнание”, което заедно с общностното, нормативното и културното са фундаментите на една нация и държава. Това е базата на доверието в обществения договор. Във всяко здраво общество има тази тънка червена линия на доверие, която споява отделните компоненти и групи в обществото. А доверието, доказано научно, е сигурен индикатор за благосъстоянието на една нация. Те са в правопропорционална връзка. Когато започнем да губим политическото чувство, което е градивен компонент на обществения договор, ние на практика започваме да губим ориентация за това кое е редно и кое - не. Преживяхме подобен “психотичен” период през 90-те години.
За мен още по-оскърбително бе това, че останалите участници, независимо какви дребни сметки са си правили - един да ехидничи, друг да показва солидарност, или поради някакви други причини и мотиви те реално толерираха подобно безпринципно и абнормно поведение, като останаха в студиото. Те валидираха нарушение на реда, на доверието, на принципите, а в същото време очакват доверие от избирателите!!!
Ние трябва да осъзнаем, че това не е просто някаква евтина политическа пропаганда. Това са изключително вредни сигнали. Никакви сметки не могат да оправдаят подобно поведение.
В клиничната практика, когато трябва да се прецени дали един човек страда от психично заболяване, има понятие, което се нарича алопсихична ориентация. Това означава дали възприятията на човека се доближават до някаква представа за нормалност и здрав разум, колкото и относителни да са те. Същото трябва да се случва и в зоната на общественото съзнание. Ако там загубим ориентирите, ще страдаме от колективна шизофрения. А това е проблем!